Жар птица (балет) - История на създаването. Сюжет

„Жар птица“ е балет в едно действие, създаден през 1910 г. по инициатива на С. П. Дягилев за неговото начинание „Руски сезони”.

Композитор: Игор Фьодорович Стравински

Балетмайстор: Михаил Михайлович Фокин

Премиера: 25 юни 1910 г. в Гранд опера (Париж).

История на създаването

Замисълът за балета „Жар птица“ по народна руска фолклорна тематика се ражда колективно – в горещи спорове между художници, театрални и литературни дейци, съпричастни към един от най-влиятелните естетически кръжоци в Русия в началото на ХХ век – „Свят на изкуството“. Мнозина от тях са свързани със Сергей Дягилев, тъй като работят при него в „Руски сезони“ и в неговото списание „Свят на изкуството“. Затова няма нищо чудно, че последният научава за тези разговори и не само че откликва бързо, но и взема инициативата по създаването на балетния спектакъл в свои ръце.

Композиторски търсения

През 1909 г. С. Дягилев кани балетмайстора М. Фокин да създаде либретото и хореографията, а сам се обръща към композитора А. К. Лядов с молба да напише музиката. Анатолий Лядов по това време е известен като композитор по руски фолклорни теми: автор е на повече от 200 обработки на народни песни, композирал е редица миниатюрни музикални произведения-картини към руски народни приказки. Така че темата „Жар птица“ – също персонаж от руските приказки, – с която С. Дягилев се обръща към композитора, би трябвало да му е близка. И композиторът действително се хваща за работа, но тя върви доста бавно, така че Дягилев решава да поръча написването на музиката на друг композитор.

Започва се търсене на този друг композитор. Дягилев се обръща към Н. Черепнин, но той в края на краищата сам се отказва от тази работа. А времето, между другото, тече – музиката не е всичко.

Веднъж Дягилев попада на концерт, на който се изпълнява произведението „Фойерверк“ на младия композитор Игор Стравински. Това произведение няма успех пред публиката. Но Дягилев затова е виден предприемач, защото умее да вижда и разбира това, което не виждат и не разбират другите. М. Фокин пише за това в спомените си: „Фейерверк“ <…> нямаше успех пред публиката. Но и Дягилев, и мен тази музика ме хвана, в нея сякаш бе това, което чаках за „Жар птица“. Тази музика гори, пламти, хвърля искри. Това беше, което ми трябваше за огнения образ в балета. Замяна на А. Лядов се намира – този друг композитор става Игор Стравински.

Тези неща се случват през есента на 1909 г. в Петербург, където Игор Фьодорович Стравински току-що се е върнал след лятната си почивка в имението на жена му в Устилуг. Той иска да продължи да композира операта „Славей“ по едноименната приказка  на Г. Х. Андерсен (да завърши това произведение му се удава едва към 1914 г.), когато получава предложение от Дягилев за работа над балета „Жар птица“ – доставили му сценария и го предупредили, че постановката е определена за есента на 1910 г.

„Въпреки че ме плашеше самият факт за поръчка за определен срок – още не си знаех силите и се страхувах да не закъснея, аз дадох съгласие  пише Стравински в мемоарната си книга „Хроника на моя живот“.  Това предложение беше съблазнително за мен. Сред музикантите от моето поколение изборът падна именно върху мен и ме канеха да сътруднича в крупно художествено предприятие рамо до рамо с хора, които сме свикнали да считаме за майстори в своята област.

Започва работа над музиката.


Либретото

Обаче при това постоянно се преработва и литературната част.

Макар че основната част в съчинението на либретото е дело на балетмайстора на бъдещия балет М. Фокин, авторът на либретото на балета не е само един. Към работата са привлечени едва ли не всички наоколо: художниците Леон Бакст, А. Бенуа, А. Головин и Н. Стелецки (в източниците – по правило, преписващи един от друг, – така е и написано: Н. Ф. Стелецки, но най-вече се има предвид художникът Дмитри Семьонович Стелецки (1875–1947), който в творчеството си развива мотиви от древноруското изкуство, – което се потвърждава от кореспонденцията – вече по-късно, на 14/27 юни 1910 г., преди премиерата на балета „Жар птица“, Д. С. Стелецки, намиращ се в Париж, пише на А. Я. Головин, че специално оства в Париж за още няколко дни, за да бъде на премиерата на балета: „Ще остана до неделя, искам да видя „Жар-птицу“. Видях Вашите поразителни рисунки към костюмите. Страшно ми харесва музиката на Стравински (оркестъра) и танците“), литераторът П. Потемкин и писателят, познавач на древнеруската словесност А. Ремизов. Използовани са приказките за Царския син Иван, Жар птица и Сивия вълк, за Кашчей Безсмъртни и Царкиня Ненагледна красота. Въпреки това Фокин въвежда в либретото нощни игри и хороводи на омагьосаната царкиня от приказката „Нощни танци“ на Ф. Сологуб.

