РЕКВИЕМ от Джузепе Верди – сакрална творба, която звучи на Оперната сцена

Второто изпълнение на „Реквием“ в Ла Скала на 25 май 1874 г. с диригент- Верди. Представените солисти са (от ляво на дясно) Ормондо Маини, Джузепе Капони, Мария Валдман и Тереза Столц. Второто изпълнение на „Реквием“ в Ла Скала на 25 май 1874 г. с диригент- Верди. Представените солисти са (от ляво на дясно) Ормондо Маини, Джузепе Капони, Мария Валдман и Тереза Столц.

Заупокойната меса е изпълнена за пръв път на 22 май 1874 година и само три дни по-късно е първата творба от този жанр, изпълнена на оперна сцена и то в Миланската Скала.

Това не е без основание, имайки предвид характера на творбата. Верди използва драматични контрасти, за да изрази силните емоции, породени от текста, по начина по който го прави и в оперите си. Смразяващото Dies irae, което представя традиционния цикъл на латинския погребален ритуал, се повтaря през цялото време. Макар звукът на тромпетите да напомня за съд в Tuba mirum и потискащата атмосфера на Rex tremendae да създават чувство за недостойност пред Великия Цар в известното тенорово соло - Ingemisco проблясва надежда за грешника, който моли Господ за прошка.

Сложната фуга от осем части за двоен хор Sanctus, започва с фанфари, за да обяви него – „който идва в името Господне“. Накрая в Libera me, сопранът простенва, молейки се: „Спаси ме, Боже от вечна смърт…“. Oтчаяната молба, Верди оставя без отговор.

След смъртта на Росини на няколко композитора е възложено на напишат Реквием. По това време на певиците не е разрешено да взимат участие в ритуалите на католическата църква. Въпреки това Верди е категоричен в желанието си да включи женски гласове в своята партитура. В писмо композиторът пише: "Ако бях в добри отношения със Светия Отец - Папа Пий IX - щях да го помоля да разреши - било то само по този единствен повод - жени да участват в изпълнението на тази музика.“ Когато Верди започва работа по своя Реквием - двама от солистите са сопрани и в хора са включени женски гласове.

След премиерата, Реквиемът е бил критикуван, заради близостта си с оперния жанр, въпреки религиозната тематика, по която е писан. Критиците са били раздвоени между възхвала и порицаване по повод желанието на Верди да разчупи стандартните композиционни правила за музикален ефект.

Времето доказва, че именно тази особеност е причината за огромния успех на творбата. Сюблимният характер и разтърсващите мелодии на Реквием вълнуват най-съкровените чувства и преживявания на човешката душа.

Новини и събития