Дон Жуан през времето

Дон Жуан Дон Жуан Художник Александър-Еварист Фрагонард

С всички метаморфози, които претърпява Дон Жуан в различни по жанр и сюжет творби през годините, той се превръща от образ в мотив.

Има много версии на историята на Дон Жуан, но основната драматургична линия остава непроменена по смисъл: Дон Жуан е богат и сякаш лекомислено отдава живота си на похотта. Той се гордее с красотата и неустоимия си чар, които съблазняват всички жени. Героят често повтаря: „Какъв дълъг срок ми даваш!“. Това е неговият начин да покаже, че е млад и че смъртта все още е много далече - той има достатъчно време да се покае за греховете си.

Началото поставя пиесата „Измамникът от Севиля и Каменният гост”, публикувана в Испания около 1630 година от Тирсо де Молина (псевдоним на Габриел Телез). Дон Жуан е представен като зъл човек, който съблазнява жените, благодарение на способността си да очарова с красиви слова, но и да прикрива истинското си лице. Това е символ на демоничната му същност - дяволът е известен с това, че приема чужд облик.

Пиесата е написана в епохата на Испанския златен век, но скоро е преведена на други езици и е адаптирана в контекста на други култури и естетически течения.

Добре позната е пиесата на Жан Батист Молиер „Дон Жуан или Каменният гост“ (1665), пиесата на Карло Голдони „Дон Жуан Тенорио“ (1735), поемата на Хосе де Еспронседа „Студентът от Саламанка“ (1840) и пиесата на Хозе Зорийа „Дон Хуан Тенорио“ (1844).

Операта на Моцарт “Дон Жуан” е може би най-известната версия, написана по познатия сюжет. Тя вдъхновява творби на Хофман, Пушкин, Киркегор, Бърнард Шоу и  Камю.

Първата английска версия на „Дон Жуан“ е „Развратникът“ (1676) от Томас Шадуел. Постановка на тази пиеса през 1692 година включва песни и драматични сцени с музика на Хенри Пърсел. Друга известна английска версия е епичната поема на лорд Байрон “Дон Жуан” (1821).

Оркестровата поема в Ми мажор от Рихард Щраус – „Дон Жуан“ е вдъхновена от недовършена пиеса на Николаус Ленау.

Във филма "Приключенията на дон Жуан" с участието на Ерол Флин (1948), Дон Хуан е безразсъден любител на женската красота, който се бори срещу силите на злото.

Ситуирана в съвремието, историята се реализира във филма „Новият Дон Жуан“ (1995), с участието на Джони Деп и Марлон Брандо, в който душевноболен пациент е убеден, че е Дон Жуан, и преразказва „своята“ история. Кинолентата Дон Джон (2013) представя привлекателен млад мъж, чиято пристрастеност към онлайн порнографията е изведена като основен проблем, а режисьорът постига още по-силен ефект, като изважда на показ консуматорското общество чрез образа на приятелката на главния герой.

Дон Жуан живее във въображението на много автори и успява да пътува през времето и пространството, да постави въпроси и проблеми, да шокира и вълнува.

Дон Жуан ни предизвиква да се запитаме докъде се простира свободата на желанията ни и готови ли сме да заплатим цената ѝ.

Новини и събития