СИМЕОН ВЛАДОВ: "МАММА МИА!" НАИСТИНА Е ФЕНОМЕН! - Иван Върбанов, The News BG Reporter

Автор: Иван Върбанов

Маратон от 49 спектакъла на "Мамма Миа!", от които дузина бяха в рамките на летния десант на морето. Този своеобразен рекорд отчита хитовата постановка на култовия мюзикъл на Софийската опера. Проект, който предизвика пълен фурор. Спектакълът бе показан по време на фестивала на Белоградчишките скали, във Варна, гостува за рождения ден на к.к. "Албена", а после отиде в Пловдив. Големият национален рейд завърши без пауза с няколко спектакли, изиграни през средата на септември тази година, които закриха сезона. "Мамма Миа!" е необикновен проект - и защото за първи път мюзикъл влиза в храма на българското оперно и балетно изкуство, и защото се превърна в продукт, който се случи професионално и пожъна заслужена слава. Екипът ни се среща с актьора Симеон Владов - любим глас на публиката от безброй филми на малкия екран, актьор, който пее, участва в театрални спектакли, снима се във филмови продукции и се представи фантастично в ролята на един от бащите в „Мамма Миа!”.

 

- Г-н Владов, какво бе преживяването да сте част от "Мамма Миа!" и наистина ли тази творба е феномен? 

- Да, "Мамма миа!" наистина е феномен! Заглавието е безспорен хит от 20 години по световните сцени, защото мюзикълът се играе с огромен успех от 1999 г. из целия свят. Е, у нас той дойде със закъснение, както всичко останало - чак сега. Всички обичаме едноименния филм, създаден през 2008 г. с участието на Мерил Стрийп, Пиърс Броснан, Стелан Скарсгорд, Колин Фърт, Доминик Купър, Аманда Сийфрид … и другите големи актьори.

Миналата година маестро Пламен Карталов, предприемайки изключително рискована мениджърска стъпка - впоследствие тя се оказа много далновидна и правилна, реши да постави „Мамма Миа!“, но не в Музикалния театър, а на сцената на Софийската опера и балет. Предполагам, че в началото сигурно е имало недоволни хора и такива, които не са били съгласни. Особено сред консервативната част от публиката. Така или иначе академик Карталов събра куража и направи решителната крачка да реализира този проект чрез копродукция, която събра различни артисти и доказа по безспорен начин, че този експеримент е изключително успешен. Разбира се, нека кажа, че всички участващи актьори, танцьори, певци се явихме на кастинг, който всеки от нас спечели и след това започна усилената работа. Първо - два месеца и половина протичаха само музикалните репетиции с маестро Светослав Лазаров - диригентът на "Мамма миа!", а след завършването на музикалната подготовка пристъпихме към следващите етапи. На 18-ти и 19-ти юли миналата година бяха първите две премиери. Имаме два състава, които се редуват. Голям успех! И миналата година, и тази залите ни винаги са препълнени. Идват хора от цяла България и от съседните страни, за да ни гледат, изразяват големи възторзи, което много ни радва и ни дава куража, че сме си свършили работата.

 


Успехът на спектакъла се крие, на първо място, в изключително интересната и забавна драматургия, написана още преди 20 години. След това, разбира се, музиката на АББА, която е световен златен музикален хит, част от евъргрийните на поп музиката. Тези мелодични песни, които публиката веднага запява - от най-малките 3 - 4 годишни деца до възрастните хора, са част от феномена на „Мамма Миа!“. Има деца, които са на тинейджърска възраст и дори по-малки, които никога не са чували за АББА, но гледайки мюзикъла се влюбват в мелодиите и започват да търсят песните, да ги разучават, да ги пеят и танцуват. Някои хора идват да гледат мюзикъла не само по два пъти, не по три пъти, а по четири-пет пъти. Да, имаме и такъв ракурс към успеха на представлението. Имаме запалени фенове, които ни следват из страната. За мен това участие бе предизвикателство, което завърши щастливо. Никога преди не бях участвал в мюзикъл, което бе моя мечта. Сега тя се сбъдна. Най-ценното за мен е това, че екипът на "Мамма миа!" се сработи по невероятен начин. Вътре, освен солистите, има много добра вокална група от млади певци и актьори на възраст между 26 и 33 години, които изнасят целия спектакъл. Те играят във всички спектакли, пеят вокалите, танцуват, местят декорите ... Това са уникални млади талантливи хора. За съжаление не мога да изброя всички - те са над 20 човека, но заслужават нашите адмирации и уважение. Прекрасни са и 10-имата музиканти в оркестъра, с които станахме приятели. Най-ценното за мен е, че се сприятелих с много интересни хора, че работим прекрасно, че всеки уважава другия и че се обичаме, а на сцената си партнираме прекрасно с всички. Всеки път, когато се видим изпадаме в еуфорично настроение, защото знаем, че ни предстои неповторимо забавления и празник. 
 


- Труден ли бе периодът на репетициите? Как работихте с маестро Карталов? 

