в.Животът днес, Петър Галев - Пламен Карталов: "Янините девет братя" носи дълбок психологизъм, който ще докосне душите на хората
22 фев 2018

в.Животът днес, Петър Галев - Пламен Карталов: "Янините девет братя" носи дълбок психологизъм, който ще докосне душите на хората













Големият български режисьор за предстоящата премиера в Софийската опера и балет

На 22 март 2018 г. на откриването на международния форум "Опера Европа" Софийската опера представя премиерата на "Янините девет братя" от Любомир Пипков. За най-българската опера и какво да очакват почитателите на оперното изкуство, разказва режисьорът Пламен Карталов:

След като направихме  три опери от Маестро Георги Атанасов: „Косара“, „Алцек“ и „Борислав“, сега  въздигаме като композитор Любомир Пипков с операта „Янините девет братя“. Неговата творба, писана през 30-те години на XX век в Париж, е чисто европейска, но с корени в българската земя. Тази трагико-душевна драма, в която се развива сюжетът е много поучителна и днес. Темата за завистта, за братоубийството, за това как напредничавият човек е спиран, е актуална и за нашето съвремие. Тук ми идва на ум баснята за „Щуреца и мравката“ – кое е по-престижно да си мравка – работлива или щурец – мързелив. Ето тази стара метафора предубеди много нива в държавността, които някак си се отнесоха по този  начин  към изкуството. Затова трябва да променим статута  „Цигулар къща не храни“.

"Янините девет братя" - премиера на Софийската опера (ВИДЕО)

Операта на Пипков е народна-музикална драма. Така както Мусоргски е писал като народна драма „Борис Годунов“, „Янините девет братя“ е не само вдъхновяващо композиторско писмо, но и една много силна тема, която хвърля послания към съвременността.

Целият творчески колектив на Софийската опера е омаян от това заглавие. С такава страст, с такова желание моите колеги работят: артистите, хорът, оркестърът, асистентите, даже сценичните работници не се отделят от сцената – не може тази енергия да не бъде предадена и на публиката ни.

Имаме интересен пример с тетралогията на Рихард Вагнер „Пръстенът на нибелунга“. За него всички казваха: „Кой ще я гледа и слуша“. А в Софийската опера дойдоха хора от цял свят, които прелетяха морета и океани, за да се запознаят с четирите опери от „Пръстена“. Аз съм сигурен, че „Янините девет братя“ не бива да се изпуска от никого. В нея са участвали най-големите български певци – в постановките от 1937, 1961 година. След това операта на Пипков е играна в Русенската и Старозагорската опера. Сега тя се връща отново на сцената на първия ни оперен театър, защото е писана за него.

„Янините девет братя“ е национален опус за българската история

Краят на спектакъла е падането на България под турско робство – алегория на социалното зло. Тук се транспортират и пренасят много интересни пластове. Темата за омразата, за завистта, за обичта, за матриархата, който майката налага във фамилията, защото всичките 9 братя растат без баща, е една от основните в операта. Това, което го има  във фолклора, в митологията, в народните песни, защото либретото е писано по оригинални народни песни и по разказа на Никола Веселинов „Янините девет братя“, го има и в творбата на Любомир Пипков. Основното в нея е митологизъм с историзъм и съвременно усещане за интерпретация. За мене либрето е уникално. Тази опера се измерва с творби като: „Катерина Измайлова“ на Шостакович, „Едип цар“ на Енеску, Бела Барток „Рицарят синята брада“, които са световноизвестни. Ето, нашият композитор остава в рамките на своята Родина, без да има импулс да бъде толкова известен, колкото са другите. Не случайно, когато Пол Дюка вижда творбата на Пипков казва: „Вие изравяте от дълбините на българската земя един нов стил.“ Това е заложено във всеки такт, във всяка музикална фраза, във всяка хармония на произведението. Операта не е чисто фолклорна, а е национална, защото в нея звучи българският дух и българската атмосфера. Тук са заложени кодове не само на едно усещане за национална драматургия, но в „Янините девет братя“ е бръкнато дълбоко в изворите на митологията, на фолклора и смятам, че Пипков заслужава едно световно признание.

В моята постановка вкарвам и някои елементи от маскарадните игри. Ще има бабугери, които гонят злото, ще има маски. Естествено, гоненето на злото аз вземам от фолклора и целият хор ще бъде облечен с 60 бабугерски костюма  и това много добре кореспондира с музиката. След това ще имаме едни други карнавални панаирни сцени.

Историята на „Янините девет братя“ е стара, но самият композитор е търсил да реши съвременни проблеми със съвременни средства.

Операта на Любомир Пипков, носи силен, дълбок психологизъм, който ще бръкне в душите на хората и аз съм уверен в това.

http://www.jivotatdnes.bg/nachalo/news/kultura/yaninite-devet-bratia-opera-premiera