МАРИН ГОЛЕМИНОВ НА БЪЛГАРСКА СЦЕНА
09 дек 2017

МАРИН ГОЛЕМИНОВ НА БЪЛГАРСКА СЦЕНА

nestinarka3

 

„Нестинарка” в постановката на незабравимата Маргарита Арнаудова, 1986


След Парашкев Хаджиев, най- плодовития български автор на музикално- сценични творби, най- поставяният наш композитор е  Марин Големинов / 1908 – 2000/.  От 1942 година, премиерата на неговия, вече станал класика, балет „Нестинарка” досега единадесет заглавия от богатото му   творческо наследство са поставени в София и в страната. Танцовата драма по либрето на режисьора Хрисан Цанков, вдъхновено от разказа на писателя Константин Петканов е създадена през 1940 година и представена за първи път след д Неговата танцова драма „Нестинарка“ е най-играната и най- високо оценената извън страната българска балетна творба.

Марин Големинов създава своята „Нестинарка” през 1940, като две години след това, на 4 януари 1942, тя е представена за първи на сцената на Софийската народна опера. Постановката е дело на именитата хореографка Мария  Димова / 1901- 1944/, с диригент Асен Найденов. Декорите и костюмите, приети изключително добре тогава, са дело на Никола и Нева Тусузови.  В ролите на Демна и Найден се превъплъщават първите солисти на националния балет Нина Кираджиева и Живко Бисеров. Както е известно, сюжетът на „Нестинарка” е вдъхновен от древен български обичай, наследен вероятно от нашите прадеди, траките. Мария Димова като последователка на прочутата  хореографка Мери Вигман,  построява своите пластични и танцови форми върху основите на родния фолклор, като движенията, и особено телесния и детайлно разработения  мимичен израз са типично национални, определено български. 

„Нестинарското хоро“ е емблематично за българската музика произведение, което продължава непрестанно да звучи и у нас, и зад граница. „Нестинарка“ е поставяна в Чехия, Германия, Русия. Представяна е от балета на Софийската опера в Барселона, Венеция, Франкфурт, а във версията, която Маргарита Арнаудова създава за балет „Арабеск“, е играна в над 50 държави.

А у нас е поставян пет пъти на столична сцена  от бележити хореографи ката Нина Кираджиева, Петър Луканов и незабравимата Маргарита Арнаудова, също във Варна, Плевен, Пловдив, Бургас, Стара Загора.

Из дневника на Големинов

„Три месеца след премиерата в София през 1942 година Софийската опера трябваше да присъства на визита в операта във Франкфурт на Майн. „Нестинарка“ беше включена в програмаПрез 1985 година операта "Ивайло" има своята грандиозна постановка историческия хълм Царевец във Велико Търново по повод отбелязването на 800-годишнината от въстанието на болярите Асен и Петър срещу византийската власт и създаването на Второто българско царство (1185 г. – 1393 г.) Постановката е на Пламен Карталов, диригент е авторът, в ролята на Ивайло е Орлин Павлов, а неговата любима Кремена се изпълнява от неговата съпруга и в живота Тиха Генова. Четирите спектакъла са посетени от над 15 000 зрители - нещо невиждано в България до този момент. С постановката на "Ивайло" се поставя началото на съществуващия и до днес фестивал "Сцена на вековете"!та. Във Франкфурт излезе много хубава критика в списанието, основано от Шуман. Може би светците Константин и Елена са били надвесени над рождената люлка на творбата! И така с тяхна благословия и до днес „Нестинарка“ изгаря върху жаравата, за да възкръсне като феникс от пепелта…