- Периодът на работа с музикалния ни ръководител маестро Светослав Лазаров бе много хубав, защото имахме почти три месеца време само за пеене. Вследствие на ежедневното ни разпяване и репетиции, аз развих своя глас с цял тон. Преди пеех най-много до фа на първа октава, като бас-баритон, но сега вече имам височини. Мога с лекота да изпея и сол, което е тенорова теситура. Развих гласа си, което е голямо постижение.

След това дойде интересната работа с маестро Карталов, който за месец и половина успя да постави целия грандиозен спектакъл, да съгради с неговите художници този прекрасен декор, който е изключително мобилен. Академик Карталов е перфекционист. Имаше железни изисквания към говора на сцената. Често ни казваше: "Тука няма само да пеете. На сцената не бъдете само певци. Вие сте артисти, това е драматично-комедиен спектакъл, в който има страсти, проблеми, които хората искат да решат!". Режисьорът настояваше всяка дума, всеки звук да се насити, да се чува, да бъде осмислен, да бъде озвучен. Изискванията бяха еднакви към всички. Дори и в работата си с нас, артистите с повече опит, с име и достатъчно убедителна кариера зад гърба си, той беше безпощадно прецизен и взискателен, като изработваше и най-малкия детайл. Чести ни спираше, връщаше ни, за да постигне онзи нюанс или багра, към която се стремеше и очакваше от нас. Стигало се е понякога до 5 - 10 пъти повторения и полиране на фрази, което за момент може би да е било за някого дразнещо, но след време разбирахме, че той е изключително прав да настоява да постигнем изискванията на режисьора. Апропо, зрителите в театрите съм чувал, че често се оплакват, дори да са в средата на салона, че не чуват какво се говори от сцената, не разбират речта. Споделям това впечатление на публиката, защото аз самият съм констатирал същото, когато отивам да гледам театър. Мисля, че тези пропуски са функция от липсата на достатъчно добра техника на говора у някой колеги.
 


- Много добра тема, която засягате. Подкрепям това, което казвате за техниката на говора и констатацията Ви, че има дефицити за публиката, която гледайки едно представление не всякога получава професионално качество в това отношение. Кое поражда тези слабости в сценичната реч - липсата на следването на старата школа и традициите или липсата на подготовка и на интерес от страна на младите актьори към гласовата школовка?

- Мисля, че причината се корени в това, че много от тях неглижират словото. Говорим по един начин в живота, а друг трябва да е на сцената, където цялостното ни присъствие е по-различно от естественото поведение и артикулации в живота. На сцената законите са други. Не можеш да мрънкаш, да смотоляваш думите и не можеш да ги поднасяш без енергия. Учили са ни във ВИТИЗ, че дори да шептим на сцената, дори да го правим с гръб към публиката, то трябва всяка буква да се чува ясно до последния ред в залата. Точно това маестро Карталов искаше от нас настойчиво и изискваше до степен на упорита безапелационност, за което аз съм му изключително благодарен. Отнасям се с огромен респект към него, защото освен голям оперен режисьор той отстоява класическото режисьорско отношение и стил на работа към театъра и словото. Прекъсвал е репетиции, за да ни обяснява как да дишаме - разбира се неща, които актьорите мислим, че знаем и практикуваме добре. Изискваше много стриктно и наравно от всички спазването на всички професионални правила и стандарти. Опита се да внуши, да възпита навици и да покаже на по-младите колеги тънкости, които са в основата на нашата професия и са много важни за работата на огромната и величествена сцена на Софийската опера. Всички сме му изключително благодарни, че освен на точното пеене, на вярна интерпретация и дълг към музиката, държеше до педантичност и на словото.
 


- Не бих искал Ви правя комплимент, но мисля, че с цялото си творческо и професионално развитие доказахте на всички, че сте сред златните драматични гласове на България. За публиката Симеон Владов може би е титулуван дори със званието "професор", защото гласът Ви е не само разпознаваем и обичан, но е правилно звучащ, с уникален тембър, еталон. Какво послание би излъчил доказал се професионалист като Вас, който ежеминутно следва професионалните стандарти в своята работа?

- Апелирам към младите актьори да не си позволяват неглижиране на словото. То трябва да звъни. Не бива просто да бъде казвано, а да го натовариш със значение, да има послание. Не бива словото да бъде свеждано до дърдорене на някакви думички от сцената.
 


- Кои са трите златни правила, които трябва да спазват младите артисти, които са още в Академията или вече правят първите си крачки на професионалната сцена?

- Първо, трябва да се научат да дишат правилно! Защото и говорът, и пеенето са свързани с дишането. Ако не умееш да дишаш, няма как да възпроизведеш точния звук, сила, нюанс, тембър на гласа. Второ - важна е енергията на словото - да умееш да си играеш с енергията и чрез това да постигаш високо художествено превъплъщение и силно внушение. Енергията на словото трябва да бъде премерена и контролирана от актьора. Когато трябва да се говори тихо или силно, дори да се крещи, да се спазва тази динамика. Но, никога не бива да се говори монотонно, равно, по един и същи начин. Или изпълнението да бъде в една динамика - или само силно, или само тихо. Актьорът е нужно да владее майсторски гласа си така, както владее тялото си. Неговата енергия, сила, интензитет. Това е много важно. Често от българските сцени или само се крещи, или се говори тихо и неразбираемо, сякаш средно положение няма или не може да бъде намерен балансът. Третото правило - словото трябва да има послание, трябва да знаеш какво искаш да кажеш чрез него. Актьорът не може просто така нещо да говори, да бъде инертен, да представя пасивно текста. Изпълнението на режисьорските задачи изисква да се включи жест, мимика, тяло и енергия, мисъл и душа. Словото винаги трябва да има ясно и точно послание - за какво е предназначено онова, което казваш и към кого.
 


