На сцената на Софийската опера и балет се ражда едно заглавие, което повече от 30 години не е било на афиша на първия ни оперен театър. Това е операта „Симон Боканегра“ от Джузепе Верди, едно заглавие, което не толкова често може да се види на други афиши.
Разговарям с режисьорката Арабела Танасе, която е артистичен директор на операта в Крайова, Румъния. Още в началото на разговора тя припомни, че двата оперни театри си сътрудничат от преди четири години, когато Софийската опера е била гост на техния фестивал на името на Елена Тодорини.
На първия ми въпрос как се работи на наша сцена не само с артистичния състав, но и с всички останали служби, тя сподели, че си пожелава да създадат заедно един такъв спектакъл, който да отговори на всичко, което се прави тук на толкова високо ниво.
- Тази опера на маестро Верди е изтъкана от политически интриги и човешки драми, творба, която се ражда в сложно политическо време на възход и падение, революционни борби и разочарование, какъв е Вашия ключ в тази драматургия?
- Известно е, че маестро Верди изразява в оперите си своите надежди и вяра в борбата за независимост на Италия. За това оперите му са заредени с тази енергия. Заедно със сценографа Драганеску потърсихме и намираме сходни моменти в различните политически епохи. Така че политическата ситуация, която е вълнувала маестро Верди ние разглеждаме от позицията на нашето време.
Може да говорим за политически игри и заговори и в наше време. Едновременно с това трябва да имаме предвид, че човешките чувства са универсални. Така че в нашата концепция омразата, желанието да се спечели любовта и възможното помирение са ключа, за да намерим общ път между двете общества. Политическата ситуация, която маестро Верди разглежда се случва и в наши дни. Точно за това решихме да създадем постановка, която да не е в конкретна историческа епоха.
- Работите с няколко солистични състава. Нещо, изискващо време и различен подход. Какво внася всеки един от тях в концепцията на спектакъла?
- Всеки солист има разбира се своя индивидуалност. Трудно е, защото работя с няколко певци, дори и с четирима за една роля. Затова всеки изпълнител трябва да знае какво искам да извадя от него, разбира се съгласно с неговата индивидуалност.
Не ми харесва да създавам персонажи добри или лоши, а да има различни нюанси в образа. При толкова много изпълнители всеки един от тях внася своя багра в героя си, нещо което обогатява спектакъла.
- Тази опера не се играе често. Сложна драматургия, особено в първата версия. Какво е посланието, ако трябва кратко да се изрази, така че да стигне до съвременника?
- Това е катарзиса на финала, завръщане към чисто човешките послания. В резюме ще цитирам какво казва Фиеско в края на операта.
„Цялото щастие на тази земя е измамно, защото човешкото сърце е непресъхващ кладенец на нещастия.“
Всичко е в този финал на неговите думи.
- Как се разгръщат тези големи човешки страсти на сцената в представата на сценографа.
- Сцената е решена като спирала на времето, в един темпорален подтекст, който оживява и в костюмите. Такъв пример е костюма на Амелия, в него преоткриваме тази времева спирала. Всъщност режисурата също следва тази идея. От една страна действието не се развива в конкретна историческа епоха. Движението на сцената, персонажите и хора, цялото действие се разгръща в това спираловидно движение на спектакъла. Осветленинето от своя страна отразява всяка емоция, състояние.
- За първи път сте гост на наша сцена. Как се чувствате?
- Това е една от най-добре оборудваните сцени, които познавам. Техническите параметри са изключителни. Много западноевропески театри не могат да се похвалят с такива.
Освен това солистите са необикновени. Това са различни типове гласове от музикална гледна точка. Най важното е, че всички са тлкова активни и конкуренцията дава високо качество. Важно е посланието ни да се разбере от публиката, да остане доволна и да внуши нашите идеи.
Д-р Магдалена МАНОЛОВА