ЛУД ГИДИЯ - Опера в три действия от Парашкев Хаджиев либрето Иван Генов- гостуващ театър Държавна опера - Русе

ЛУД ГИДИЯ

“Свири, свири, Бог убил те, луд гидия,

Божа дарба не заптисва стар кадия!

Свири, струвай старо – младо, младо – лудо:

що е Божа дарба – то е свят за чудо.”

 

(Пенчо Славейков, „Епически песни“ – „Луд гидия“)

Операта на Парашкев Хаджиев „Луд гидия“ предава категорично послание. Най-силното внушение, което композиторът оставя като завещание, изречено със средствата на неговото майсторство е посветено на главния герой на творбата – лудия гидия – гусларя Илия. Това е изречението, което и днес действа като заклинание: „Осъдиш ли певец, ще сториш грях...“. В ситуацията на нашето съвремие тези магически думи означават само едно: „Не убивайте изкуството!“ Съвсем не случайно тези думи са изречени от стария кадия на село Султание, където се развива действието. Той е този, който със силата на музиката сякаш чудодейно „се подмладява“ и се впуска в неудържим танц, когато Илия засвирва в решаващия момент, в който младият гуслар трябва да защити изкуството си.

Знаем ли какво означава думата „гидия“?

В тълковния речник е записано: „буен момък“.

Илия – „лудият гидия“ – съчетава в името си пламтящата страст на младостта. Тази страст съдържа искрящата любов към красотата на живота, който открива своите прелести пред младия човек. Тези прелести съдържат в чудна хармония радостта от любовта, радостта от красотата на песента, радостта от силата на младостта. Пред силата на младостта отстъпват всички изпитания, могат да се изпълнят всички желания и стремленията достигат своите цели, мечтите се сбъдват, доброто побеждава.

Зорница е девойката, която обича и е обичана. Името ѝ озарява с нежната си светлина раждането на новия ден. Тя носи вдъхновение и устрем за чиста, силна и непреклонна любов, която ще роди бъднините на новите дни. Такива ще бъдат новите дни – дни на новия живот, на буйното начало, което младостта неизменно носи със себе си и увлича всички около себе си в омайния вихър на живота, в мечтания вихър на свободата на душата и на личността на новото време.

Осман бей е човекът, който на върха на своите сили ще бъде принуден от съдбата да преоткрие себе си. Смел воин, верен на своите господари, на които вярно и всеотдайно е служил, той е заставен от неумолимите сили на живота да застане сам със себе си пред изпитанието да приеме истината – той е роден българин и християнин. Алегорията на неговия образ не носи единствено семплото историческо клише на много човешки истории и объркани съдби от Балканите. Тази алегория, този символ продължава да действа и да звучи със силата на своето внушение и след последния триумфален акорд на операта на Парашкев Хаджиев. Този душевен стон идва да ни подтикне към размисъл – от къде идваме и накъде сме готови да отидем.


 

Новини и събития