ПЛАМЕН КАРТАЛОВ ЗА ПОСТАНОВКАТА НА КЛЕТНИЦИТЕ

Пламен КАРТАЛОВ,

Режисьор на постановката


Всеки ден трябва да послушаш поне една песен, да погледнеш хубава картина и да прочетеш поне едно мъдро изречение”.

Към тези вдъхновяващи мисли на Гьоте, нека признаем и сбъднатите пророчески думи на Хичкок, че от романа на Виктор Юго „Клетниците” става и прекрасен мюзикъл.

Ще добавя и своето пожелание: трябва да се види и чуе поставеният вече и в България, на сцената на Софийската опера, истински триумфиращият 35 години по всички световни сцени феноменален мюзикъл на Бублил и Шьонберг КЛЕТНИЦИТЕ.

До днес са го гледали над 120 милиона зрители в 52 държави на 22 езика.

Изкуството на оперния театър е да служи със съвременните си послания на всяка епоха.

В този смисъл намирам толкова актуален днес избора да се постави на българска сцена мюзикълът КЛЕТНИЦИТЕ.

Постановката на сцената на Софийската опера е нова революционна идея – наред с основния репертоар с великите шедьоври от световната оперна и балетна класика на композитори от различни епохи.

Всеки днес може да припознае близост с много от характерите и историческите събитията от романа на Виктор Юго, отнесени към всяко време, особено към съвременността.

Любовта, омразата, състраданието, благородството, солидарността, отмъщението, протестите срещу властта, въобще революционното настроение на народните маси – все вечни теми, характерни за всяка епоха.

Всичко това запалва нов устрем и бунтарски дух в променящите се пластове на което и да е политическо и обществено поведение.

В режисьорското решение на новата постановка, търся достигане на социален и духовен катарзис от внушенията на гениалната драматургия на мюзикъла.

Принципът на кинетичното действие е в динамиката на сцените, бързината на ловко сменящите се картини, контрастните епизоди, израстването в движение на характерите и следващите ги събития, взаимоотношенията на лиричните и драматични ракурси и линии на непрекъснато напрежение.

Убеден съм и вярвам, че  постановката дава шанс на зрителя от всяка една възраст в залата като че ли сам и лично да участва в действието, и да се идентифицира с емоциите си в сходни с тези на героите и събитията от сцената.

И днес с пълна сила важат тези състояния в обстоятелства и поведение в живота ни. Особено държа на подчертаването в играта на вълнуващите взаимоотношения на главните герои. Те да в са в хомогенен синхрон с палитрата на ярката чувствителност и сила на музикалните и вокални образи. Химнът на студентите бунтари е в името на свободата и прогреса.

Детайлната разработка в работата ми е в посока на портретуване чрез тънки багри на индивидуалността на всеки артист. Да се сътвори от най-малката до най-голямата роля е една от най-важните ми задачи и посветено внимание, независимо от огромното усилие.

Ансамбловата мощ и емоционални внушения, както в интимните, така и в монументалните картини, са марката на режисьорската ми работа, която се изисква за сценичното претворяване на този мюзикъл – феномен.

Имах намерение и опитах това да се случи още през 1987 г. Тогава авторът на лиценза и главен продуцент Камерон Макинтош ми даде правата за собствена режисьорска версия, веднага след двете световни премиери в Лондон и Ню Йорк. Т.е. имахме правата да сме трети в света. Но нямахме парите…

Щеше да бъде истинско историческо и културно събитие, „Клетниците“ да се появят в България, по-малко от две години преди 1989 г. – новата епоха, на демократичната революция, преобърнала социалния, обществен и политически живот и в България.

Новини и събития