КАРМЕН-СЮИТА, ПАХИТА - Балети по музика на Бизе-Шчедрин и Лудвиг Минкус. Хореографи - Алберто Алонсо и Мариус Петипа

За „Кармен – сюита” и за „Пахита”– два шедьовъра отново на наша сцена

Един красив и изящен спектакъл, с който талантливите артисти от балета на Националната опера и балет, ще заредят своята публика с много любов и  красота!

КАРМЕН - СЮИТА

Балетът на Софийската опера представя  прочутата творба „Кармен – сюита”, написана от композитора Родион Шчедрин - великолепна интерпретация на  гениалната музика на Жорж Бизе.

Балетът „Кармен-сюита” е създаден специално за голямата руска балерина Мая Плисецкая, хореограф и режисьор е Алберто Алонсо, а премиерата е в Болшой театър през април 1967 г. Преди повече от четирдесет години този спектакъл е показан и на Софийска сцена, при гастрол на Кубинския национален балет. Ролята на Кармен претворява друга голяма балерина – Алисия Алонсо.

Каква е историята на тази балетна творба?

В една вечер Националният балет на Куба е на гастрол в Москва. Когато гледа постановката „Ел салар” на Алберто Алонсо, Мая Плисецкая веднага разбира, че това е хореографът, способен да постави „Кармен” различно, нетрадиционно, бягайки от сладникавия псевдоиспански стил на балетната класика.

Озовава се зад кулисите, изгаряща от нетърпение да се срещне с маестрото. Тя вижда Алберто и направо се обръща към него с думите: „Искате ли да направите „Кармен”? За мен.” Той възкликва: „Как прочетохте мислите ми? Това е моята мечта!” За Мая Плисецкая Алберто Алонсо казва, че е стопроцентова Кармен – истинско въплъщение на бунтарството и непримиримостта. Самата Мая Плисецкая в не едно и две интервюта споделя, че за нея това е ролята на живота й; нещо повече, в нея тя влага политическо послание: героинята е символ на свободната личност, повела фатална битка с тогавашната власт. Не по-малко трудно от борбата със съветските културтрегери е и търсенето на музика. След отказа на Шостакович и Хачатурян, композиторът Родион Шчедрин (съпруг на Мая Плисецкая) създава оркестрацията, вдъхновен от репетициите.

Така вълнуващият сюжет на Мериме и дълбочината на чувствата в операта на Бизе придобиват философски оттенък в балета-сюита. „Кармен” е удивителна квинтесенция на страстни емоциии и силни характери, изразени чрез съдържанието на новелата и музиката на композиторите.


ПАХИТА
Представлението се играе с вариации върху музиката на Лудвиг Минкус и хореографията на Мариус Петипа.

Първа постановка на Ж. Мазилие в Гранд Опера. Жорж Ели, Париж, 1846г.


Премиера

Премиерата на двуактния спектакъл се състои на 1 април 1846 г. в Париж, в театъра Гранд Опера; балетмайстор Ж. Мазилие, художници Р. Филастър, Ш. Камбон, П. Лиетерл, Т. Ж. Сешан, Е. Деплешен.

Люсиен Петипа; в партията на Иниго – Пирсон.

В Парижката опера балетът шества до 1851 г., докато там работи изпълнителката на главната партия Карлота Гризи (после тя заминава при своя съпруг балетмайстора Жюлю Перо в Русия, където получава договор за два сезона и където сред изпълняваните партии е и Пахита).

По-нататъшни постановки

Вадим Бударин, Нина Солдун, Ина Корнеева – „Па дьо труа“ от „Пахита”, Балетът на Мариински театър през 1950-те или 1960-те

Оттогава балетът нееднократно бива възобновяван на сцените на различни музикални театри.

Няколко постановки са създадени от Рудолф Нуреев. През 1964 г. той поставя този балет за английската Кралска академия по танци, после през 1970 г. – за италианския театър Ла Скала, през 1971 г. Нуреев пренася своята версия в два театъра: Виенската Държавна опера и в трупата на Американския балетен театър в Ню Йорк.

В съветския период в СССР балетът поставят балетмайсторите К.Ф.Боярский (1957 г.), П.А.Гусев (1972г.), Н.А.Долгушин (1974 г.), О.М.Виноградов (1978г.), Т.Н.Легат (1987 г., театър „Станиславский и Немирович-Данченко“) и др.

Съдба на хореографията на Мариус Петипа

Версията на балета в постановката на Мариус Петипа не пропада. Тя бива съхранена от Н.Г.Сергеев, записал в началото на ХХ век балетния репертоар на Петербургската императорска трупа по системата на хореографския запис на неговия педагог В.И.Степанов. Заминавайки в емиграция, Н.Г.Сергеев отнася със себе си всички записки и сам нееднократно ги използва, поставяйки балетни спектакли на различни сцени, където го запраща животът. През 1922-1924г. Н.Г.Сергеев е балетмайстор на Ригския  музикален театър и поставя там по своите записки няколко спектакъла, в това число  и „Пахита“. Днес неговата колекция се съхранява в САЩ, в библиотеката на Харвардския университет, и е достъпна за всички балетни дейци.

През 2000 г. по тези записки редакцията на Мариус Петипа е възстановена от Пиер Лакот за парижкия театър Гранд Опера. По този начин балетът се връща , не в първоначалния му вид, а в редакцията на Мариус Петипа – на сцената, с която започва неговата история.




600 baner 1200x630 sabitie varna FB

Новини и събития