ЯНИНИТЕ ДЕВЕТ БРАТЯ - Любомир Пипков - РЕПЕТИЦИЯТА - лабораторията отблизо кадър по кадър


 Има  творби, които със своята тематика и проблеми оживяват в различни времена с особена актуалност. Такъв е сюжета и музиката на операта „Янините девет братя“ от Любомир Пипков.

„Исках да видя миналото на своя народ от съвременни позиции, да разкрия правото на един живот, пълен с мъдрост, опит и вяра в бъдещето...“   Мисли на Любомир Пипков за операта „Янините девет братя“.

Замисълът на Любомир Пипков да разкрие правото на един живот, „пълен с мъдрост, с прозрения към настоящето и  бъдещето“, режисьорът Пламен Карталов разчита в новата си постановка на операта „Янините девет братя“ като задава въпроси към нашето настояще и бъдеще. Кадър по кадър той създава със своите артисти тази толкова пропита с български дух творба, която придобива плът и кръв с енергията и внушението  на съвременника.

РЕПЕТИЦИЯТА - лабораторията

отблизо кадър по кадър

Творческата лаборатория, в която се ражда една оперна творба е сложен процес. Как се изработва материята на едно оперно заглавие? Това е като стар занаят, подобен на извезването бод по бод  на един гоблен.  Музикалната фактура е гобленът, който изисква истинско майсторство.  Багрите в него оживяват само когато им се вдъхне живот с онази чувствителност, която извира от душата, с онази магия, която идва от професионализма.

Режисьорът е този, който извезва с багри мисълта в канавата, вдъхва живот на образа,  отваря сетивата, събужда мисли в изпълнители и  публика.

Режисьорът Пламен Карталов умее да дълбае в пластовете на музика и текст, да разпали у своите артисти пламъка на откриването на неподозирани свои възможности в осмислянето на слово и музика, на смисъла и посланията на своя герой и сюжет.

 Лабораторията в създаването на една творба е подобна на умението на един алхимк, който само ако познава  отделните съставки може да предизвика желаната химическа реакция. Карталов е необикновен алхимик, познавач на химията на човешката душа, който знае как да предизвика необходимата реакция у своите артисти.

Рецитацията на текста и вникването в дълбочината му осмисля и одухотворява това, което после се изпява. Да пееш както се говори означава да си влязъл в дълбините на драмата така, че публиката да стане съучастник в съпреживяването. Тогава сцена и публика се сливат в едно цяло. Майсторство, което Пламен Карталов знае как да изиска от своите певци, умее да внуши. Магия, която заразява артистите в процеса на работа, а после и публиката.

“Янините девет братя“ не е само народна музикална драма многопланово либрето, разкриващо живота и страданието на българския  народ от времето на падането под турско владичество, но това е един дълбок  психологически разрез, в който персонажите изграждат многопластова психологическа драма. В нея проблясват пламъци от древногръцката трагедия. Грозникът и Ангел, Яна и майката, всеки перснонаж е носител на архетипен модел. Ангел е творецът, противопоставящ се на традицията, отстояващ и следващ призванието си. Грозникът е мрака, недопускащ светлината на духовността. Майката е потърсена като смивол на матриархата, неспособна да оцени Ангел и да преодолее вкорененото разбиране за патриархалното семейство. Яна е тази, която има смелостта да се опълчи срещу Грозника.

Създава се една многопластова драма, която не остава затворена в клишето на познатия битовизъм, а в която Карталов се стреми  да създаде образи, които да разтърсват с внушението си, да предизвикат реакции отвъд познатото за този залегнал дълбоко в съзнанието исторически сюжет.

Това всъщност дава и нов живот на всяка нова интерпретация на  сюжета. Това е, което разпалва и въображението и енергията на артистите, всеки от които не само влиза в света на своя герой и конфликтите, но кадър по кадър, текст по текст и музикална фраза по музикална фраза позволяват на героя да влезе в тях да ги убеди в съграждането на цялостната драма.

Защото какво друго е изкуството освен начин всеки път да откриваме, да бъдем изследователи на човешката психика, на душата на съвременника и да го въвеждаме на пръв поглед в познати сюжети, но с усещането на човека от 21-ти век. Защото колкото тези герои да идват от едно друго време, те имат какво да ни кажат и към днес, защото светът се променя, но тъмното и светлото, възможното добро и зло са в живота винаги.

д-р Магдалена Манолова

Новини и събития