БЪЛГАРСКА ТОКАТА - Балет от Васил Казанджиев и Димитър Ненов

БЪЛГАРСКА ТОКАТА

Спектакъл по музика на Димитър Ненов и Васил Казанджиев

Концепция и хореография: Мила Искренова

Сценография, костюми и мултимедия: Цвета Богданова

Литературен консултант: Марин Бодаков

Вдъхновяващ танцово-пластичен и визуален разказ за България, за нейната красота и духовно достойнство.

Отделните части интерпретират различни аспекти от българския бит, митология, вярвания, обичаи и исторически събития.

Сценичното действие тълкува музиката със средствата на съвременния танц в оригинални визуално-пластични образи, чрез които се изгражда пъстра и ярка картина на българската душевност.

Спектакълът се състои от две части:

Първа част: музика Васил Казанджиев

„Картини от България”

„Дивертименто”

„Токата”

Втора част: музика Димитър Ненов

„ Рапсодична фантазия”

„ Въжделение”

„ Копнеж”

„ Токата”


Действащи лица и изпълнители:

Мъжът: Никола Хаджитанев, Емил Йорданов, Цецо Иванов
Жената: Марта Петкова, Дарина Бедева, Катерина Петрова

Момичета: Анастасия Неделчева, Ана Вуцова, Адриана-Мария Манасиева, Боряна Петрова, Венера Христова, Вихра Маджарова, Вяра Иванчева, Диляна Янева, Ерина Нишитама, Елеонора Митева, Елена Петрова, Ирина Желева, Кристина Чочанова, Людмила Илиева, Мария Ненова, Натали Братанова, Памела Пандова, Ралица Илиева, София Цуцакова, Шарлот Бернард, Яна Маринова,/ първи и втори състав/
Момчета: Георги Аспарухов, Георги Банчев, Деян Иванов, Захари Георгиев, Иван Георгиев, Иван Шопов, Никола Арнаудов, Радул Роглев, Румен Бонев, Светлин Стоянов, Теодор Воденичаров, Тодор Ангелов /първи и втори състав/

Класикът акад. Васил Казанджиев: Не зная какъв Божи пратеник може да ни спаси?...

Мила Искренова за себе си


ДИМИТЪР НЕНОВ

Dimitar NenovДимитър Стефанов Ненов ( 1901 - 1953  )е  пианист, композитор, музикален педагог, архитект и  общественик

Още от младежките си години Ненов проявява интерес към музиката. На 6-годишна възраст започва да учи  пиано под ръководството на майка си и въпреки, че заниманията му са нередовни, напредва бързо. От  1919 г. е частен ученик по пиано на  Андрей Стоянов.

През 1920 г. заминава за Дрезден, където постъпва като студент по архитектура във Висшето техническо училище. В продължение на няколко години композиторът изучава архитектура и музика, занимава се с философия, литература, история на изкуството, математика  и физика. Той пише първите си по-значителни произведения в Дрезден. Това са Соната за пиано, Соната за цигулка и пиано, „Симфония № 1” и др.. Отива в Италия, където оформя окончателно музикалното си образование. Връща се в България и написва пиеси за пиано, първи концерт за пиано и оркестър.

Ненов е представител на българския музикален модернизъм. Музикалният му език е оригинален и уникален, в сравнение  със създаваното от неговите съвременници - изтънчен, но също така богат на звукови цветове. Независимо че използва в произведенията си народната песен, той я претворява, подбно на Славейков или Явороров в литературата, в една съвременна музикална поетика. Някои откриват влияние на Александър Скрябин върху композиционния му стил, особено в клавирните му произведения, което може да се приеме дотолкова, доколкото и двамата споделят тенденцията на излизане извън рамките на конвенционалния изказ и търсене на нови възможности на тонова организация. Главни жанрове в музиката на Ненов са симфоничната и клавирната музика. През  двадесетте  години на 20 век той работи над 3 симфонии и композира Четири скици за голям оркестър. Едно от най-често присъстващите произведения в репртоара на българските пианисти е Неновата Токата. По своя хармоничен стил музиката му е самобитна и оригинална.

Оркестровият стил на Ненов е оценен като ярко индивидуален. Без да е изучавал дълго оркестровото изкуство, със своята надареност той за кратко време успява да овладее основите на оркестрацията на професионално равнище.

Димитър Ненов написва симфоничната поема - "Коледа”  (1938-1939) и симфоничната сюита "Тракия" (1940). Едни от най-ранните му пиеси са "Ноктюрно", "Етюд" и "Рондо".

