На 16 май 2014 г. ни напусна една от големите български оперни легенди, Никола Гюзелев.
Той бе един различен оперен артист. „Гласът, който живописва“, така критиката възприемаше Никола Гюзелев.
Българският бас портретираше своите герои с глас и усета на художник, нещо което трудно срещаме в оперното изкуство. Често той споделяше:
„Да се вглеждам в хората и да рисувам портрети, това интуитивно правя на сцената“.
С интуицията на двойно надарената си природа - на живописец и музикант, той изкачи оперния връх и дълги години се задържа там, на границата на две епохи - в златните години на операта.
С глас и палитра Никола Гюзелев създаваше своите оперни герои - от царствените басови прозрения до непокорните бунтарски роли, от мъдреците до изкусителите.
Неговите музикални портрети на Филип, Борис Годунов, Досифей, Пимен, Галицки, Атила, Дон Жуан, Мефистофел и други продължават голямата българска басова традиция.
"Гласът на Никола Гюзелев се разгръща в съзвездие от скъпоценни камъни".
Съзвездие от повече от 70 образа създава българската оперна легенда в своята 45-годишна кариера. В зряла възраст той предаваше опита си на своите възпитаници, много от които застанаха на световните оперни сцени.
Българската публика помни героите, които Никола Гюзелев създаваше заедно с ансамбъла на Софийската опера, история, която изписва златните страници на първия ни оперен театър.
"Няма да забравя неговото изкуство, когато правихме "Аида" на открито пред бившия мавзолей. Той изпълни ролята на върховния жрец Рамфис с такава яркост и присъствие, което приковаваше зрителите на целия площад. С него имахме и много спектакли в Япония. За мен винаги ще остане споменът за контакта, който споделяхме на сцената в спектакли като "Дон Карлос", "Джоконда", "Турандот", споделя режисьорът на постановката маестро Карталов.
Споменът за нашия колега ще бъде винаги в сърцата ни.
Софийска опера и балет