Звезди на операта: Надя Кръстева – Анастасия Бубенец, belcanto.ru

Българската певица Надя Кръстева е един от най-търсените мецосопрани в съвременния оперен свят. Публиката в Европа и Америка вече много години се възхищава на нейната Кармен, поразяваща със земна чувственост и огнен темперамент.

В страстната седмица Надя Кръстева ще вземе участие в изпълнението на Реквиема на Верди на сцената на Софийската опера под ръководството на диригента на Белоруския Болшой театър Павел Клиничев, а още през октомври ще можем да я чуем заедно с хора на Минин на сцената на Московския дом на музиката.

Поговорихме си с певицата за нейните Кармен и Улрика, за руската музика и за творческите ѝ планове за в близкото бъдеще.

— Надя, в едно от интервютата казахте: „Кармен ми е в кръвта“. Случвало Ви се е да изпълнявате тази партия на много сцени и в различни постановки. Коя от интерпретациите Ви позволи да разкриете по-ярко Вашите вокални и артистични възможности?

— Мечтаех да изпълня партията на Кармен още като студентка в софийската Държавна музикална академия „Панчо Владигеров“. Тази роля ме вълнуваше необикновено, в образа на главната героиня намирах много общо със собственото си светоусещане, чрез нейните думи ми се искаше да изразя всичко, което чувствах в най-потайните кътчета на душата си, но в обикновения живот просто нямах възможност да кажа за това. Имах щастието да се изявя в този образ във Виенската държавна опера, в Болшой театър, в Немската опера в Берлин, Латвийската национална опера, Арена ди Верона, в Амстердам и Хамбург, а също и на фестивалите в Санкт Маргаретен (Австрия) и Савонлина (Финландия).

За първи път изпълних Кармен в София в постановката на Пламен Карталов, беше на открито на един от централните площади на града. В спектакъла имаше много сложна хореография, много движения на сцената, за мен това беше необичаен опит.

Днес на сцената на Софийската опера върви друга „Кармен“ на Пламен Карталов. Аз пях на премиерния спектакъл, а после на гастролите в Япония, където бях топло посрещната от публиката. Новият режисьорски прочит на тази опера ми е изключително близък, той позволява да се погледне по-дълбоко, бих казала по-философски, на образа на героинята.

В Москва моята Кармен посрещнаха с голям възторг, пях там с огромно удоволствие. Несъмнено, всяка постановка на това велико произведение е по-своему красива и интересна.

 

— През страстната седмица ще вземете участие в изпълнението на Реквиема на Верди на сцената на Софийската опера и балет. Какво означава това „неоперно“ произведение на великия италианец за Вас?

— Реквиемът е не само едно от най-красивите и често изпълнявани днес църковни произведения на XIX век, той е една от най-любимите ми творби от Верди. Това е невероятно вълнуваща, красива музика, проникваща в самото сърце. Неслучайно този Реквием често бива наричан „най-красивата опера“ на Верди. Аз бях удостоена с честта да участвам в концертното изпълнение на това произведение в рамките на Вердиевия фестивал в Парма под диригентството на Рикардо Мути, а също и в църквата „Свети Петър“ в Рига, в Кардиф и в Музикферайн в Грац. Всеки път с вълнение очаквам изпълнението на тази божествена музика!

— Българските оперни певци както в настоящето, така и в миналото, са едни от най-добрите в света. С какво според Вас се обяснява този феномен?

— О, нерядко ми задават този въпрос! Всъщност е удивително, че в такава неголяма страна като България се е родило такова количество знаменити по цял свят оперни певци. На шега отговарям, че това е благодарение на уникалния състав на българското кисело мляко. Ако трябва да съм сериозна, то за мен е напълно логично, че страна с уникално географско положение, чудесен климат и многовековна история е родината на не едно поколение талантливи и всестранно надарени хора.

— Съвсем наскоро изпълнихте на сцената на Болшой театър партията на Улрика в операта „Бал с маски“. С какво тази роля е интересна лично за Вас?

— Улрика е изключително драматична роля. Това, което ме привлича в нея, както и в Азучена, е, че тези партии дават на мецосопраното възможността да използва пълноценно и ниския си регистър, гръдните тонове на гласа си. Позволете ми да подчертая, че тази партия не подхожда особено за сопрано, което изведнъж решава, че може да пее като мецосопрано – явление, което днес се среща все по-често. С времето моят глас става все по-добър и по-добър за изпълнение на тази партия, както и на няколко други подобни на нея. Любопитно е, че на 26 години бях най-младата Улрика в историята на Виенската опера.

 

— Как се работи с руските колеги?

—  Участието в спектакли на сцената на Болшой театър за мен винаги е било преизпълнено с особени емоции: както тази година, така и предишната, когато ме поканиха на премиерата на операта „Бал с маски“, а също и когато поставихме „Кармен“. Руската критика винаги ме е удостоявала с най-ласкави отзиви в пресата, а мнозина от зрителите и хористите говорят и до днес, че аз съм „тяхната Кармен“. Не можете да си представите колко мило е това, аз съм трогната дълбоко от топлата славянска душевност.

— Какво означават за Вас руските композитори, кой от тях Ви е най-близък?

— Мой абсолютен фаворит е Втората симфония на Рахманинов, това е необикновено дълбока и нежна музика, в нея няма нито една излишна или неправилна нота. Много ми допадат Мусоргски и Шостакович, а меланхоличното светоусещане на Чайковски ми е най-близко от всичко. Щастлива съм, че неотдавна ми се удаде да запиша диск с мои любими романси от Чайковски.

— В едно от интервютата за българското радио казвате, че ще пеете, докато това Ви носи удоволствие и е интересно за зрителите. Разкажете, моля, за бъдещите Ви творчески планове.

— Казах така, защото съм убедена, че изкуството трябва да идва от глъбините на душата, трябва да бъде по детски чисто, да излъчва любов и вдъхновение. Само тогава то ще бъде истинско, тогава ще съумее да трогне зрителите и те ще си тръгнат след спектакъла озарени. Аз винаги пожелавам и на себе си, и на своите колеги да изпитват вдъхновение, да остават верни на себе си, да чувстват какво е за нас да споделят с другите. Това е и истинското щастие за артиста

Що се отнася до творческите ми планове, предстоят „Кармен“ в София, „Риголето“ във Виена, „Самсон и Далила“ в Инсбрук, „Русалка“ в Далас. През октомври отново ще изпълня заедно с хора на Минин „Малка тържествена меса“ от Джоакино Росини. С нетърпение очаквам срещата с московската публика!

И нека не забравяме, че животът е прекрасно пътешествие. Той е един за човека и трябва пълноценно да изживяваме всеки миг, а работата, в частност пеенето, е само един аспект от калейдоскопа, който наричаме живот.

Разговорът проведе Анастасия Бубенец

https://www.belcanto.ru/19051202.html

Новини и събития