БАЛ С МАСКИ - Опера от Джузепе Верди

29.05.2019 19:00

Голяма сцена Вход: ул. „Врабча” № 1. Времетраене 3:00
Антракти 1

Убийството на Шведския крал Густав ІІІ по време на бал през 1792  е историческо събитие, което служи за сюжет на драматични и оперни творби. Операта „Густав ІІІ” или „Бал с маски” на Д.Ф.Обер написана по едноименната пиеса от Е.Скриб е сред известните произведения на тази тема. Драмата на Скриб и либретото по нейни мотиви, служат за сюжетна основа на операта на Верди.

Нито една от творбите на Маестрото не е претърпяла такива цензурни митарства като „Бал с маски” /първоначално заглавие „Отмъщение с домино”/. Австрийската цензура категорично забранила представянето на сцената на убийство на коронована особа. Забраната била продиктувана от скорошно политическо събитие – през 1858 италианският граф Феличе Орсини извършил покушение над Наполеон ІІІ заради предателството му към Италия. На Верди било предложено да пренесе действието през средните векове във Флоренция, а краля съответно да превърне в обикновен дворянин. Верди отказал, въпреки че го заплашили с иск за неустойка от страна на театралния инпресарио. След една година цензурната забрана била отменена. Но все пак се наложило Верди да направи някои отстъпки. Убийството на английски губернатор от Северна америка не би могло да предизвика нежелателни асоциации. Така крал Густав ІІІ станал Ричард Уоруик – губернатор на Бостън, а убиецът му – офицерът Анкарстрем бил назован Ренато. Съответно останалите персонажи получили също английски имена. С голямо нежелание Верди направил тези промени, само за да спаси операта.

„Бал с маски” принадлежи към върховите творчески постижения на Маестрото, в които словото и музиката, музиката и действието са неразривно свързани. Психологическите конфликти са изобразени с Шекспирова мощ, като в същото време силата и драматизма се съчетават с най-прецизни детайли на душевните състояния на героите. Верди майсторски използва метода на контраста – зловещи образи по време на празнично веселие, нежна лирика по време на тайнствена и мрачна сцена. „Бал с маски” се отличава с богати и изразителни вокални партии, бляскав оркестър, майсторски построени ансамбли. Финалът на втора картина от първо действие е сред върховете на музикалната драматургия на операта. Нито един любовен дует в цялото творчество на Верди не може да се сравни с дуета на Ричард и Амелия от второ действие. В писмо до Антонио Сома Верди обяснява, че точно в тази сцена е вложил целия „безпорядък” на страстта. Любовта в действителност е основната тема на тази опера, наречена от известния италиански критик Масимо Мила Вердиевата „Тристан и Изолда”, но преведена на италиански и пренесена под горещо и страстно слънце.

 

„Бал с маски” е имала огромен и заслужен успех още при първото си представяне – Рим, театър „Аполо”, 17 февруари 1859. Много скоро под името „Амелия” операта била поставена и в други театри на Италия, а след това в Париж, Берлин и др. западноевропейски столици.

 

Първата българска премиера на „Бал с маски” е на сцената на Софийската опера на 22 октомври 1926 под диригентството на В.Бобчевски и режисурата на Ил.Арнаудов. Последната постановка на „Бал с маски” в Националната опера и балет е от сезон 1992-93 с диригент Борис Хинчев и режисьор Емил Бошнаков.

Съдържание - БАЛ С МАСКИ - Опера от Джузепе Верди

Галерия

Вижте още: КАРМЕН »

Новини и събития