На 26 април ни напусна Ана Александрова. Тя е родоначалник на българското балетознание, автор е на девет труда, посветени на балетното изкуство. Нейният труд „ Българският балетен театър” е едно обемно, стойностно изследване на родното балетно изкуство. Писател, поет и преводач, несъмнено тя е ярка фигура в българската литература и изкуство.
Родена на 20. 10. 1924 г. в гр.Червен бряг, тя завършва като първенец класическия отдел на Старозагорската девическа гимназия. По време на ученическия период печата стихове в сп. „Българска реч” и списанието за класическа култура „Прометей” - преводи от латински. През 1943 г. записва специалността славянска филология. През 1946 г. е назначена след конкурсен изпит за артистка - балерина в Софийската опера. В 1966 г.
Ана Александрова се „пенсионира” като балерина, но вече е публикувала редица статии по балетни проблеми. През 1972 г. излиза и първата в българското балетознание книга „С крилете на Терпсихора”, получила най-висока оценка у нас и в чужбина. Последвана е от поредица балетоведчески изследвания. В богатия си на изяви творчески труд тя е редактор в сп. “Пламък”/1973-1974/ и в сп. „Пламъче” /1974-1982/. От 1990 до 1995 г. е главен редактор на вестник „Танц”.
Носител е на Златна и Кристална лира и два пъти е награждавана с отличието „Анастас Петров” за критика. Носител е на орден „Кирил и Методий” първа степен / от Съюза на преводачите в България/. Други награди: Награда за преводи от немски език, присъдена от Съюза на австрийските писатели по повод превода на книга стихове на Райнер Мария Рилке.
Първа награда за поезия от конкурса „Стоян Дринов”, награда за детска поезия от СБП - 2000 г. Първа награда за поезия в конкурса „Поетични хоризонти на българката” - Разград, Награда „Златна Панега”- Червен бряг, Награда „Мара Белчева”- Севлиево. Почетен гражданин на родния си град.
Книги: поезия - „Земни хроники”, „Преселение”, „Северен плаж”, „Дъждовен блус”, „Дневна луна”, „Парабола” „Небе и ад”; балетознание - „С крилете на Терпсихора”, „Балетът през вековете”, „Биография на танца и балета”, „Българският балетен театър”, „Нина Кираджиева”,, „Творецът на зримата музика - Петър Луканов”, „Първосъздателят” /Анастас Петров/, „Магията на танца” /Портрет на Бисер Деянов/, „Жажда за съвършенство”/Портрет на Калина Богоева/; поезия за деца: „Непослушковци”, „Звездогон”, „Ябълкова къща”, „Чудният дворец”, „Пролетен смях” и мн. др. Преводна поезия: Райнер Мария Рилке, избрани стихотворения; Ингеборг Бахман, Избрано; Сергей Есенин, „ Зорничка”, стихове за деца; Людмила Татяничева, Избрано.
Сбогом, скъпа приятелко!
Софийска опера и балет