По волята на Бог Всевишния наш Отец, на днешния ден се ражда един Божи син Борис Христов, който с ангелския си глас оглася цялото земно кълбо.

На днешния ден, 18.05.1942г. по волята на Борис III - цар на българите със стипендия да учи оперно пеене, влака от София за Милано заминава с този Божи син.

„Излишно е тук да възхваляваме такъв всестранен артист като Борис Христов, един от малкото, при които към интелигентността и музикалната култура се прибавя и дарованието да има хубав глас и значимо сценично присъствие.

Тази особеност на българския артист да е не само изключителен певец, човек на културата и истински музикант, но и зрял актьор, надарен с чар и магнетизъм, стават причина голяма част от колегите му на сцената да изглеждат бледи фигури.”

Така описва Борис Христов италианския музикален критик Масимо Мила през 1955 г., по повод изпълнението му на трагичния злодей Хаген в премиерния спектакъл на „Залезът на боговете” от Вагнер в Торино.

...В годините на необичайната продължителност на кариерата му много хора, които са го гледали и слушали, са имали възможността да запазят неизличимия спомен от изкуството му, пишат други двама негови музиковеди – хронисти, Маурицио Модуньо и Карло Курами: „Щастливи са онези, които могат са кажат , като чуят името на Борис Христов : „Аз съм го гледал”.

Това твърдение е може би вярно, но би могло и да не е. Защото след като си познал и почувствал величието, съвършенството, мита - рязък и тежък е сблъсъкът с действителността, с днешната действителност, в която пеенето, присъствието, жестовете почти никога не носят откровения, не се превръщат в неизличим спомен.

Мъчително е да гледаш, да слушаш, и да изследваш дворни пернати и скитащи котки, след като си познавал орли и лъвове. И това те кара да се взираш с притеснение в съдбата на  вокалното интерпретаторско изкуство след двадесет, тридесет години, когато преките свидетели на други оперни сезони ще намаляват все повече.

Плочите, компактдисковете, запечатаните на снимки или на видео лента образи, книгите ще бъдат тогава паметта – а може би и единственото познание – за полета на орлите, за царствеността на лъвовете”.

Днес отбелязваме по най-тържествен начин 100 годишнината от рождението на Борис Христов, трагичния цар на оперната сцена, един от най-големите гласове на миналия век, триумфирал по целия свят.

Той обаче никога не пя на българска сцена, никога не облече за нея нито един костюм от царските си роли. Направи обаче записи на църковни песнопения с ангелския си глас в катедралния храм „Св. Александър Невски”, като с това остави за музикалната световна памет истински божествен дар.

Българските оперни певци, а и не само те, след него имат големия пример на човека и артиста, който благодарение на зашеметяваща взискателност, сериозност и постоянен труд на себе си завладяваше връх след връх. Магнетизмът, чарът и владеенето на всеки ъгъл на сцената постига не само с гласа си, релефно моделиран с всички нюанси и цветове, емоции страсти на душата, перфектна дикция, осмислена всяка дума и значение смисъла на текста, но и със сценичната мощ на образите, които като художник извайва с гласа си, в хармония с тялото, жеста, поведението. Служенето с гласа, като с „най-съвършения инструмент в света, който трябва да свири добре и да отговаря на всичко, което се очаква от него.

За Борис Христов пеенето е било начин на живот. Над 60 роли в оперния репертоар на световните оперни театри, отделно меси, оратории, стотици концерти, десетки записи световни и национални награди и отличия в продължение на повече от 40 години кариера на артист и педагог.

В неизчерпаемите хоризонти на оперното изкуство и неговата вокално – сценична интерпретация, майсторството на Борис Христов ги издигна на най-висок аристичен пиедестал, на чийто най-висок връх свети името му на неповторим художник.

акад. Пламен Карталов
Слово, произнесено на тържествената церемония, по случай 100 години от рождението на Борис Христов