В своите спомени Бронислава Нижинская пише за  създането на този балет – доколкото и тя самата, и по-големият ѝ брат, видният балетист Вацлав Нижински, в този период работят много със С. Дягилев, – тя се оказва в течение на историята на създаването на балета „Жар птица“. Сред използваните за либретото приказки е и народната приказка „Кашчей Безсмъртни“, която по своето време вече е предизвиквала недоволството на цензурния комитет – когато през 1902 г. композиторът Н. А. Римски-Корсаков пише за частна сцена опера върху този сюжет, цензурата я забранява. А по време на революцията от 1905 г. студенти консерватори решават да изпълнят тази опера със свои собствени сили, но спектакълът „е прекъснат и забранен от полицията като пораждащ революционни идеи и призоваващ към отмяна на самодържавието (очевидно, от гледна точка на цензурата, Кашчей въплъщава идеята за самодържавния владетел, а яйцето символизира неговата власт). Б. Ф. Нижинская привежда общото мнение на всички участници в създаването на балета или просто оказали се редом, че заради тази приказка надали новият балет ще се постави някога в Руската империя.

И се оказва права: балетът „Жар птица“ идва на руските сцени едва след Октомврийската революция.


Музика

Над партитурата Стравински работи на вилата на Римски-Корсакови, където живее заедно с Андрей, син на учителя му Николай Андреевич Римски-Корсаков, затова и посвещава партитурата на него.

В своите мемоари „Против течението“ М. Фокин си спомня: „Аз не чаках, докато композиторът ми даде готовата музика. Стравински идваше при мен с първите си скици, с първоначалните си мисли. Той ми ги изсвирваше. Аз пък му изигравах сцените като мим. Изобразявах царския син. Служеше ни моето пиано. Лазех под пианото, скачах в такт с него, лутах се, оглеждайки се изплашено, из моя кабинет… Стравински ме следеше и ми пригласяше с откъси от мелодиите на царския син на фона на тайнствения трепет, изобразяващ градината на злия цар Кашчей. После бях царкинята, вземах боязливо от ръцете на въображаемия царски син златната ябълка. След това бях злия Кашчей, неговата мерзска свита и т.н. Всичко това намираше най-живописно отражение в звуците на рояла, носещи се изпод пръстите на Стравински, също увлечен в тази интересна работа“.

В средата на април следващата година оркестровата партитура на балета е готова и изпратена на Дягилев в Париж.

Забележително е, че музиката на балета започва с необичайно тихо звучене. По повод на този прийом се изказва любопитно Рихард Щраус: той смята, че да започнеш произведението с такава тиха звучност е необмислено – никой няма да слуша; трябва да се започне гръмко, за да се завладее веднага вниманието на слушателите, а после с публиката може да се прави каквото е угодно. Стравински, както и следва да се очаква, не променя своя замисъл. Този ефект после остава и в оркестровата сюита, която той написва по музиката на балета, използвайки най-добрите му епизоди и снабдявайки ги с концертни заключителни части.


„Спящата красавица“ като „Жар птица“

Трябва да се каже, че колкото и да бързат с постановката на балета, все едно не успяват в обявения срок и тогава Дягилев прибягва към хитрост: въпреки че на афиша е заявено „Жар птица“, на сцената се изпълнява па дьо дьо на принцеса Флорина и Синята птица от балета „Спящата красавица“, неизвестен на парижаните, при това в новите ориенталски костюми на Леон Бакст. Изпълнители са тези, които трябвало да изпълняват главните партии и в настоящия балет „Жар птица“: Тамара Карсавина и Михаил Фокин. Съдейки по всичко, парижаните остават напълно доволни. За подмяната знаят само в тесния кръг на „своите“ – тоест непосредствено работещите с Дягилев.


Действащи лица

  • Жар птица

  • Царският син Иван

  • Царкиня Ненагледна красота

  • Кашчей безсмъртни

  • Черен конник, Нощ

  • Бял конник, Ден

  • Витязи, омагьосани царкини, таласъми (рожи-оборотни), магьосници, свидетели (понятые), слуги на Кашчей

Действието се развива в приказното царство на Кашчей в приказни времена.

 

Сюжет

В замъка на Кашчей се измъчват откраднатите от него красавици-царкини. А сред тях е и царкиня Ненагледна красота, невестата на царския син Иван. Царският син Иван безстрашно прониква в замъка на Кашчей, за да спаси любимата си, и там среща и заключената от него в замъка му приказна Жар птица, озаряваща всичко наоколо с ярка светлина. Вълшебната Жар птица помога на царския син Иван да победи злия Кашчей и да освободи всички пленници.

