СВЕТЛАНА ЗАХАРОВА - ПРИМАБАЛЕРИНА НА БОЛШОЙ ТЕАТЪР: БАЛЕТЪТ ВИ Е НА ВИСОКО НИВО - ХРИСТО НИКОЛОВ, В. 24 ЧАСА

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/7145982

Светлана Захарова: Балетът ви е на високо ниво, харесва ми атмосферата в София

В Русия няма как да се занимаваш с нашето изкуство между другото, казва световноизвестната балерина, която е прима на Болшой театър

Светлана Юриевна, вече за трети път гостувате в България – веднъж в самостоятелния спектакъл “Аморе” и два пъти в спектакли на Софийската опера и балет. Толкова ли ви харесва балетната трупа в София?

- Да. Първия път танцувах с тях в “Жизел”, но за съжаление, спектакълът не беше в сградата на театъра, а в концертна зала (зала 1 на НДК – б.а.) и аз някак си не можах да усетя атмосферата на трупата. Затова сега се опознах с колегите и почувствах атмосферата. Много ми харесва.

- Сцената тук е доста помалка от тази в Болшой театър.

- Това няма никакво значение за мен, защото съм играла на всякакви сцени. Тя е уютна. Миналия път опознах трупата и мога да кажа, че тук се чувствам добре. Балетът ви е на високо ниво.

- Не е ли трудно за една балерина да се нагажда към различни трупи, към различни постановки? Колко репетиции всъщност ви трябват?

- За всеки е трудно. Има ансамблови сцени с колеги, които най-често не познаваш. Но аз например винаги се отнасям с уважение към колегите си и поради това ми е лесно. И затова никога не чувствам дискомфорт. Точно обратното.

- Вероятно това се нарича професионализъм...

- Вероятно. Но пък аз имам и огромен опит вече, който ми помага. Освен това има разлика, когато участваш със своя постоянен партньор, както аз – сега идвам с Денис Родкин, за да играем в “Баядерка”. Но въпреки това ми трябва ансамблова репетиция, проверка на мизансцена и генерална.

- Вие сте танцували с кого ли не, все световноизвестни имена. Кой от тях ви е направил най-силно впечатление и с кого се чувствате най-добре?

- В това отношение аз съм щастлив човек. Освен че са потресаващи артисти, моите партньори винаги са били големи актьори. Такива, от които можеш да научиш много.

Не мога да спомена конкретни имена, защото всеки един от тях е оставил различни следи в моята професионална кариера. С всеки различен партньор играеш като с нов човек, все едно че участваш в нов спектакъл. Има друга енергия, друго настроение.

- Да, но веднъж се оплакахте, че тъкмо свикнете с един партньор и той вземе, че стане директор на театър.

- О, да. Само че се пошегувах тогава. Това се случи само с Андрей Уваров в Болшой театър.

- Забелязал съм, че напоследък предпочитате модерна хореография повече от участия в класически балети. Така ли е наистина и на какво се дължи това?

- Може би отстрани така изглежда. Но когато правех първите си стъпки в санктпетербургския Мариински театър, играех много съвременна хореография. Например в балетите на Баланчин. Да, сега това е вече класика, но тогава...

Но пък има и друг момент – през по-голямата част от кариерата ми нямаше толкова много хореографи, които да поставят съвременни творби. Сега са доста повече. Вече съм от доста години в професията и съм изтанцувала всички класически балети. Не искам да кажа, че са ми омръзнали. Една балерина трябва да играе класика, защото тя те поддържа във форма.

Но искам да чувствам някакви предизвикателства пред себе си. Затова паралелно в репертоара си поддържам и класически творби, и съвременна хореография. И да ви кажа - предпочитам неща, които досега не съм танцувала.

- Играли сте и в Мариинския театър, а сега и в Болшой. Направете някакъв паралел между тях. На мен все ми се струва, че Мариинският е консервативният, а в Москва са позволени експериментите.

- Ако сте били в Москва и в Санкт Петербург, няма как да не сте почувствали, че дори на енергийно ниво двата града са твърде различни. Имат различна архитектура, различни хора. Това не може да не остави отпечатък върху артистите. Дори класическите спектакли в двата града са различни, макар че балетната школа е една и съща.

- Колко балетни трупи има в Москва всъщност?

- Ако говорим за големи, те са само две: Болшой и Немирович-Данченко. Но в Болшой работим на две сцени.

- Имате ли ваше обяснение защо руснаците толкова много обичат балет?