- Красотата на тембровите окраски – дали е въпрос единствено на даденост или и до голяма степен те подлежат на шлифоване, на дообогатяване, на развиване?

- Гласът е даденост, той е Божа дарба. Тембърът, всичките негови окраски, диапазонът са функция на природата на индивида. Актьорът е длъжен да пази своя глас и да го развива. Иначе би останал на нивото, на което му е дадено и нищо повече. За да шлифоваш гласа си до степен на майсторство и творчески висоти, както го умеят само най-добрите актьори и певци, наистина се изисква много труд и много работа.

- Кой ти даде най-много в професионалното ти развитие, на кого дължиш успеха си днес? 

- Благодарен съм на проф. Димитрина Гюрова, в чийто клас аз учих и завърших. Гордея се, че в Академията ме прие легендарният професор Любомир Кабакчиев. Щастлив съм, че съм имал шанса да се уча от най-добрите български и световни актьори още от малък. Сред тях са: Кабакчиев, Чапразов, Стефан Гецов, Наум Шопов, Васил Михайлов, Руси Чанев, Йосиф Сърдчаджиев ... Професор Гюрова, все пак, ми даде основата. Тя държеше изключително много на словото и работеше прецизно в детайл, настойчиво и систематично.
 


- Трудно и сложна ли е актьорската работа в дублажа? 

- Дублажът изисква специфична техника на говора. Това е специфичен актьорски труд, защото доста колеги, които са добри на сцената и пред камерата в дублажа не успяват да бъдат на висота. Дублажът изисква перфектно 100 %  владеене на гласа. Ти си пред микрофона, който е на 5-10 см. от устата ти. Не можеш да крещиш или да викаш както на сцената или на снимачната площадка. По-различно е. Трябва да знаеш как да дозираш всяка емоция. Не можеш нито да извикаш, нито да говориш в прекалено тиха динамика. Изисква се различна говорна техника, която се изгражда, разбира се, с времето и с опита, който човек придобива. Трябва да притежаваш и голяма прецизност за времевото съвпадение с говора на актьора от екрана, когато озвучаваш. Необходими са бързи рефлекси, трябва да си музикален, за да усещаш фразата. В слушалките чуваме оригиналния глас и фонограмата, четем текста, а на монитора гледаме филма. Изискват се много качества и координация, за да бъдеш добър в озвучаването.

- Има ли някакъв специален секрет? 

- Голямата тънкост е в това да слушаш как говори актьорът, който озвучаваш и да се придържаш към неговия начин на говорене и игра - като сила, като интензитет, като внушение. Важно е да го слушаш и следваш, а не да се опитваш да бъдеш по-добър от него или да доминираш. Защото това е озвучаване и не можеш да правиш различен образ от този, който играе артистът пред камерата. Влизаш в рамката, която е зададена от режисьора на филма. Най-важното е да се прилепиш към актьора от екрана - към неговата игра и глас. Това е най-голямото майсторство в дублажа.
 
 
 
 
- Какво е гласът за теб?

- Аз пея, актьорствам, озвучавам... В началото бе словото, то е от Бога. В днешно време все по-малко хора умеят да пишат грамотно и все по-малко хора четат - за още по-голямо съжаление, но словото ни е дадено от Господ и гласът ни е даден от Него.
Гласът е инструмент на словото и оттам - инструмент на Бога. Считам, че трябва да се отнасяме с уважение към нашия глас, но и към гласа на другите! Гласът е най-съвършеният инструмент за свързване помежду ни, за установяване на контакти и връзка между хората.


- Чувстваш ли се благословен с тази дарба?
- ДА! Със сигурност. Когато преди 10 години взех наградата "Златен глас" на Съюза на артистите в България - ИКАР, си казах, че наистина съм благодарен на Бог и на моите родители. Всичко останало е в нашите ръце - да го развиваме и пазим или да го съсипем и пропилеем. Затова се чувствам наистина благословен.


- Коя е врата, която ти отвори твоя разпознаваем глас в живота?
- О, моят глас ми е отворил много врати, не бих могъл да ги изброя. Даже ме е спасявал от полицейски глоби. Измъквал съм се от какви ли не заплетени ситуации, защото явно хората не само разпознават гласа ми, но и го обичат.
 

 

 

 

 

 

 

 
The News BG Reporter / Нюз БГ Репортер:  https://newsbgreporter.com/

 


Ivan varbanov 100Автор: Иван Върбанов

The News BG Reporter Нюз БГ Репортер ®

Новини и събития