Действието се състои от шест картини-части: 1. Встъпление. Омагьосаната градина на Кашчей и танцът на Жар птица; 2. Играта на царкините със златните ябълки; 3. Хоровод на царкините; 4. Езически танц на Кашчеевото царство; 5. Приспивна песен (Жар птица); 6. Изчезване на Кашчеевото царство. Съживяване на вкаменените воини. Всеобщо ликуване.

Премиера

Премиерата се състои в Париж на сцената на Гранд опера на 25 юни 1910 г. На френски спектакълът се нарича „L’Oiseau de feu“. В главните партии: Жар птица – Тамара Карсавина, Царевич – самият балетмайстор Михаил Фокин, Царкиня Ненагледна красота – В. П. Фокина, Кашчей Безсмъртни – А. Д. Булгаков; диригент – Габриел Пиерне; художници Леон Бакст (костюмите на Жар птица и Царкиня Ненагледна красота) и Александър Головин (декори и останалите костюми).

По повод участието си в балета изпълнителката на главната партия Тамара Карсавина пише в своите мемоари: „Провървя ми, тъй като Матилда [Кшесинская], която готвеше ролята на Жар птица, промени решението си и се отказа да пътува за Париж. Тогава тази роля ми поръчаха на мен“.

За Т. Карсавина тази роля става огромно стъпало към славата. Фокин като балетмайстор използва високия скок на Карсавина – Жар птица разрязва сцената като мълния и, по думите на А. Бенуа, „прилича на огнен феникс“. А когато птицата „се превръща в чудна девойка, в нейната пластика се появява източна премала, поривът ѝ сякаш се таи в извивките на тялото и ръцете.“

Това е времето, когато руският балет в Европа се оказва „добре забравеното старо“. Развивайки се, европейският балет излиза от рамката на класическото, поемайки в нови модернистични направления. В Русия традициите на класическия балет, някога донесени там от французите, свято пазят от революционни нововъведения и радикално усъвършенстване. Виждайки как изглежда „стария френски балет“ в новите руски трупи (на първо място в „Руски сезони“ на С. П. Дягилев), французите биват поразени и възхитени, руският балет предизвиква техния най-жив интерес.

В резултат от премиерата, да види новото представление на Дягилев „Жар птица“ се събира най-изтънченото парижко общество. Сред зрителите са Марсел Пруст, Жан Жироду, Пиер Клодел, Морис Равел, Клод Дебюси, Флоран Шмит, Мануел де Файя, поетът П. Лодел, актрисата Сара Бернар и още много други знаменити френски имена.

И ето че при такава публика се получава една конфузна ситуация. По замисъла на Дягилев през сцената трябва да премине процесия от коне. Стравински си спомня: „Бедните животни излязоха, както се предполагаше, в редица, но започнаха да цвилят и да подскачат, а едно от тях се прояви по-скоро като критик, отколкото като актьор, оставяйки лъхаща на лошо визитна картичка. В публиката се разнесе смях и Дягилев реши да не рискува на следващите спектакли.“

Но и този инцидент не попречва на огромния успех на новия балет. Критиката се възнася от възторг: „Танцът се върна при нас от Север.“

В своите спомени Бронислава Нижинская пише възхитено за хореографията на М. Фокин, се спира особено на „Танца на вълшебните царкини“, в който участват 12 девойки, които, танцувайки, си играят със златни ябълки: „След този номер Фокин премина към работа над масовата сцена в замъка на Кашчей Безсмъртни. Музиката ставаше яростна и на сцената под бесните, неистови звуци се втурваха чудовища и страшилища, а след тях и самият страшен Кашчей, въплъщение на злото, същество без душа. В този дяволски танц участваше целият кордебалет; цялата сцена се приведе в движение, по нея кръжеше маса от ужасни, безобразни същества. Царският син Иван намери яйцето, в което бе заключена душата на Кашчей безсмъртни, разби го, и дяволската сила изчезна.“


Слава

Огромният успех на балета „Жар птица“ става определен важен етап в развитието на всички, участващи в него. Той заздравява положението на С. Дягилев като великолепен импресарио, М. Фокин е обявен за изтъкнат хореограф, френската преса не се скъпи на похвали по адрес на младия композитор И. Стравински и, разбира се, го възхвалява.

Игор Стравински, по това време начинаещ композитор, за първи път познава такъв успех и, несъмнено, не може да не се радва. От гордост той съобщава в кореспонденцията си: „През този сезон „Жар птица“ имаше най-голям успех от всички балети.“

Разбира се, на И. Стравински му провървява от това, че С. Дягилев не е намерил в този момент по-опитен композитор и се обръща към него. Но провървява на този, на когото е трябвало. Талантът на Игор Стравински все е щял да го отведе до мястото на водещ музикант на ХХ век, но без Дягилев съдбата му навярно щеше да се стече по друг начин. Именно балетът „Жар птица“ дава път на младия композитор право към славата.

