ПЕВИЦА И АРТИСТКА ОТ ВИСОКА КЛАСА Надя Шаркова на 90 години Огнян СТАМБОЛИЕВ

На 2 юни т.г. Надя Шаркова, една от незабравимите примадони на столичната музикална сцена от миналия век стигна до достолепната възраст – 90 години. През 40-те години тя беше сред големите надежди да българската оперета и само за десет сезона направи близо 30 големи роли в творби на Калмен, Лехар, Щраус, Офенбах, Целер, Дунаевски. От това време остана нейната великолепна Елена от „Хубавата Елена”, за щастие, съхранена в студиен запис на Радиото в Златния фонд. Наистина, природата й бе дала много. Красива, ефектна за сцената, външност / от средиземноморски тип/, тембрист й, звучен лирико-драматичен сопран, безспорна музикалност, вродена пластика на тялото и силен артистичен темперамент. Всичко това е  основата върху която тя, с немалко труд и интелект изгради блестящата си и дълга кариера, посветена главно на родната сцена. А можеше да има голям  успех и навън, но като повечето от артистите от нейното поколение, посвети таланта и силите си на България. Считаше това за свой дълг.

Родена е през 1924 в Русе, в културно семейство, в което театърът и музиката са на почит. Пее от дете, от началното училище. Открита е от първата си учителка по музика  като талант и започва да играе в детски оперети, да  пее в  хорове, учи усърдно цигулка. През 1944 е вече в столицата – приета е в Музикалната академия. Има шанса да попадне в класа на Людмила Прокопова, а това е прочутата школа на Пивода от Прага. Гласът й е поставен правилно, по законите на белкантото -  една гаранция за успех. Още като студентка започва кариерата си на оперетна героиня. Дебютира в театър „Одеон” в оперетата „Любов и трон”. После пее в Художествения театър и в новосъздадения Държавен музикален театър. С ролите си в „Царицата на чардаша” от Калман, „Волният вятър” на Дунаевски, „Хубавата Елена” от Офенбах, „Птицепродавецът” на Целер, „Бедният студент” от Мильокер, „Къщата на трите момичета” от Шуберт- Берте е вече сред звездите на театъра.

През 1953 година е привлечена за солистка  в Софийската опера. Ето какво си спомня по този повод тя:

„Бях щатна солистка в Музикалния театър и на представленията ми започнаха да идват диригентът Асен Найденов и режисьорът проф. Драган Кърджиев. Те бяха заинтересувани от успехите ми на Световния младежки фестивал в Букурещ, през 1953 година, където бях удостоена с Първа награда и златен медал, както и от изпълненията ми в оперетата. Предложиха ми да се явя на конкурса в Операта. Така постъпих в нея.  Беше 1953-та, а през 1954 година бях избрана да участвам в прочутия конкурс „Ема Дестинова и Карел Буриан”, който се провежда в рамките на фестивала „Пражка Пролет”. Едно много авторитетно жури, в което имаше прочути певци и музиканти, ми даде премията. Бяхме само... 180 сопрана! Това си беше голямо изпитание и сега, след толкова много години, мога да кажа без притеснение – наградата наистина беше висока оценка за качествата ми. Заедно с тенора Любомир Бодуров, с когото толкова много съм пяла и в Оперетата, и в Операта, и с големият румънски баритон Николае Херля бяхме избрани да направим записи за грамофонна плоча. Аз пях Аида, дирижираше известният Зденек Халабала. Това беше, наистина, едно много голямо признание...”

След триумфалния й оперен дебют във Вердиевата „ Аида” – с бурни, дълго нестихващи аплодисменти е възнаградена от публиката след голямата „нилска ария”, тя подготвя със същия успех роля след роля в големия класически репертоар. Зареждат се: „Елизабет” от „Дон Карлос”, Амелия от „Бал с маски”, Неда от „Палячи”, Дона Елвира от „Дон Жуан”, Графинята от „Сватбата на Фигаро”,  Лиза в „Дама Пика”, Мюзета от „Бохеми”, Първа дама от „Вълшебната флейта”. В много от тези роли неин предпочитан партньор е прекрасният тенор Любомир Бодуров, който като нея започва кариерата си от  Оперетата, за да стане един от стълбовете на националната ни сцена от 60-те до 80-те години.

Надя Шаркова участва с успех в премиерите на някои български опери. Беше  Кремена от „Ивайло” на Големинов, Зорница от „Луд Гидия” на Хаджиев, Елена от „Момчил” на Пипков.

Един от върховете в кариерата й бе ролята на Катерина от операта на Висарион Шебалин „Укротяването на опърничавата” по комедията на Шекспир / премиера през 1960/. Тук тя разкри най- пълно големия си талант на певица и актриса. Друга значима нейна роля бе мисис Елън Орфорд от  първата българска постановка на „Питър Граймс” от Бенджамин Бритън, реализирана от режисьора Михаил Хаджимишев и диригента Атанас Маргаритов през 1964.

През 70-те и 80-те години заедно с големите си роли, тя изпълняваше с желание и успех и по-малки, като тези нейни ярки превъплъщения / Сузана от „Хованщина”, Ларина от „Евгений Онегин и др./  се запомняха винаги. Едно от тях се е запечатало силно в паметта ми – Тизба, втората, доведена сестра на Пепеляшка от паметната постановка на проф Петър Щърбанов и Борис Хинчев на прекрасната  Росиниева опера / 1968/. С пределно изразителна пластика и мимика, при това с чувство за мярка и стил,  тя изгради по един наистина забележителен начин, като истинска комедийна актриса, тази второстепенна, но важна ансамблова роля.

Да й пожелаем здраве и още дълги години живот!

Огнян  СТАМБОЛИЕВ

Новини и събития