Нова интерпретация на „Княз Игор“ на 13 и 15 юни в Софийската опера с диригента на Болшой театър – Павел Клиничев

Павел Клиничев - диригент на Болшой театър Павел Клиничев - диригент на Болшой театър
На 13 и 15 юни почитателите на оперното изкуство ще могат да бъдат с новата трактовка на класическата творба на Бородин „Княз Игор“. Режисьор на постановката е Пламен Карталов. Сценографията е на   Борис Стойнов, костюмите на Светла Калайджиева, хореографията на Асен Гаврилов.

Диригент на „Княз Игор“ е Павел Клиничев, който е диригент на Болшой театър още като студент. Поканен е от самия Генадий Рождественски за щатен диригент на Болшой театър. Осъществява много гастроли с оркестъра на Болшой театър по света. Впоследствие под неговата палка в Болшой театър прозвучават повече от четиридесет произведения, в това число операта „Княз Игор“ от Ал. Бородин, „Снежанка“, „Царска невеста“ и „Златното петле“ от Н. Римски-Корсаков, „Йоланта“ и „Евгений Онегин“ от П. Чайковски, „Травиата“ от Дж. Верди, „Бохеми“ и „Тоска“ от Дж. Пучини, „Огненият ангел“ от С. Прокофиев и др.

Наскоро Павел Клиничев дирижира в Софийската опера „Реквием“ от Джузепе Верди.

На 13 и 15 юни в „Княз Игор“ участват:

Веселин Михайлов, Габриела Георгиева, Хрисимир Дамянов, Пламен Димитров /Галицки/, Ангел Христов, Цвета Сарамбелиева, Росен Ненчев, Димитър Станчев, Ангел Антонов, Ветка Петкова, Силвана Пръвчева

Диригент на хора е Виолета Димитрова.

Новият прочит на едноименната опера на Александър Бородин показва главния герой княз Игор без традиционните клишета и представя пред зрителите различен и силно въздействащ финал. Режисьорът Пламен Карталов представя своя трактовка на произведението на руския композитор.

В музикално-драматичната концепция на Бородин „Князът не е положителният герой, обосновава се акад. Карталов. Той е представен като тщеславен, завистлив, горделив човек, който праща неподготвената си армия на сигурна гибел в името на болните си амбиции. Основният ми стимул за нов, нетрадиционен и бляскав финал на операта „Княз Игор” се базира на три основни аргумента, обяснява режисьорът.

Първият е, че операта, писана от Бородин повече от 18 години, остава незавършена от автора си. Последното действие е дописано от Глазунов, подпомогнат от оркестрацията на Римски-Корсаков.

Вторият е, че задълбоченото ми проучване на историческите събития, свързани с похода на Княз Игор срещу половците през 1185 г, ми помогна да се убедя, че в музикално-драматичната концепция на Бородин княз Игор не е патриотът, заслужил увенчаване с елейно-епична „Слава” преди последната завеса, както го представя Глазунов.

В Ипатиевата Летопис за воинската повест на похода на Игор, ще открием едно много силно откровение на Игор за всичките му грехове към християните и мъките, които им е причинил. Постъпката му да тръгне неподготвен на поход е достатъчно безразсъдна, осигурявайки позорен плен не само за себе си, но и за хиляди други, а останалата му войска е избита. Защото, въпреки предупреждението с „Божието знамение” и молбите на народа да не тръгва на бой, Игор неотстъпно решава, че моментът е съдбовен за мисията му.

Третият аргумент за дързостта ми да пристъпя към една нова съвременна редакция на финала на шедьовъра на Бородин е необходимостта от послание към днешния зрител. След много внимателно проучване на историческите събития, задълбочено изследвайки и анализирайки музикалния език на партитурата, както и цялостната форма на драматургичните линии на операта имах стремежа творбата на Бородин да получи един истински негов оптимистичен и логичен финал.“

Маестро Карталов поставя операта „Княз Игор“ в Софийската опера, на най-престижния фестивал в Испания - Сантандер, където има голям успех и на известния фестивала в Бигдошч, в Полша.

Новини и събития