 

Мила Искренова

mila

Мила Искренова е сред най-изявените български хореографи, работещи в сферата на съвременния танц. Нейна е хореографията на над 50 телевизионни и театрални постановки, мюзикъли и авторски спектакли. Мила е специализирала съвременен танц в Палука шуле, Дрезден, в Танцовата академия в Кьолн и в Лабан център – Лондон. Преподавала е танцова техника и импровизация в НБУ, Националното училище за танцово изкуство и в НАТФИЗ, както и в Италия и Гърция. Работила е с водещите български танцови трупи: балет „Арабеск”, на който е хореограф от 2001 г., Амарант данс студио, Хетероподи данс. Сред основателите е на танцово студио „Ек”. През 1997 г. печели „Кристална лира” за изключителни постижения като хореограф. Автор е на две книги: „Радостта на тялото” и „Вкусът на Твоето тяло” и на пиесата „Меломимик”.

Родена е в София. През 1979 г. завършва Държавното хореографски училище в София, а през 1981 г. завършва Института за музикални и хореографски кадри със специалност „Балетна педагогика“.  По-късно специализира в Лятната балетна академия в Кьолн, в Палука шуле, Дрезден и балетна режисура в Лабан данс център в Лондон.

В периода 1981–1983 г. работи като хоноруван преподавател по класически балет в Държавното хореографско училище, а после в ДМА „Панчо Владигеров”,  НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“, балет-майстор е в БНТ. От 1989 г. е назначена като хореограф в Българска национална телевизия. През 1991 г. е преподавател по модерен танцов театър в Първо частно театрално училище „Любен Гройс“. От 1996 г. е преподавател по класически и съвременен танц в Академия Филармоника в Месина, Италия. През 1999 г. е номинирана като Почетен член на Управителното oбщество на Академия Филармоника. През 2001 е назначена като педагог и хореограф в Балет "Арабеск".

Автор на балетни постановки и съвместни международни проекти, предимно в областта на модерния танцов театър.

Работи по хореографските решения за драматични постановки: „Любовни булеварди“ – Стефан Цанев (реж. В. Панкин), „Мъжът си е мъж“ –Бертолт Брехт (реж. Крикор Азарян), „Йонадав“ – П. Шафър (реж. Здравко Митков), „Ритъм“ – авторски спектакъл на Андрей Баташов, „Синята стая“ – Д. Хеър (реж. Снежина Танковска), „Фигури при влюбен полет“ – И. Жюд – съвместно с Т. Соколова (реж. В. Петков) и др.

Автор е на хореографски телевизионни постановки, между които:

„Олтари“ – 1988, музика Асен Аврамов
„Подарено завинаги време“ - 1988 муз. Георги Арнаудов
„Стената“ – 1989, муз. Паул Хиндемит , продуцирано от БНТ
„Марионетки“ – 1990, муз. Цветан Добрев, продуцирано от БНТ
„Фиеста“ – 1990, муз. Андреас Фоленвайдер, продуцирано от „Ателие 313“
„Обречени песни“ – 1991, муз. Теодоси Спасов, БНТ.
„Три гимнопедии“ – 1991, муз. Ерик Сати, Балет „Арабеск“
„Куриоз“ – 1991, муз. Георги Арнаудов, БНТ
„В търсене на мъжа“ – 1992, музикален колаж М. Искренова, БНТ
„Див и нежен“ – 1993, муз. Теодосий Спасов и Антонио Вивалди, БНТ
„Спасеният Моцарт“ – 1994, муз. В.А. Моцарт, Амарант данс студио, НДК.
„Сакраменто“ – 1995, част от проекта ПРИВЛИЧАНЕ, съвместна продукция на Амарант данс студио, Рикошет данс къмпани /Великобритания/ и НДК
„Пресичане на пространството“ -1996, муз. Аврамов / Арнаудов,– Балет „Арабеск“
„Орисани“ – 1996, муз. Г. Арнаудов, продуцирано от БНТ и Балет „Арабеск“, награда „Кристална лира“ за хореография.
„Хладна пепел“ – 1997, Балет „Арабеск“ и БНТ
„Най-високата точка на моята вътрешност“ – 1999, БНТ „Ритъм“ – 2000, муз. Иван Лечев, НАТФИЗ
„Африканска зима“ – 2000, Държавен театър, Русе
„Преддверие“ – 2001, муз. Г. Арнаудов, Балет „Арабеск“
„Линч 1“ – 2001, муз. Геров/ Тосков, Балет „Арабеск“
„Линч 2“ – 2002, муз. М. Големинов и американски хитове, Балет „Арабеск“.
„Отраженията на стената“ – Драматичен театър Велико Търново.
„Нощта преди горите“ – 2003, муз. Ст. Вълдобрев, реж. В. Петков, продуцирано от Национален театрален център Нормандия и театър „София“
„Някога на изток“ – 2003, музикален колаж М.Искренова, Балет „Арабеск“
„Коралови устни“ – 2003, муз.Cy Scobie, БНТ. Първа награда на фестивала „Златната антена“ '04
„Лечителят на скръбта“ – 2004, муз. Геров/Тосков, продуцирано от НЦТ към МК
„Бягство – любов в 5 стила“ – 2004, муз. Рикард Боргард, продуцирано от Балет Арабеск.
„Фигури при влюбен полет“ – 2005, Театър „Сфумато“, София
„Домът на Бернарда Алба“ – Народен театър „Иван Вазов“; реж. В. Вихърова, муз. А. Аврамов

