Опера и селски туризъм - в. Капитал
09 сеп 2018

Опера и селски туризъм - в. Капитал

Малко са местата в България, където на относително малка площ може да се съчетаят няколко вида туризъм: културно-исторически, фестивален, селски, винен и кулинарен. Видинско е едно от тези места. Затова е странно, че въпреки големите възможности областта е много назад в оползотворяването на потенциала им. Има отделни инициативи, като оперните фестивали например, които осезаемо увеличават броя на туристите. Други са свързани с основния транспортен път до региона от Европа - Дунав. Пътуващите с круизни кораби имат предварително уговорена програма със спирка във Видин. Обикновено разходката включва забележителностите на града и често еднодневно пътуване до Белоградчик. От години обаче видинчани се оплакват, че от такива посетители не се печели особено, защото не нощуват в града.

Ария на надеждата

Голямата промяна започна с оперните фестивали.


За общините и местния бизнес основните приходи са от другите туристи, които идват "по суша". По-голям дял от тях са българите, но има и устойчив брой чужденци, особено сърби и румънци, които идват за уикенд или за няколко дни. Голямата промяна започна с оперните фестивали – първият беше през лятото на 2016 г. в Белоградчик, организиран по инициатива на Софийската опера и балет с помощта на общината. Тридневният фестивал "Опера на върховете" беше изключително успешен и голяма част от гостите бяха чужденци, организирани автобуси имаше от Видин, а всички места за нощувки бяха заети. Втората година музикалният празник в края на юли беше удължен, успехът се повтори, а Софийската опера направи фестивал и във Видин. Тази година музикалните празници са разделени – операта в София прекарва три седмици в Белоградчик от 13 до 29 юли. В областния град има друг фестивал на Симфониета – Видин, Русенската и Старозагорската опера – от 3 до 6 август.

Заради големия интерес и в двата града разчитат инициативите да продължат. Публиката на оперни представления по цял свят е много желан туристически поток – на опера и балет ходят предимно платежоспособни посетители, които могат да станат устойчиво ядро за развитие на туризма. Има и такива, които пътуват за определени представления хиляди километри и привличането им към Видин и Белоградчик е огромен успех.

Белоградчик, вторият център

Общините в Белоградчик и Видин засега нямат общ продукт, но си обменят туристи по друг начин – в туристическите информационни центрове се дава информация за забележителности и маршрути и за съседните общини. В Белоградчик са много активни в работата с туроператори и залагат доста на трансгранични маршрути, но за областта остава проблем липсата на достатъчно гранични пунктове. Той е само един – при Връшка чука, и не е натоварен, но за част от общините е доста далеч. Все още замразен остава проточилият се от години проект за граничен пункт при прохода Кадъ боаз в Белоградчик.



Росен Младенов, заместник-кмет по туризма в планинския град, коментира, че с оперния фестивал ясно се вижда повишаването на туристите. От 2012 г. броят на нощувките и на продадените билети за основните забележителности расте, като ясно се вижда повишеният интерес от чужденци. Белоградчик е туристическата "зона" на Видинско, в която сезонът е приятен и пълен със събития от ранна пролет чак до късна есен. Най-посещаваните обекти остават крепост "Калето", пещера "Магура", доста по-малко са в Природо-научния музей. Освен за оперния фестивал градът е дестинация за уикенд и велотуризъм. Поне веднъж годишно има голямо велосъстезание, но и извън него много любители на две колела се радват на планинско колоездене и пропътуват региона на открито.

Малко по-специфичен вид са съборите, организирани в града и околностите. По думите на Младенов се забелязва лек интерес и на външни посетители, особено покрай турлашкия събор в съседната общ. Чупрене. Турлаците (или торлаци) са коренното население на Белоградчишко, Чупренско, Чипровско и пограничните сръбски области – те са отделна етнографска група с интересни обичаи и оригинална кухня. Засега съборите им, включително най-големия на прохода Кадъ боаз, привличат основно хиляди турлаци и техни потомци, но имат потенциал да станат туристически продукт.