- Мното теории има на тази тема. Чувала съм, че Анна Павловна е казвала, че руснаците са родени за танцьори, както италианците за певци.

Това е преувеличение, разбира се. Балетът все пак не се е родил в Русия, а във Франция. Но пък е намерил добра почва в Русия и имаме вече голяма традиция в класическия танц.

Вероятно защото в Русия никой не се отнася към балета като към някакво хоби, с което се занимаваш между другото, а като към основна професия. Това е изначална разлика. Виждала съм често, особено в САЩ, колеги, за които балетът е вид занимание. У нас това е невъзможно, не и за професионалистите.

- Вие споменахте, че вече имате голям стаж. С коя роля искате да бъдете запомнена, с “Жизел” ли?

- Трудно ми е да кажа, защото никога не съм си поставяла за цел публиката да ме запомни като най-добрата еди коя си. Никога, когато правя една роля, не си и помислям, че в тази роля съм само аз и никоя друга. Изобщо аз обичам да имам разнообразие: днес да играя Жизел в “Жизел”, след няколко дни Китри в “Дон Кихот”, и след седмица – моя спектакъл “Аморе”, който сте гледали, той е нещо съвсем различно. Обичам трансформацията.

- Това е типично за представителите на зодия Близнаци като вас, нали?

- О, да. И винаги искам нещо ново да уча.

- Не са ли ви предлагали, или поне намеквали да оглавите някоя балетна трупа – в Русия или другаде?

- Не съм получавала никакви предложения. Може би не смеят да ми предложат, защото аз нямам намерение да прекъсвам кариерата си. Не разбирам как някои мъже продължават да танцуват и същевременно се захващат със задачата да ръководят балетни трупи. Аз обичам да се занимавам с едно нещо. Пък и да ви кажа честно, обичам семейството си и предпочитам да сме повече време заедно.

- Не е ли логистиката на една световна звезда като вас много трудна – пристигате тук за 4 дни, отлитате за другия край на света, вечно сте по самолетите и летищата?

- Аз съм привикнала. Тук сега пристигам от Сеул, а преди това танцувах в Миланската скала с Роберто Боле. От София се прибирам в Москва за два дни и отлитам за Пекин. Винаги се стремя обаче да се прибирам вкъщи и да бъда с мъжа ми и детето ми. Но аз сама си организирам всичко. По-лесно ми е така. Вече имам толкова контакти, че направо говоря с хората, с които трябва, и не си губя времето.

- Вашата дъщеря не иска ли да става балерина? Всички момичета мечтаят това.

- Тя се занимава с художествена гимнастика и в момента мечтае да стане олимпийски шампион. Това ѝ харесва, не знам защо. Но идва на всички мои спектакли и съм сигурна, че има око за балета и може правилно да оценява всичко.

- Какво представлява фондацията ви, която президентът Путин подкрепя, занимаваща се с даровити деца?

- Вие вероятно имате предвид центъра “Сириус”, който се занимава с подкрепа на даровити деца. Той наистина работи под егидата на Путин. Но той е нещо голямо, мисля, че има над 500 деца в него. Там имат различни направления: хокей, фигурно пързаляне, математика, балет и много други неща. Балетът е само част от този проект. Аз влизам в попечителския съвет на този фонд и се занимавам с ръководството само на балета. Повече работа имахме в началото, когато основавахме фонда, сега нещата вървят добре и гладко и без мен.

Иначе вече за пети път провеждаме детски танцов фестивал “Светлана”, който е изцяло благотворителен и е отворен за деца от цяла Русия. През годината подбираме танцови колективи и ги каним в Москва на един голям празник. Не става въпрос за класически балет, а за всякакви танци.

- Какви са най-близките ви ангажименти?

- В Пекин ще играя в спектакъла “Аморе”. После в Болшой имам спектакли на “Дамата с камелиите”. След това летя за Римини, където имам честта да играя в реконструирания театър на града, чието официално откриване беше наскоро.

Там ще покажем новия си проект с мъжа ми (световноизвестния цигулар Вадим Репин – б.а.). Става въпрос за един камерен проект “Па де дьо на палци и за палци” - има малък струнен оркестър, той е солист и аз танцувам. Има много директен, интимен контакт с публиката. Няма друг такъв проект в света, той е особен. Такова разрешение намерихме за претоварените си графици. Надявам се да го покажем и в София някой ден.





V.24CHASA 10.11 600

























Новини и събития