Директорът на “Опера Европа” Никълъс Пейн:
Софийската опера има идентичност, Само поробен народ може да роди страшна приказка, като "Янините девет братя"

Нашият гост
Никълъс Пейн е един от най-сведущите хора, що се отнася до оперното изкуство. Почти целия си съзнателен живот е прекарал в оперните театри. Бил е директор на Ковънт гардън и на Националната опера на Англия. От 2003 г. е директор на “Опера Европа”, в която участват 182 компании от 42 държави. Последният форум на организацията се проведе през миналия уикенд в София.

– Преди 7 г. за първи път стъпихте в България. Бяхте тук за премиерата на “Валкюра” – втората опера от вагнеровата тетралогия “Пръстенът на нибелунга”.
– Толкова години ли минаха? Не може да бъде!

– Тогава казахте, че сте обсъждали с директора на Софийската опера Пламен Карталов възможността да станем домакини на една от следващите конференции на организацията “Опера Европа”. И ето че това стана. Сложно ли беше да ви убедим?
– От една страна, аз много обичам конференциите на “Опера Европа” да се провеждат в различни части на света. Ако предишната е била на Север, следващата да е на Юг, ако е била в някоя Западна държава, после да се проведе някъде по на изток. Ако е била в голям град, следващият път да е в някой по-малък. Но в същото време не бих искал да се натрапваме – организацията на едно такова голямо събитие не е никак лесна, отнема доста време, хора и разходи. За никого не е тайна че във вашия регион е ужасно трудно да се финансира оперен театър. Последното, което бих искал, е “Опера Европа” да бъде финансов товар за някого.

– Домакинът на събитието ли плаща разходите около конференцията?
– Той плаща на местно ниво – наем на залите за конференции, за хората, които участват в организацията. Ако сме поканили някой лектор, аз, като директор, му плащам. Много ми се искаше да направим конференция в Югоизточна Европа. Но първата беше в Букурещ през 2015 г. Но за г-н Карталов беше важно не само събитието да се състои в Софийската опера, но и това да стане в знаков момент. И когато започна президентството на България на ЕС, той ми каза: “Мисля че сега е най-удачният момент.”

– Кой поема разходите за храна и хотел?
– Всеки делегат си ги заплаща сам. Идеята е никой да не бъде много ощетен.

– Как ви се струва организацията на събитието от българска страна?
– Фантастична е! Нямам думи колко е добра! Господин Карталов е отличен и щедър домакин. Всички, които участват в организацията, са перфектни – като започнем от приятните млади хора, които показват пътя на делегатите, за да не се объркат по коридорите на операта, минем през озвучители, преводачи, до планирането на графика на лекциите и дискусиите и коя в коя зала ще се проведе. Всичко е перфектно. Да ви кажа честно, не на всички места, където сме провеждали конференциите, е било така.

– Какво представлява вашата организация?
– Ние сме асоциация на 187 оперни компании от 42 държави. Целта е компаниите да се съберат, за да обменят идеи за ръководството, какви нови продукции поставят, какви проблеми срещат. Ако тези компании искат да се обсъди дадена тема, ние им помагаме това да стане. Намираме лектори, правим дискусии. Това е международна организация. Идеята е да се учим, като споделяме опита си. За тази конференция специално сме поканили главния изпълнителен директор на Опера Америка. Поканили сме и лектори, които не са от оперните среди – за да ни поразтърсят малко.

– Защо е нужно да ви разтърсват?
– Много е лесно, когато ръководиш оперен театър, да се забатачиш в текущите проблеми – този изпълнител е болен, с кого ще го заместиш, трябват пари за ремонт, и да загубиш от поглед общата картина. Затова имаме нужда от хора извън нашата сфера. Нашата задача е да накараме хората да погледнат по-далеч от носа си – да видят как ще се развият процесите след три, пет години.

– Какво развитие очаквате през следващите десет години?
– Нещата в операта вече се развиват твърде бързо, благодарение на новите технологии. Интернет е фантастично средство за комуникация.

– По какво Софийската опера се отличава от западните оперни театри?
– Тук има нещо, което в повечето западни театри е загубено. Чувството за ансамбъл, за екип. Вашата опера има идентичност. Докато западните опери, които наемат за спектаклите си певци от цял свят, все повече се уеднаквяват. Кажете, къде другаде по света може да бъде поставен целият “Пръстен на нибелунга” с изцяло национален състав?

– Гледахте премиерата на българската опера “Янините девет братя”. С какво впечатление останахте?
– Особено интересно ми беше да видя българска опера от ХХ век. Историята за Яна и братята й би могла да се роди единствено в този регион. През цялото време присъства усещането за една страна, която векове наред е под угрозата от поредната окупация – дали ще са турци, германци или руснаци. Това създава общество, в което са възможни Историята е ужасна, почти непоносима за гледане – как ревнивият най-голям брат отрязва ръцете на най-малкия.

Елизабет Радкова

Връзка към публикацията