Големият проблем за Белоградчик, както за целия български туристически сектор, остава сивата икономика, сподели Росен Младенов. По думите му много къщи за гости не регистрират всичките си посетители и така крият данъци. Реално броят на туристите е по-голям, но с колко точно е много трудно да се каже.

Старата слава на Видин

Във Видин също разчитат на фестивалните туристи, макар че там има много какво да се види и извън празничните събития."Оперния фестивал във Видин определено очакваме да се радва на висок интерес, защото имаме добри партньори и с тяхна помощ почитателите на музиката ще видят нещо различно тази година", коментира Силвана Сюлейман, главен експерт "Култура и изкуство" в общината. От там обмислят как да продължат фестивала през следващите години, като единият вариант е той да стане сцена за изява на различни оперни и балетни трупи.

"Лично на мен ми се иска повече културни инициативи, може оперния фестивал да се разрасне и да идват постановки на различни опери и балети", обясни Сюлейман. По думите й по време на миналогодишното издание "Крепост на вековете" на Софийската опера градът е бил препълнен и всички хотели са били заети. За Видин е важно, дори повечето гости да идват само с едно преспиване, каза експертът. По наблюдения на общината е имало много гости от Сърбия, а стремежът им е да направят оперните фестивали по-популярни, включително и в съседна Румъния.

През цялата година, особено в топлия сезон, във Видин има много събития, но освен на опера и балет може би на най-голям външен интерес се радва The Bridge Fest, който тази година се проведе от 15 до 22 юли. Много гости идват и за Ретро парада на автомобили, който тази година ще е на 4 август. "Дунавски вълни" от 24 до 30 юли също привлича публика, както и традиционния Видински панаир в края на август, но за тях посетителите са предимно "вътрешни" – хора от града и областта.

През цялата година Видин има доста богат календар от културни събития благодарение на театър "Вида" (с най-старата театрална сграда в България), Симфониета "Видин", читалищата, Регионалната библиотека "Михалаки Георгиев".

Общината има идея за попълване на един пропуск за туристическия продукт – магазин "Произведено във Видин", в който да се предлагат продукти на производители от района - от вино до порцелан. Това е едно от слабите места – в магазините е рядкост да се намерят местни продукти. Единственият производител на костен порцелан в България – фабрика "Бонония", все още работи, но техни продукти може да си купите или с поръчка по куриер или да се иде на място.

За съжаление повечето предприятия от някогашната гордост на видинската индустрия нямат толкова добра съдба и отдавна са затворени. В тази връзка набиращият популярност urbex туризъм (хора, които обичат да изследват изоставени градски места) тук ще се намери в златна мина. Печалният пример на Видин е някога великолепната синагога, която сега трябва да бъде възстановена.

Природата и виното

Западането на индустрията обаче има неочакван позитивен ефект. Запазената природа може да помага на туристически продукт за селски и екологичен туризъм. Благодарение на това в областта вече има доста малки къщи за гости и по селата, но кулинарните турове и демонстрациите искат предварителна резервация. "Бизнес център Видин" например работи от българска страна по готови маршрути, забавления и демонстрации в общ трансграничен проект между България и Румъния. Запазването и описването на обичаи, занаяти и кулинария е много важно за бързо обезлюдяващия се район, в който понякога съхраняването е въпрос на буквално няколко възрастни, които пазят спомена. Опитът от общия проект показа, че голяма част от позабравените обичаи, ястия и фолклор могат да бъдат успешен туристически продукт. Другите два проекта на "Бизнес център Видин" са полети с балон и наемане на електрически велосипеди за пътувания по българския и румънския бряг.

Ружинци например няма известни забележителности, но има идеи за туризъм. В програмата си общината е заложила развиване на типичен селски туризъм с местна кухня, риболов и възстановяване на пътеки за туристи. Засега всичко е на фаза търсене на финансиране, но поне една полезна атракция местните власти са решени да възстановят скоро – прочутия някога панаир в Ружинци.

https://www.capital.bg/specialni_izdaniia/kapital_gradove/2018/09/08/3298670_opera_i_selski_turizum/