История на създаването на ДОН ЖУАН

Операта „Дон Жуан“ е поръчана след огромния успех на “Сватбата на Фигаро“ в Прага.

Предполага се, че либретото на Лоренцо Да Понте е основано на либрето на Джовани Бертати за операта „Дон Хуан Тенорио“ (по музиката на Джузепе Гацанига), която се играе във Венеция в началото на 1787, въпреки че Да Понте не признава това. Един от най-важните елементи, които той, изглежда, че взаимства, е начало на драмата с убийството на Командора (в написаните по-рано произведения тази сцена е ситуирана в средата).

Операта е завършена на 28 или 29 октомври 1787 година. Известна е историята за написаната в последния момент увертюра. Някои изследователи твърдят, че е завършена в деня преди премиерата, а някои - в същия ден. По-вероятна е първата теория, тъй като Моцарт слага датата 28 октомври.

Премиерата на 29 октомври 1787 година в Прага е със заглавието „Наказаният развратник или Дон Жуан“ – dramma giocoso в две действия, а диригент е самият Моцарт. Определението на жанра говори за синтез между сериозната opera seria и комичната opera buffa. Пражката публика е възхитена. Най-големият пражки вестник пише: "Ценителите и музикантите казват, че Прага никога не е чувала нещо подобно", но също отбелязва, че "операта е изключително трудна за изпълнение".

Премиерата във Виена на 7 май 1788 година отново е дирижирана от композитора. За Виенската сцена Моцарт прави някои редакции. Той написва арията на Дон Оттавио "Dalla sua pace", арията на Елвира In quali eccessi... Mi tradì quell'alma ingrata и дуета на Лепорело и Церлина " Per queste tue manine ". Прави и някои съкращения във финала, за да го направи по-кратък и по-проницателен.

Музикалните образи са ярки, релефни и живи. В центъра на драматургията стои образът на Дон Жуан, а всички останали персонажи се характеризират чрез връзката си с него.

Увертюрата е една от най-големите и най-значителните Моцартови увертюри. Написана е във форма на сонатно алегро, в което се редуват тежката тема на Командора с леката мелодия, свързана с главния герой. Тази увертюра е една от най-често изпълняваните оркестрови произведения на Моцарт.

Операта започва с появата на слугата. Революционно за епоха, в която класовото разделение е ярко изявено, а Моцарт го прави и в „Сватбата на Фигаро“. Особено интересен е ансамбълът за три ниски гласа: Дон Жуан, Командора и Лепорело. Моцарт следва номерната структура и ансамблите и ариите са отделени с речитативи, които следват говорната интонация и се изпълняват със съпровод на клавесин. Ариите, абсолютна характеристика на персонажите, са виртуозни и изключително сложни.

Забележително музикално постижение е сцената на бала у Дон Жуан. В оркестъра звучат три танца едновременно в забележителен синхрон. Те са свързани със социалния статут на всеки от героите. Съответно представителите на аристокрацията - Дона Анна, Дона Елвира, Дон Отавио и Дон Жуан са свързани със звучащия менует, а Церлина и Мазето с фолклорни танци.

Ключова в драматургическо отношение е сцената е гробището. Моцарт използва с изумително майсторство тембрите на музикалните инструменти, ритмиката и нюансите във вокалните партии. Веселият разказ на Дон Жуан, съпроводен с клавесин, е прекъснат от гласа на Командора, подчертан от звука на тромбони в пълен контраст. Подобно използване на оркестровата палитра и въвеждане на инструменталната партия като водещата в сюжетното развитие е истинско нововъведение. Финалът също е разделен на два рязко контрастиращи епизода - вечерята, придружена с оркестър на сцената, и драматичната кулминация с появата на Командора и смъртта на Дон Жуан.

Вторият финал, който Моцарт пише, е тясно свързан с традицията на комичната опера от епохата – актьорите излизат от образ, за да завършат творбата с изведената поука.

Новини и събития