Снощи „Пръстенът на нибелунга“ започна отново, в достойната за похвала постановка на директора на Софийската опера и балет, акад. Пламен Карталов.

Дори пет години след премиерата, тази „въвеждаща вечер“, както Рихард Вагнер нарича първата от четирите музикални драми, демонстрира огромна жизненост и новаторство. Очевидно българският екип е навлязъл много дълбоко в онова, което Вагнер има предвид в работата си над своите опери под понятието „гезамткунстверк“, цялостно произведение на изкуството.



Това представление на „Рейнско злато“ показа отново положителния ефект, който Карталов постига, като разработва постановката си на „Пръстена“ на основата на т.нар. „сториборд“, при което той развива действието като следва музикалната партитура такт по такт. Това дава много впечатляващи резултати от гледна точка на пълната хармония между действието на сцената и оркестъра в оркестрината под опитната ръка на маестро Ерих Вехтер. Режисурата на героите е на първо място и това позволява свободното развитие на образите.

Още от първото представяне на пълния цикъл на „Пръстена“ поклонниците на Вагнер от чужбина неспирно се стичат в София. Този път имаме значителни делегации от Обединеното кралство, Австралия, Ирландия, САЩ, Нова Зеландия, Австрия, Германия и Русия. Дори гост от Хаваите беше забелязан, като и почитатели на операта от Швеция и Италия. Така софийският „Пръстен“ отново се превръща в международно – по-точно казано, глобално събитие. Всички с нетърпение очакват „Валкирия“ тази вечер. 

Снимки Светослав Николов

Клаус Биланд, музикален критик, сп. „ Der neue Merker“ , Виена