Печат на тази страница

Творбата на Марин Големинов "Зографът Захарий" оживява отново след две десетилетия - В. ГАЛЕРИЯ

Интервю на режисьорката Зорница София за ГАЛЕРИЯ:

- Как дойде идеята да се захванете с това ново предизвикателство - поставянето на опера?

2011 или 2012-та, седях случайно до маестро Карталов на едно честване, запознахме се и му споделих, че ми е интересно да режисирам опера или мюзикъл. Оттогава минаха години, режисирах няколко телевизионни сериала, един игрален филм и един театрален спектакъл. Тази зима обаче не бях на снимки, бях на легло със скъсани връзки от ски, с доста мрачни мисли и една неделя вечер телефона ми звъни „академик Карталов е, искам да рискувам с нови имена, искам да ви поканя вие да режисирате една българска опера и да открием новия сезон с нея“. За миг се зачудих да не е шега. Едва си поех дъх за да кажа да. Помоли ме да отида на следващия ден до операта да разговаряме, казах му, че не мога да ходя. Тогава аз ще дойда, и го направи. Срещнахме се в едно кафе до нас, това беше първото ми излизане с патерици след инцидента, маестро Карталов дойде с една голяма роза и ми разказа цялата опера, картина по картина. Той е поставял този спектакъл преди много години, а помнеше всичко, сюжет, отделни реплики, музикални фрази, като цяло има удивителна памет за детайлите. За пръв път се запознах с операта Зографа Захарий през неговите думи и вероятно доза от неговата страст остана в мен. В последствие слушах единствения запис от радиото многократно, вече го усещам, и си го припявам дори, а през юни поставих първите три картини. Това е камерна, кратка, без антракт опера, в която освен сюжета, който е за невъзможната любов и голямото изкуство на първия наш възрожденски художник Захарий Зограф самата музика на Марин Големинов съдържа едни много силни, сложни, странни, страстни мелодии, които намирам за български по дух. За разбирането на музиката на Големинов се опирам изцяло на маестро Генчев, диригента ни, който е капацитет и отделно перфекционист и човек на детайла.

- Какво най-силно ви грабна в историята на Зографа?

Това е история на любовен триъгълник, двама братя обичат една и съща жена, тя обича Захарий, но не го дочаква и се омъжва за брат му, също добър зограф, Димитър, а Захарий вместо да  си умира от мъка рисува като машина, а количеството и качеството на негови творби е знаково за българското изкуство. Това е класическа история за сублимацията, за генезиса на възникване на изкуството, която мен като творец винаги ме е вълнувала. Отделно, аз започнах пътя си като художник, творбите на Захарий Зограф съм изучавала от дете по история на изкуството - първо в училище, после в Академията.

- Разкажете за работата си по постановката - трудно ли беше, кое беше най-голямото предизвикателство, имаше ли смешни, любопитни истории - читателите ще се радват да научат...

Всичко ми е ново, интересно, една цяла вселена ми отваря врати. Страх ме е, но се забавляваме на репетициите, енергията е заразителна. Намирам хумор в някои сцени и персонажи и се надявам да заразим и зрителите. Храни ме новото и провокацията да организирам с моите режисьорски методи един свят, който е с изградени вековни закони и логика, без да спирам да имам респект към него. Планирам да направя кратък актьорски тренинг с певците с актрисата и педагог Цвета Балийска, с която обичаме да работим заедно - и в театъра, и във „Воевода“. Поставям с хореографката Теодора Друмева, искам всяка стъпка на артистите ми да е картографирана, да не е случайна, всичко е знак, не е битово, това съответства и на стилистиката на декора и на цялостната визия.

- Работите с Чавдар Гюзелев - изненада ли ви с нещо той като поглед към постановката, ще изненада ли зрителите?

Да, смятам наистина, че зрителите ще се изненадат от избора ни на декор и стилистиката на Чочо Гюзелев – прости, аскетични форми, символи, адекватни на изчистените и символи в постановката на артистите. Няма нищо общо с битовото и буквално поведение и декори. С Чочо сме работили веднъж вече в театъра, там целият декор, който обра овациите, беше направен от щайги и коледно осветление. Третият основен елемент от екипа ни е костюмографа Марта Миронска, с нея съм правила „Воевода“ и сериалите „Дървото на живота“ и първия сезон на „Откраднат живот“. Марта вае персонажите с костюми, които буквално преобразяват артистите.

- Разкажете за изпълнителите на Захарий и Христиания...

Изпълнителите в главните роли на Захарий, Димитър и Христиания са млади и много въодушевени, това ме зарежда и мен. Не съм сигурна, че мога да споменавам имената им още, тъй като не всички, с които репетирам ще останат в спектакъла, това ще се решава от диригента маестро Велизар Генчев. Аз лично ги заобичах. Но искам да отсега да се чуват имената на двамата Захарий Зограф: Валентин Ватев и Николай Войнов, защото те изнасят целия спектакъл, практически почти не слизат от сцената за 90 минути. Операта ще се играе в два състава, това също е ново за мен. Всяка група ще има своя химия, свое лице, аз репетирам усилено и еднакво с всички и тепърва предстои да ги разпределя на състави.

- Да очакваме ли други ваши изяви в операта?

Питайте ме след премиерата. Но да, все повече имам интерес, също и към мюзикъла и едно конкретно заглавие наум.

- Готвите ли още изненади за почитателите си? Какво най-силно ви вълнува сега? По какви проекти работите в момента? Разкажете за тях...

Подготвям новия ми филм „Майка“, който се целим да снимаме догодина в България и Кения. Спечелихме българското финансиране, сега кандидатстваме във Франция и Хърватска, готвим локейшън скаут в Кения и започвам кастингите веднага след двете премиери на операта през октомври. Паралелно пиша сценария на един международен сериал, който е копродукция и преподавам на сценаристи и на актьори по методи, които доизграждам в практика. Това последното ми носи най-чиста радост с резултатите на участниците, които се връщат отново и отново в различните формати. Открих, че преподаването като енергия е точно обратното на режисурата. Като режисьор изисквам, екипите се съобразяват с моята визия и работят за да я изпълнят. А като преподавател аз съм тази, която се съобразява и работи за да изпълни мечтите на артистични хора, като им съкращавам пътя и им помогам с моя опит и практика. Имам нужда от тези две половини, на взимането и на даването, за баланс.