„Ивайло” – първата голяма опера на Маестро Големинов, създадена по либрето на Магда Петканова, по мотиви от едноименната драма на Иван Вазов, е представена за първи път на националната ни сцена на 13 февруари 1959. Диригент е Асен Найденов, режисьор проф. Драга Кърджиев, художник Асен Попов, хормайстор Любен Кондов, а хореограф Асен Гаврилов. Главните роли се застъпват от първите сили на  Операта – Николай Гаубич и Петър Петров / Ивайло/, Надя Афеян и Виргиния Попова / Мария/, Катя Попова и Надя Шаркова / Кремена/. Успехът е голям, Балкантон прави студиен запис, а Издателство „Музика” отпечатва партитурата. През 1977 „Ивайло” вижда бял свят и на сцената на наскоро построената нова сграда на Старозагорската опера, в рамките на единствения тогава оперен фестивал у нас. Диригент е Димитър Димитров, режисьор Георги Петров, а художник Петър Русков. След 4 години „Ивайло” се появява и на Пловдивска сцена – 16 септември 1981, диригент Кръстю Марев, режисьор Пламен Карталов, художник Димитър Киров, хормайстор Ангел Христов. И това е може би най- успешната реализация досега.

През 1985 година операта "Ивайло" има своята грандиозна постановка историческия хълм Царевец във Велико Търново по повод отбелязването на 800-годишнината от въстанието на болярите Асен и Петър срещу византийската власт и създаването на Второто българско царство (1185 г. – 1393 г.) Постановката е на Пламен Карталов, диригент е авторът, в ролята на Ивайло е Орлин Павлов, а неговата любима Кремена се изпълнява от неговата съпруга и в живота Тиха Генова. Четирите спектакъла са посетени от над 15 000 зрители - нещо невиждано в България до този момент. С постановката на "Ивайло" от акад. Пламен Карталов се поставя началото на съществуващия и до днес уникален, мащабен фестивал "Сцена на вековете"!

 

 

Камерната опера „Зографът Захарий” по либрето на Павел Спасов и негова монодрама „Греховната любов на Зографа Захарий” е втората по значимост оперна оперна творба на Големинов. Сценичното и рождение е на  17 октомври 1972 на столична сцена, благодарение на режисьора Михаил Хаджимишев, художничката Ани Хаджимишева и сина на композитора, Камен Големинов. В главната роля изявява по един наистина забележителен начин Никола Гюзелев, който освен голям артист и певец е и прекрасен живописец. Операта се радва на голям успех.

Следват премиери в Русе – 1983  в постановка на Пламен Карталов, високо оценена от критиката, с диригент Георги Димитров, а две години след това, през 1985 и в Камерната опера на Благоевград, отново под вдъхновената режисура на акад Пламен Карталов, с диригент Красимир Топалов.

Третата опера на Марин Големинов „Тракийски идоли” по текст на писателя Стефан Дичев, засега има две премиери: 18 ноември 1981 в Стара Загора / диригент Димитър Димитров, режисьор Георги Петров, художници Петър Русков и Мария Трендафилова, хормайстор Богдана Попова/ и на 1 юни 1983 в София / диригент Камен Големинов, режисьор Румен Чакъров, художник Мария  Диманова/.

Оперетата „Златната птица” по поемата- приказка на Иван Радоев, една притча за всепобеждаващата сила на творческото вдъхновение и любовта, беше реализирана за първи път на сцената на Музикалния театър на 20 декември 1961, а след това и в Стара Загора, на 7 юли 1979.

Балетът „Дъщерята на Калояна”, втората по значение танцова творба на Маестро Големинов, е създадена по либрето на Виолета Консулова по едноименния роман на Фани Попова Мунафова. Премиерата е на 23 декември 1973. Хореографията е дело на проф.  Петър Луканов, а диригент – самият автор! Успехът е голям, съставът е наистина първокласен: Красимира Колдамова, Вера Кирова, Калина Богоева в главната роля, на Мария, Борил е Иван Майдачевски, Ерик – Бисер Деянов, Целгуба – Маргарита Траянова, Радул – Бойко Неделчев.

Балетни постановки по различни опуси на Маестро Големинов  / Микроквартет, Остинато, Сюита по Нестинарка, Трета симфония/ създават известни хореографи като Петър Луканов, Маргарита Арнаудова, Маргарита Градечлиева, Павлина Иванова за сцените в София, Русе, Варна, Бургас и Стара Загора.

ОГНЯН СТАМБОЛИЕВ