През сезон 2014 / 2015 година Софийската опера и балет чества 115 години от рождението на Мисионерът Анастас Петров

Атанас Петров - днес признателните поколения го титулуват с думите: “Първосъздателят”, “Първомайсторът”, “Патриархът на българския балет” и „Учителю”. 

На 22 февруари 1928 г. АнастасПетров (1899-1978) поставя в Софийската опе­ра шедьовъра на Лео Делиб "Копелия", който се запис­ва в историята на родния ба­лет като първото предста­вление на професионална сцена.

Анастас Дачев Петров е балетист и балетмайстор, един от основоположниците на българския балет. Роден е във възрожденският град Добрич. Животът му е достоен за сценарий за филм, който още никой не е написал. 

Петров работи в Софийската опера от 1927 г. до 1961 г. Постановката му „Копелия” е първата цялостно професионално изработена творба. През 1927 г. Маестрото основава балетна школа в България, в която подготвя много изтъкнати балетни артисти – Лили Берон, Асен Гаврилов, Нина Кираджиева, Люба Колчакова и др. Пръв тълкувател е на образите на Принц Зигфрид в „Лебедово езеро“ от Пьотр Чайковски, Франц в „Копелия“ от Лео Делиб, Змея в „Змей и Яна” от  Христо Манолов и др. През 1977 г. Получава Хердерова награда.

Своето танцово обучение Анастас Петров започва в школата на Евгения Едуардова в Берлин през 1922 г. Година по-късно той става и неин асистент, като същевременно започва работа и в състава на Щатсопера. Между 1925 и 1927 г. Петров е сред избранниците на известния балетмайстор Макс Терпис, който му поверява постановки. По-късно балетистът се завръща се в България с желание да намери благодатна почва за изява на натрупания си опит и придобити знания. Не случайно наскоро след назначението му в Народния театър във вестник „La Bulgarie“ излиза бележка, в която се казва:

„Новият балетмайстор си е поставил задача да оформи балерини, достатъчно добре подготвени, за да може впоследствие да бъде реализирана далечната цел – представянето на пантомима на сцената на Народната опера… Противник на строгостта на школите и доктрините, Петров се стреми да обедини майсторството на руския класицизъм със силното, наситено изражение на немския балет…“

Очакванията и на критика, и на публика за „Копелия”са напълно удовлетворени. В „La Bulgarie“ излизат и първите ласкави отзиви:

На сцената на Народната опера се постави пантомимата „Копелия”. Изпълнението за общо учудване бе задоволително, като знаем условията, при които се развива нашето балетно изкуство… Г-н Петров даде много интересни и хубави танци, неговото гъвкаво тяло бе извънредно изразително във всички свои жестове, скокове и танцови фигури… Вън от това, окото на балетмайстора следеше всички останали групови танци и сола и ние виждахме навсякъде неговата неуморна, системна работа…“

Анастас Петров посвещава почти целия си живот на развитието на красивото изкуство. „Основна моя цел, разказва в спомените си Първомайсторът, бе създаването на балетно училище. За начало основах собствена школа. Съвместявах дейностите педагог, балетмайстор, солист, репетитор и работата в школата. От сутрин до вечер, докато се откри балетното училище, където приех да работя. Имаше период, когато броят на учащите в школата ми е бил 120 човека. Всичките ми успехи се дължат на безкрайното ми трудолюбие и любов към балетното изкуство. Аз поставих първия балет от български композитор – „Змей и Яна” от Христо Манолов. Разпределях времето си между операта и школата, но това ми коства много.”

Въпреки напредналата си възраст и влошено здравословно състояние, Анастас Петров почти до края на жизнения си път продължава заниманията със своите възпитаници от балетната школа.

В интервю, запазено в „Златния фонд” на БНР, примата Красимира Колдамова споделя свои спомени за сновоположника на българския балет: „Винаги съм мечтала да съм най-добрата. Тогава тази мечта, която съществува у всеки млад артист, бе подкрепена от една голяма личност – създателя на българския балет Анастас Петров. Той беше директор, а ние бяхме пет момичета, първите завършили балетното училище в театъра. Не минаваше и ден, без той да попита: „Харесва ли ти някоя роля? Ако е така, веднага започвай да я разучаваш, може да я изпълниш някой ден. В мислите и мечтите си той създаваше непрестанно някаква цел, подтикваше ни да се развиваме. Първата си роля в балета „Жизел” направих с него. Той подаваше ръка не само на примите, но и на най-малките балеринки, за да имат възможност да се изявят.” 

В памет на Анастас Петров от 1982 г. в родния му град Добрич е основан конкурс за млади балетни изпълнители, който носи неговото име.

Балетният критик Ана Александрова дава точен портрет на външния вид и на духовния свят на големия балетист: “Петров бе много красив човек: сини очи, руси, гладки коси, правилни черти, одухотворени от вътрешно благородство и вродена доброта. Обличаше се винаги в зелено: костюм, обувки, дори работния халат, с който репетираше, бе от зелена коприна. Правеше впечатление на стеснителен човек, защото не обичаше многословните изяви. Но как се отприщваше неговата красноречива танцова стихийност на сцената или в балетната зала! В процеса на работата той целия пламтеше, трепереха пръстите на ръцете му, вееше се халатът му, неспокойно искряха сините му очи, така меланхолично-кротки в живота.“

Няколко седмици преди смъртта си, неможейки да присъства поради болест на тържеството по случай петдесетгодишнината на българския балет, той изпраща следното писмо: “Щастлив съм, че доживях този празник на всенародно обществено признание – на балета, на който посветих всяка моя мисъл, всяка моя грижа, цялата си любов, целия си живот! Пред моя поглед премина развитието на всички балетни артисти от няколко поколения. Дори най-младите, които вече не познавам, ученици на моите ученици, аз смятам за мои деца. Благодаря ви, деца мои, за постигнатите успехи, и ви пожелавам нови, още по-големи постижения, за да славите по цял свят изкуството на скъпата ни родина”

Галерия

Новини и събития