Става дума за автора на операта „Пепеляшка“, която ще се играе на 6 декември на сцената на Софийската опера и балет.

Съвременниците на Росини го наричат „Господин Кресчендо“ - нещо като реплика към музиката му и за самия него. Да си припоним Росиниевия оркестър, магичен с онова постепено нарастване на динамиката от пианисимо, подобно на шепот, за да се  развихри в истинска звукова буря.

Маниеризъм или израз на природата на Росини. Може би и двете.

Животът на Росини е имал подобни динамични контрасти.  Голямо кресчендо, триумф и внезапно декресчендо, творческо затихване, мълчание. Това поражда много въпроси. Някои определят живота му като една приказка на два различни живота – живот на триумф и на дълго мълчание.

Същите контрасти са характерни и за творчеството му. Малко от оперите му се радват на продължителна популярност през живота му. Други възкръсват едва в последната половина на 20-ти век, когато се възражда и „бел кантото“.

Това се отнася и до материалното му състояние. Недобро в по-голяма част от времето на  активно творчество, последвано от благополучие с отиването му в Париж. Тези контрасти в живота на Росини кулминират с периода на „мълчанието“.

Един любопитен щрих. Някои биографи на Росини са изчислили стойността на имуществото до неговата кончина /1868г./ на  стойност около един милион и половина щатски долара.

ЕДИН ЖИВОТ

В КРЕСЧЕНДО И ДЕКРЕСЧЕНДО

„Никой не може да се мери в комичната опера с Росини, дори и високодаровитият Обер. Няма нищо по-увлекателно от непринудената, неподправена веселост на Росиниевата музика. Тя е така кокетно мила, така изящна и така искрена, както никоя друга в този жанр.“

Чайковски

„Тази опера ще се играе докато съществува италианска опера.“

Бетовен

Комичната опера е в кръвта на Росини. В характера му. Бетовен казва на Росини при срещата им, че не би трябвало да се отклонява от това, което му е дадено от Бог, от собствената му природа, от комичното. Росини обаче  не е чужд на модата на своето време - опера „сериа“, създава и първата героико-патриотична опера „Вилхелм Тел“ , но все пак той е в свои води именно в комичното.

Когато кажем Росини, това означава „Севилският бръснар“ и още няколко комични опери като „Италианката в Алжир“, „Пепеляшка“ и др.    Неговата непосредствена  и завладяваща театралност създават мита Росини, който е способен за нищожно малко дни да създаде шедьоври. Това обаче е само привидно. Разбира се, незалязващият успех на „Севилският бръснар“ в никакъв случай не намалява значимостта на другите.

Усмивката на Росини е толкова чаровна днес, колкото и когато е живял. Отгледан в голямата италианска традиция, застанал на „изхода“ на клисицизма и „входа“ на романтизма, той създава 39 опери за двадесетина години предимно в комичния жанр, както и в отзвучаващата в това време опера „сериа“ и раждащата се героико-патриотична  опера.

Росини има нещо от характера на неаполитанците, удоволствието да не прави нищо - „dolce far niente”/”Долче фар ниенте“/. Да се забавлява и изпитва радост от живота.

Д-р Магдалена МАНОЛОВА