Десетки колеги, приятели и почитатели се събраха в Софийската опера, за да отдадат последна почит на големия оперен режисьор Емил Бошнаков. Той почина на 6 януари на 89 години след кратко боледуване.

„Каквото и да се каже е малко, за да се отдаде почит и поклон към едно голямо дело на един оперен режисьор и ръководител – отбеляза директорът на Софийската опера Пламен Карталов. – Имахме незабравими мигове на сътрудничество в борбата за един истински престижен национален оперен театър, който да е здраво стъпил на краката си, на първо място с творците и с артистите. Маестро Бошнаков беше между тях, защото и постановките му, и работата му с най-големите артисти – български и чуждестранни – в дейността му на няколко континента са гордост за нас. Последователите на такива големи ветерани в 125-годишната история на българската опера трябва да бъдат ярък пример за следващите поколения. Поклон и благодарност!“

Оперният летописец и критик Александър Абаджиев припомни, че Емил Бошнаков има 50 години постановъчна дейност от първите му спектакли до последния „Трубадур“, като някои от постановките му са върхове в биографията не само на Софийската опера. Големият оперен режисьор Борис Покровски го определя като най-надарения и последователен свой ученик. „Той казваше, че Емил има особената дарба от първите моменти на репетициите да улавя главното и да го осъществява“, отбеляза Абаджиев. Той припомни спектаклите на „Турандот“ на 27 юни 1961 г., когато е сценичният дебют на Никола Гюзелев и на „Набуко“ на 27 декември 1967 г., когато Гена Димитрова изгрява като Абигайл.

Внукът на Бошнаков Александър Богоявленски сподели: „Той беше гражданин на света и аз досега не разбрах защо не прие някое от предложенията да работи в едни от най-големите оперни театри по света. Той предпочиташе винаги да се връща в България.“ Като изключително скромен човек и голям идеалист е запомнен от най-близките си известният оперен режисьор. „Това му помагаше в голяма степен да бъде това, което е – много независим и неподатлив на никакви влияния, истински прекрасен пример за подражание.“

Да се сбогуват с колегата и приятеля Емил Бошнаков бяха дошли както изпълнители от неговото поколение като Георги Сапунджиев и по-младите – проф. Павел Герджиков, Людмила Чешмеджиева, Марио Николов, Дарина Такова, Милена Гюрова. Тук бяха диригентите Юли Дамянов и Велизар Генчев. Цветя и съболезнователни адреси изпратиха Държавният музикален и балетен център, министърът на културата Вежди Рашидов и кметът на София Йорданка Фандъкова.