Премиера - КАРМИНА БУРАНА - по музика на КАРЛ ОРФ и хореография на Фреди Франдзути - балет, солисти, хор и оркестър

02.11.2019 19:00

Участват: Марта Петкова, Катерина Петрова, Емил Йорданов, Цецо Иванов, Александър Александров, Джон Абенанти, Памела Пандова, София Цуцакова, Георги Банчев

Солисти: Станислава Момекова, Александър Крунев, Димитър Арнаудов

Диригент ИГОР БОГДАНОВ
Голяма сцена Вход: ул. „Врабча” № 1. (Представлението е с антракт )
03.11.2019 16:00

Участват: Марта Петкова, Катерина Петрова, Емил Йорданов, Цецо Иванов, Александър Александров, Джон Абенанти, Памела Пандова, София Цуцакова, Георги Банчев

Солисти: Станислава Момекова, Александър Крунев, Димитър Арнаудов

Диригент ИГОР БОГДАНОВ
Голяма сцена Вход: ул. „Врабча” № 1. (Представлението е с антракт )
08.11.2019 19:00

Участват: Марта Петкова, Катерина Петрова, Емил Йорданов, Цецо Иванов, Александър Александров, Джон Абенанти, Памела Пандова, София Цуцакова, Георги Банчев

Солисти: Станислава Момекова, Александър Крунев, Димитър Арнаудов

Диригент ИГОР БОГДАНОВ
Голяма сцена Вход: ул. „Врабча” № 1. (Представлението е с антракт )
05.02.2020 19:00

Сцена: Операта в гр.Варна
Без сцена (Представлението е с антракт )
24.04.2020 19:00

Голяма сцена Вход: ул. „Врабча” № 1. (Представлението е с антракт )

КАРМИНА БУРАНА

Хореография от Фреди Франдзути
музика Карл Орф

Сцонография и костюми Фреди Франдзути

Спектакълът „Кармина Бурана“ се разделя на четири части.

Първата част е посветена на Фортуна, Съдбата – на колелото на съдбата – разбирана като богиня, на която човек трябва да се моли. Богинята на съдбата бива заместена от догмите на нестоящата религия.

Митът за мрачната готика, цитиран от популярната музика на Карл Орф, предизвикващ злото в неговата най-суеверна форма, ни връща към едни морално разядени общества, които чрез безскрупулност се противопоставят на страха от божественото наказание.

Както в един саббат на вещици през средновековието, в който девицата е жертвоприношение с цел омилостивяване.

Създава се един нов религиозен орден, но също така и един живот на отшелник на границата на ереста.

Втората част е посветена на природата (Флора). Идването на пролетта управлява самото усещане за плодовитост и жажда на живите същества да създават живот. Както в мита за Прозерпина, това е природата, която през пролетта предизвиква разцъфването на растенията и връзването на плода. Съзнаването, че тези събития са независими и освободени от религиозната молитва и че се случват независимо от нея.

Третата част е посветена на Кръчмата, разбирана като място за социализиране и на постигане на равенство. По един и същи начин пият и жената от благороден произход и жената от народа, духовникът и рицарят. Кръчмарят, като един демон от пъкъла, съблазнява клиентите, подканяйки ги да влязат. И тук се сблъскваме с жертва на приношение, един лебед, осъден да бъде изпечен на грил, цитиране и перефразиране на мъченията, наложени на християнските светци.

В четвъртата част интуитивно се подразбират възможностите за плътско удоволствие, свободната любов във всичките й форми, които извисяват девствеността на духа именно чрез отпадането на табутата на обществото и породените от морала ограничения. На финала на спектакъла скитащите проповедници (Clerici Vagantes)  губят историческата си конотация и се преобразуват в почти „ню ейдж“ група, която увековечава посланията на „Кармина бурана“ в една оптимистична и идеалистична версия.

Фреди Франдзути се грижи и за видимата част, като измисля костюми в готически стил: средновековни, като креативната музика на Орф.

Както бе забелязано вече от световната критика, тази хореографска версия дава възможност на трупите да подчертаят солистите и хореографските способности на Франдзути.

Действащи лица и изпълнители, постановъчен екип:

Съдбата

Катерина Петрова

Девицата

 Марта Петкова

Еретикът,Избранникът,Ангела

Цецо Иванов

Младият селянин

Джон Абенанти

Животинското създание

София Цуцакова

Демоничният кръчмар, Прелъстител

Емил Йорданов

Лебед

Александър Александров

 Истината

Георги Банчев

Свободната любов

Франческо Конджусти

Матю Уитъл

Солисти и ансамбъл на балета при Софийската опера

Сценография, художествено осветление и костюми

Фреди Франдзути

репетитори

Мария Илиева,Трифон Митев

помощник режисьор

Риолина Топалова


Темата на представлението е трудният преход от младостта към зрелостта. Вдъхновението идва от оригиналния текст на "Кармина Бурана": група странстващи проповедници – Clerici Vagantes – осъзнават, че светът не се управлява от моралните принципи, които са им били внушавани. Тогава те създават кръг от хора, които следват правилата на добродетелта и се гмурват изцяло и със страст в живот, пълен с наслади.

Сюжетът използва идеи и представи от въображението на тези млади хора. Готическият мит е пресъздаден върху знаменитата музика на Карл Орф. Той извиква образа на злото в най-суеверния му облик. Сюжетът ни представя едно морално разядено общество, отхвърлящо без угризения страха от божието наказание. По един ироничен начин, героите обръщат някои песни с главата надолу. Те обиграват теми и отношения от популярното през този период съдържание на литература – вино, жени, забавления. Удоволствията на живота омайват зрителя чрез  поезия, родена в една култивирана среда и пародираща клишетата на проповедта.  

Фреди Франдзцути

Хореограф и режисьор на „Кармина Бурана“

След период на обучение и професионален опит в Европа (Италия, Шотландия, Германия, Франция, Испания) Фреди Франдзути започва успешната си кариера на хореограф, основавайки през 1995 г. в Лече – родния си град, „Балето дел Сюд“, балетна трупа, която ръководи и за която създава 34 спектакъла, превръщайки я в най-добрата италианска трупа в класическия академичен стил.

Балетите, създадени от Фреди Франдзути за неговата трупа включват най-добрите заглавия от романтичната традиция: „Лешникотрошачката“, „Лебедово езеро“, „Спящата красавица“, „Ромео и Жулиета“, „Шехеразада“, „Жар птица“ – всички играни  с много голям успех в различни европейски театри.

Той е провъзгласен от критиката за “Младото италианско хореографско чудо“ (Микеле Ночера), и “Един от най-уважаваните и талантливи хореографи на Италия“ (Виктория Отоленги). Фреди Франдзути създава също така балети за най-важните европейски театри като Болшой театър в Москва, Римската опера, Софийската опера и балет, Операта на Монте Карло, Операта на Билбао, театър „В. Белини“ в Катания, за фестивала „Росини“ в Пезаро, както и за различни телевизионни събития.

Франдзути режисира филма „Ако това е човек“ ,  с Микеле  Плачидо, Емилио Солфрици и др.

Новини и събития