По повод на едно такова щастливо състояние, обхванало И. Стравински, неговият приятел Андрей Римски-Корсаков даже с ирония съобщава на майка си от Париж: „Игор, изглежда, плува в блаженство от успеха на балета, от тези похвали, с които тук го засипаха и засипват. Той е във възторг от французите, казва, че само тук имало истински вкус към изкуството и т.н. Той, изглежда, даже разправя, че ще се пренесе изцяло зад граница. Всичко това заставя разумния човек да поклати силно глава.“

Обаче музиката се оказва достатъчно сложна, така че на първите етапи това води до трудности по пренасянето на постановката на други сцени. Ето какво пише сам И. Стравински по този повод на Н. К. Рьорих веднага след премиерата: „Скъпи Николай Константинович! Тъкмо се върнах в Устилуг от Париж и ето че утре вече тръгвам обратно с жената и децата. Тази изключителна прибързаност е предизвикана от желанието на жена ми да види и чуе поне веднъж „Жар-птица“ <…> Сега ето какво. Моята „Жар птица“ имаше голям успех в Париж, но се оказа доста трудна и със сигурност е невъзможно да се играе тази година някъде другаде (оркестровите репетиции бяха девет – достатъчно е да спомена това, за да стане ясно, че този сезон е немислимо да бъде разучена с нов оркестър).

При все това постановки на този сложен в музикално отношение балет има още съвсвм не малко.


Постановки

Следващият изпълнител на партията на царския син Иван в същата постановка става Вацлав Нижински, а на Кашчей – Енрико Чекети.

Оттогава балетът „Жар птица“ нееднократно се поставя на различни сцени в различни редакции.

Сред първите постановки:

  • 1918 г., Ню Йорк, Метрополитън опера, възстановка по хореографията на М. Фокин, балетмайстор А. Р. Болм;

  • 2 октомври 1921 г., Петроградски оперен и балетен театър (бивш Мариински), балетмайстор Ф. В. Лопухов, художник А. Я. Головин, диригент Е. А. Купър; Жар птица – Е. М. Люком, Царският син Иван – Б. В. Шавров;

  • 1926 г., Парижка Опера, възстановка, нови декори и костюми – Н. С. Гончаров; Жар птица – А. Д. Данилова, Царският син Иван – С. Лифар, Царкиня Ненагледна красота – Л. П. Чернъйшьова;

  • 1934 г., трупа на Руски балет на Монте Карло под ръководството на полковник Базил (възстановка на постановката на Дягилев със същите костюми и декори; Премиерата става в Лондон, а после с този балет трупата пътешества в Европа и Австралия);

  • През 1940 г. Адолф Болм, още през 1918 г. повторил постановката на М. Фокин,  този път за Холивудския театър, САЩ, създава своя собствена хореографска версия на балета „Жар птица“; художник е Николай Ремизов. А през 1945 г. той повтаря същата постановка в Нюйоркския балетен театър, но с декори на Марк Шагал;

  • 1949 г., САЩ, Ню Йорк сити балет, постановка с нова хореография на Д. Баланчин със същите декори на Марк Шагал, в партията на Жар птица – Мария Толчиф (през 1970 г. тази редакция на балета възсъздава Джеръм Робинс с костюми на Барбара Каринска, създандени въз основа на предишната постановка на Марк Шагал. Този спектакъл участва и на Фестивала на Стравински, проведен през 1972 г. в САЩ);

  • 1954 г. – Л. П. Чернъйшьова и С. Л. Григориев възобновяват постановката на М. Фокин за театрите Ла Скала (Италия) и Седлърс Уелс (Великобритания);

  • 22 март 1962 г. Ленинградски Малък театър, балетмайстор – К. Ф. Боярски (по Фокин), художници – С. А. Соломко (декори), Т. Г. Бруни (костюми), диригент – С. А. Прохоров; Жар птица – Л. Н. Сафронова, Царският син Иван – А. С. Хамзин, Маря Моревна – Н. С. Янанис, Кашчей Безсмъртни – Н. Н. Филипповски;

  • 30 юни 1964 г., Болшой театър (Москва), балетмайстор – С. К. Власов, Н. Р. Симачьов (по Фокин), художник – М. Н. Прокудина (по скици на Головин), диригент – М. Ф. Ермлер; Жар птица – М. М. Плисецкая, Царският син Иван – Н. Б. Фадеечев, Царкиня Ненагледна красота – Н. М. Таборко, Кашчей Безсмъртни – В. А. Левашов.

Новини и събития