На 9 декември, в партерното фоайе на Софийска опера и балет, от 19:00 ч., ще се състои рецитал от истински перли от песенното творчество на Рихард Щраус.
Концертът е плод на работата на водещите солисти на Софийската опера, сопраните Цветана Бандаловска и Мариана Цветкова, в съпровод на пианиста Милен Станев. Той е замислен като почит към големия германски композитор. През 2018 г се навършиха 154 години от рождението му. Подобен концерт зарадва истински публиката, изпълнилата мраморното фоайе на Операта през месец януари 2016 година. Тогава всеки цикъл от песни завършваше с бурни аплаузи и викове „Браво!“ Много комплименти за интерпретацията си на творбите на Щраус получи и пианистът Милен Станев.
С началния песенен цикъл „Момичета Цветя“ по стихове на Феликс Дан, завладяващо и изтънчено Цветана Бандаловска ще пренесе публиката в магичния и фееричен цвят на Щраус, считан за последния късен романтик в европейската музика.
Мариана Цветкова ще очарова с драматичната интерпретация на песни из опус 27 по стихове на Карл Хенкел, Хайнрих Харт и Джон Хенри Макей. Щраус не е ново „изкушение“ за Цветкова, тя от години е позната на много световни сцени с интерпретацията си на Ариадна от „Ариадна от Наксос“.
През 2000 г. Цветкова пее на премиерата в Ла Скала под палката на Джузепе Синополи, година по-късно – пред публиката на Баварската Щатсопера в Мюнхен, както и в Есен, Шверин, Берлин, Фламандската опера в Антверпен, „Ню Нешънъл Тиътър“ – Токио, Генуа, Индианаполис – САЩ.
Бандаловска, за която това също не е първа среща с творчеството на Рихард Щраус, впечатли през 2009 година софийската публика като Саломе в едноименното заглавие на Щраус.
И двете изпълнителки имат в творческия си репертоар както песни на късния романтик Щраус, така и от Вагнер. Срещата им с „Пръстенът на нибелунга“, в който Бандаловска очарова като Зиглинде от „Валкюра“, а Цветкова бе завладяваща емоционална Брюнхилде в „Залезът на боговете“, със сигурност ще помогне на изпълнителките да достигнат до решението за интересния и твърде необичаен рецитал.
В него Бандаловска ще изпълни песни на Офелия по стихове от „Хамлет” на Уилям Шекспир, а поезията на Хайнрих Хайне ще присъства в песента „Ужасно време“, която ще бъде поднесена от Мариана Цветкова.
Редуването на по-драматични като звучене песни на Щраус от Цветкова, с по-лирични и по-нежни заглавия, вписващи се в натюрела на Цветана Бандаловска, ще допадне особено много на публиката.
Голямо достойнство на рецитала ще бъде и застъпването на различни периоди от творчеството на Щраус.
„Постарахме се да обхванем както ранния Рихард Щраус, където влиянието на Брамс и Вагнер е доста осезаемо, до по-късните му творби, където определено се усеща звученето на „Саломе“, споделя Мариана Цветкова.
Песенните концерти са рядкост в столичния музикален афиш. Особено когато са поднесени с вкус, с истинско отношение към творчеството на изпълнявания автор. Затова публиката очаква с нетърпение на 20 април концертната изява на Мариана Цветкова и Цветана Бандаловска.
Мариана Цветкова за бъдещия концерт: „Търся взаимодействие с душевността на Рихард Щраус”
С музиката на Рихард Щраус е свързана кариера ми на оперна певица от самото и начало.
Дори си спомням, че с негова песен „Посвещение”
кандидатствах в Музикалната академия преди много години. От тогава започна нашата Любов.
С операта „Ариадне от Накхос” се
представих в най-реномираните оперни театри на света. На много от българските меломани е ясно, че имам предпочитания към немската музика, към оперите на Вагнер и Рихард Щраус.
И причината намирам в музиката и текста им, чието взаимодействие провокират в мен дълбоки чувства, свързани с крайностите в човешкия живот.
Песните, както и женските вокални партии в оперите на Р. Щраус, са предизвикателство към вокалната техниката на много певци. Но и точно тази трудност, провокира в мен използването на богата гама от възможности за интерпретация.
Рихард Щраус е разбирал добре женската чувствителност и
моята душевност интуитивно, явно търся взаимодействие с неговата.
Цветана Бандаловска за предстоящия концерт: „Щраус разкрива в песните си разноликата женска душа“
Музиката на Рихард Щраус за мен винаги е била вдъхновяваща и свързваща ме с най-фините сетива на моето същество. В нея намирам всичко, тя ми се струва цялостна, обхващаща и светлото, и тъмното. Особено ме привлича в творчеството му темата за живота и смъртта, смисълът на човешкото съществуване, метафизическият му изказ в цветовете и хармониите на оркестъра- чистотата на звука му са ме пленили завинаги, в музиката му чувам да ми говори вечността.
Самият композитор е бил ревностен изследовател на женската душа и това се усеща в цялото му творчество, в него може да се проследят метаморфозите и различните й аспекти. Аз мисля, че той е изследвал собствената си душа, която се отразява във всичките му многолики героини. Имала съм щастието да изпея Саломе в едноименната му опера и там се потопих в много тъмни води на ужасяващото в женската природа. Преживях невероятни контрасти в емоционален план. С тази роля аз натрупах опит и тя ми помогна да участвам по-късно във Вагнеровите опери представени на Софийската сцена и да се срещна с други женски образи, от които със сигурност Рихард Щраус е бил вдъхновен някога. Те ми донесоха безценен опит и знания.
На предстоящият концерт ще продължа да плувам във водите на образите на Щраусовите жени в песните, които съм подбрала. Имам пред вид цикъла „Момичета- Цветя” от ранния оп.22 в които се рисуват образи на четири типа момичета с един дълбоко символичен и поетичен език. Следват песни по стихове на Шекспир, трите песни на Офелия- една друга, обезпокояваща реалност в женската психика. Другите песни са свързани със смъртта и просветлението, умироворението и любовта усетени в час на приближаващата трансформация от живота към смъртта и равносметката за оставащото като най-ценно в нашето съществуване.
Бих искала да благодаря на моята колежка Мариана Цветкова и пианиста Милен Станев за прекрасното партньорство и приятелство изградено през всичките години работейки заедно в Софийската опера. Също и на ръководството на театъра, на артистичната секретарка Юлия Куртева за подкрепата, и специално на акад. Карталов ,който далновидно оценява нуждата от камерна вокална музика в храма на оперното изкуство. И не последно място на преводачите на поезията в концерта- Мария Пашова и Христо Маринов, без тях съпреживяването на текстовете нямаше да е така пълно.
Повтаряме този концерт, поради големият интерес и топъл прием, който предизвикахме миналия път с нашите изпълнения. Всички, които не успяха да дойдат тогава съм сигурна ще го направят сега. Очакваме с нетърпение отново да съпреживеем тези вълшебни произведения.