„МОНУМЕНТАЛНОСТ НА ЧОВЕШКИ ВЗАИМООТНОШЕНИЯ, ПРИСЪЩИ ЗА ШЕКСПИР“

„Истината се познава със сърцето“, казва Малкия Принц на Екзюпери. Каква истина споделя Мартин Цонев за своя герой Фиеско в новата постановка на Софийската опера на историческото заглавие „Симон Боканегра“ от Джузепе Верди.

- След  дългото пътуване с героите на Рихард Вагнер какво означава за Вас потапянето във водите на маестро Верди и то с едно заглавие като „Симон Боканегра“, което много години не е играно на софийска сцена.  Какво означава за Вас да играете в това заглавие на родна сцена след превъплащенията на имена като Николай Гяуров, Никола Гюзелев и други артисти. Какво предизвикателство е този образ и как  Вашия Фиеско оживява в новата  постановка на Софийската опера?

- Изпълнявам легендарната партия на Фиеско,  контрпункт на Симон Боканегра. Това е моя голяма мечта от млади години. Разбира се прекланям се пред поколението, което остави следи в световната опера с този герой.

Тази роля е жива в мен години наред. Подготвял съм я в главата и сърцето си. Образа на Фиеско идва от историята, познаваме го като такъв. Музиката от друга страна е изключително романтична. Бих я сравнил с валс, който се движи на три.

Тази страшна и брутална история би могло да се сравни с днешните сериали за изчезнали деца, вендета и други подобни сюжети ако повърхностно се погледне на него. За мен това е една драма, истинско предизвикактелство за всеки артист, която трябва да се изиграе с шекспиров размах. Музиката на маестро Верди е изключително емоционална, предразполага певеца в интерпретацията.

В тази режисьорска концепция се работи в дълбочина, изгражда се  характера на отделните персонажи. Спомням си младежките години, когато с особена страст се запознавах с пиесите на Шекспир, Шилер. Може би затова всичко  върви някак естествено, просто защото  образа на Фиеско е отлежал в мен. Той трябва да оживее в различните си  възрасти, като млад и в житейска зрялост. Това изисква цвета на гласа да е различен, нещо важно за интерпретацията и внушението. Така, че поведението и вокалнното създаване на моя герой е различно в пролога, когато той е млад и  после в разгръщането на драмата. Нещо важно. Това е времето на епохата на ренесанса, когато човешките емоции се  събуждат, те са решаващи в създаването на целия спектакъл и посланието към съвременната публика.

- Как в процеса на работа се изгражда тази доста заплетена сюжетна интрига в режисьорската интерпретация на Арабела Танасе, така, че да стане разбираема за съвременника? Как Вие възприемате концепцията й, как се чувствате в нея?

- Имам отличен контакт и диалог с режисьорката,  взаимно допълваме  изграждането на образа. Аз обичам да предлагам някои мои виждания, например как се подават динамиките и сърдечните вълни, емоциите в ситуации. Сам за себе си работя в такава дълбочина и се радвам винаги, ако заедно с моите колеги можем да създадем силно представление. Публиката винаги усеща когато кълбото е завършено, когато се завърта онази енергия, която общваха целия спектакъл.

В края на операта Фиеско казва: „Всяка радост на тази земя е лъжовна, човешкото сърце е фонтан на безкрайна мъка“...

Разтърсващ финал, монументалност на човешки взаимоотношения, присъщи за Шекспир.

До сега „Дон Карлос“ бе моята опера, но в тази открих всичко, как израстват човешките взаимоотношения, как се ръководи властта, пътят е важен и посоката, не какво се случва в ляво и дясно, важно е как се върви по пътя и какви са уроците.

- Отново работите с маестро Ерих Вехтер след дългото пътуване с Вагнер. Какво е усещането в създването сега на това историческо платно с музиката на Верди?

-  За мен е важно, че след Вагнер отново сме заедно с маестро Ерих Вехтер, с когото за радост съм работил не веднъж и в Бон. Познаваме се много добре.  Цветовете при Вагнер са различни, но аз понякога ги ползвам и при Верди, особено в това заглавие. Въпрос на интерпретация, а не само на изпяване на една роля. Лесно направихме богатата  палитра в динамиката, в изграждането на драматургията.

Тази прекрасна музика, която те носи на крилата си е вдъхновяваща, изпитвам и онази неповторима вибрация в музицирането  с целия ансамбъл на СО, което означава бъдеще  в изконната ни бългрска оперна традиция.

Д-р Магдалена МАНОЛОВА