Балетът „Дамата с камелиите” е по романа на Александър Дюма-син за прочутата куртизанка Маргьорит Готие. Той е по музиката на операта "Травиата" от Джузепе Верди, адаптирана за танци от руския композитор Сергей Онсоф.

Либретото на "Травиата" е базирано на същото произведение, но психологическото развитие на характерите е различно. Художественото внушение се постига чрез играта на балета и чрез играта  на светлината върху огромни изрисувани прозрачни платна. В хореографията има страшно много поддръжки - ефектни за публиката, но много трудни за изпълнение.

Премиера на балета "Дамата с камелиите" е през месец ноември, 2009 година в Софийската опера и балет. Последната постановка на спектакъла в България е правена преди повече от 15 години, преди тази дата. Това е спектакъл, който се поставя много рядко, не само у нас, но и по световните сцени и е изключително предизвикателство за всяка балетна трупа.

Спектакълът „Дамата с камелиите” е по музика на Дж.Верди / С.Онсоф, хореография и постановка Ирен Шнайдер (Германия), помощник хореограф – Дмитрий Передугов (Русия), художник по костюмите – Стефан Станисиц (Полша), сценограф – Еберхард Матиас (Германия).

Кратко съдържание 

Фабулата на балета „Дамата с камелиите” е почерпана от едноименния роман на Александър Дюма - син. Времето е 19 век, мястото – Париж.

Първо действие се развива в дома на Маргарита Готие – най-прелестната и най-желаната куртизанка на Париж. Тя е болна от туберкулоза и нелечимата болест е отпечатала обречеността върху нейните мисли. След тежко боледуване Маргарита дава голям прием по повод завръщането си в обществото. Светските забавления я опияняват, помагайки й да забравя за смъртоносната си болест. Тя се наслаждава на всеки миг от краткотрайния си живот. В разгара на бала й се представя Арман Дювал - провинциален младеж, следващ в Париж, отдавна влюбен в нея от разстояние. Той я забавлява с младежката си наивност, предлагайки й любов вместо лукс, ала същевременно я очарова с порива си от трогателно възхищение и пламенна страст. Това я увлича, прераствайки в чувство, непознато й до този момент. Изненадващо я посещава граф Жирей – неин покровител. Виждайки следите от пищния бал, той се възмущава от неразумността й. Тя обаче го приласкава и успокоява с подкупваща женственост, дори успява да го убеди да я подпомогне с нови дарения.

Второ действие е в градината на вила в околностите на Париж. Маргарита е взела със себе си Арман. Двамата се наслаждават на взаимната си любов далеч от миналото и от суетата на големия град. С щедрата помощ от граф Жирей Маргарита е организирала сватбата на приятелката си Нинет с Густав. Цялата й парижка компания е на вилното парти. Неочаквано, в отсъствие на Арман се появява граф Жирей. Маргарита не може да скрие от него своето увлечение. В пристъп на раздразнение и ревност графа я напуска, взимайки си всички подаръци. Маргарита е потресена. И точно когато е най-отчаяна и объркана, я посещава Жорж Дювал - бащата на Арман. Той я обвинява несправедливо, че разорява с лукса си сина му. Въпреки уверението, че тя финансира съвместния им живот, провинциалният пуритан я моли да изостави Арман, заради евентуалната му кариера. Убеждава я, че положението й на куртизанка дискредитира сина му пред обществото, както и цялото му порядъчно семейство. В диалога помежду им бащата неочаквано е открил силата на чусвтвата й към Арман и благородството на нейната душа, разбрал е, че необикновената външна красота на Маргарита е отражение на още по-необикновената й вътрешна красота. Той изпада в тежко душевно терзание, но волево го превъзмогва, за да изтръгне от нея обещанието, за което е дошъл – да напусне сина му. Тя обещава в името на голямата си любов, ала с цената на разбитата си душа. Маргарита оставя писмо на Арман, с което го уверява, че той е любовта на живота й, но тя трябва да го напусне. Когато Арман се връща, Маргарита прибързано заминава, а писмото разбива и неговата душа.

Трето действие се пренася отново в Париж. Из нощните му улици Арман отчаяно търси Маргарита сред нейните познати, надявайки се да я срещне. Това се случва, но тя почти избягва от него. В следваща картина действието се развива в балната зала на куртизанката Олимпия. Тук е целият нощен Париж с цялата му бохема и с барон де Варвие във вихъра на танците. Маргарита отново е с граф Жией. Арман отчаяно се мъчи да привлече вниманието й. Отдавайки се на пълна разюзданост, той я предизвиква на разговор, но макар и да му засвидетелства голямата си любов, тя остава дискретна относно причината за тяхната раздяла. Изваден от равновесие и с наранено его, Арман демонстративно хвърля върху й пачка пари като на лека жена. Маргарита напуска залата. Дювал-баща, който тайно следи всяка стъпка на сина си, реагира гневно срещу грозната му постъпка. Сблъсъкът между баща и син става пред очите на всички. Събирайки разпиляните банкноти, бащата ги хвърля в лицето на сина си. Обидата е сринала Маргарита душевно, отприщвайки нов тежък пристъп на болестта й. Всички са я изоставили – и графа, и приятелите. Тя почти се е предала на смъртта, дори като че ли вече я желае, когато разкаяният Дювал-баща я посещава, носейки й писмо от сина си. Спомените нахлуват в душата й, вдигайки я от леглото. Тя танцува в трепетно очакване, опиянена от щастлива надежда. Арман се втурва в стаята й, грабвайки я в ръцете си, но вече е твърде късно......