Изповед:

"...От години и почти през цялата си практика като хореограф , не бях работила с "палцови балерини'. Палцовата техника е характерна за класическия балет и води началото си от епохата на Романтизма, когато идеалът за романтичната любов и жената-нимфа я е породил. През следващите десетилетия човекът стъпва по-здраво на земята, и Любовта също се приземява, а танцът събува палците и тръгва по пътя с боси стъпала....
Сега попадам в ситуация, която изисква от мене да мисля "на палци".... И се получава нещо много интересно - след целия ми опит със съвременните методи и техники, аз преоткривам силата на 'палеца" по нов начин - съвременен - като строг, категоричен и извисен начин на поведение, което намира свободата си в издигането. В елевацията.
Това е внушението на основния стил и поведение на тялото в постановката "БЪЛГАРСКА ТОКАТА" - извисяването в стремежа към хармония и свобода."

Никога...

"Никога до сега не съм правила постановка, в която се третират "надличностни" проблеми. Като заклет индивидуалист и ЕКЗИСТЕНЦИАЛИСТ съм подминавала проблемите на общността със смирение .
Но ето, че случаят и съдбата ме изправиха пред възможността да се концентрирам в сферата на общността и открих, че не е възможно да говориш за "общността", ако не говориш за себе си. Няма общност, ако няма индивид, ако няма индивидуалност, достигнала до нивото на общността, до нивото, от което вижда себе си през общност.
Хубав ден и седмица, танцуваща."

Мила Искренова

 

MarinBodakovМарин Бодаков (1971) е поет, редактор литература във вестник „Култура” и редовен преподавател по журналистика в СУ „Св. Климент Охридски”. Последните му по-значими публикации са стихосбирките „Наивно изкуство” (2011, Национална награда „Иван Николов” за най-добра поетична книга на годината) и „Северна тетрадка” (2013).

 

TsvetaBogdanovaЦвета Богданова е професионален сценограф и мултимедиен артист в България. Работи на свободна практика в драматични и оперни театри в София и провинцията. Член е на ателие за алтернативен театър VIA NEGATIVA на Валерий Пърликов от 2011г. Завършила е НХА с магистратура в първия пилотен випуск на специалност „Дигитални изкуства“ (2010г.) и е бакалавър по „Сценография“ (от 2008-а г.). През 2006-та година специализира „Оперна сценография“ в RWCMD, Кралски колеж за музика и театър под патронажа на принц Чарлз- Кардиф, Великобритания (2006г.). Владее английски, френски и руски език- 35-о СЕУ „Добри Войников“(2002г.).

Извън театъра художничката експериментира в областта на новите медии с видео и анимация, интерактивен софтуер и инсталационно изкуство. През 2011-та година основава ARTNOMADIKA – лаборатория за колаборации между млади български артисти с интереси и умения в различни жанрове. Идеята на платформата е чрез серия от проекти, с дигитални произведения да се подложи на преразглеждане митът за Вавилон в съвременната епоха на хибридизирани изразни средства и „ групово“ създаване на изкуство.
От 2015 г. Цвета е креативен директор на „ОРФИКА“ – ИМПРЕСАРСКА АГЕНЦИЯ за опера, мюзикъл, концерт и театър и „КУПФЕС“ [ГРАЖДАНСКА КОАЛИЦИЯ ЗА УСТОЙЧИВО ПОЛЗВАНЕ ФОНДОВЕТЕ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ В БЪЛГАРИЯ (с членуващи над петдесет неправителствени организации)].

2016 02 10 flaer Tokata new 2 600

Снимки: Светослав Николов

Новини и събития