ВЕСТНИК „СТАНДАРТ“ - Кейтаро Харада: От дете знам за България

Всеки ментор ме е учил да се раздавам не само на сцената, казва топ диригентът, който е в София за "Кармен"

Кейтаро Харада е почетен гост-диригент на премиерните представления на „Кармен" в Софийската опера и балет. Той e оценяван високо за големия му професионализъм, артистичните му способности и страстта му към отличните музикални постижения. Роден е в Токио. Завършва Академията на изкуствата „Интерлохън" и Университета на Мърсър. Учил е при Кристоф фон Донани, Робърт Спано, Майкъл Тилсън Томас, Оливър Кнусен, Херберт Бломстет, Владимир Понкин, Адриан Гнам и Стивън Асбъри. Печели стипендията за диригенти „Сейджи Озава" на Музикалния фестивал Тангълууд. Японецът е ученик на Лорин Маазел и на Фабио Луизи. През 2011 г. е един от десетте полуфиналисти, поканени от Рикардо Мути и Чикагския симфоничен оркестър за участие в Първия международен конкурс за диригенти „Шолти" и дебютира в Операта на Северна Каролина. Той е трикратен носител на наградата на фондацията „Шолти" за подпомагане на кариери в САЩ (2014, 2015, 2016). През последния сезон Харада е поканен на престижния Малеров конкурс. Ръководи спектакли на „Кармен" за Аризонската опера и дирижира концерти със симфоничните оркестри на Тусон, Финикс, Вирджиния и Сиера Виста. Харада се бори за творческо оформяне на програмите, за развитие на оркестъра като част от фабриката за култура на общността, за напредъка на всеки колега по пътя му, за отговорност като художествен и граждански лидер. През 2018 г. ще ръководи японското турне на „Кармен" на Софийската опера - най-новият спектакъл на академик Пламен Карталов.

- Г-н Кейтаро, какво знаехте за страната ни преди да дойдете в София?
- Първата ми среща с България беше с всичките продукти от кисело мляко в Япония. Българското кисело мляко е нещо, което повечето японци ядат от детството си. Така че винаги съм знаел за България – още от малък. Знаех също и че България е създала велики певци и музиканти. Имам много колеги в САЩ и Европа, които са от България. В Япония често съм бил на концертите на Детския хор на БНР. Винаги съм бил наясно, че вашата страна има силни традиции в пеенето.

- А сега какви различия открихте между Япония и България?
- Прекарвайки няколко седмици в София, се влюбих в този град. Видях толкова много културно-исторически паметници. Столицата ви е страхотна комбинация между древност и модерност. Но по принцип две страни няма как да бъдат сравнявани. Аз съм от Япония, а сега живея в САЩ. Културата е твърде различна. Най-важното е, че хората на България са много топли и любезни. Всеки, с който съм общувал в Операта и из града, е бил позитивен.

- Как се работи с българските музиканти?
- Оркестърът на Софийската опера е силен, колегите са изключително талантливи. Още от първата репетиция бях развълнуван, тъй като те могат да свирят всичко. Работихме най-вече за оживяването на историята – точно в това е отговорността на диригента. Той трябва да покаже в жестовете си развитието на сюжета, без да използва думи. Оркестърът е изключително гъвкав – всеки от неговите членове разбира моя език. Създаваме прекрасна палитра и много драма – а това синхронизира много добре със замисъла на маестро Карталов. Певците също са много силни. Те са добре образовани. Напълно са посветени на изкуството си – дават най-доброто от себе си. Чудесно се разбираме. Те споделят как чувстват своя образ и аз им помагам да разкажат историята на сцената с оркестъра.

- Вярно ли е, че гледате на оркестъра като „на фабрика за култура на общността"?
- Разбира се! Класическата музика и особено операта e най-висшата форма на изкуството. Музиката е универсален и могъщ език, който всеки може да разбере. Не знам и дума български, но общувам чрез музика. Това е особено важно, защото благодарение на музиката животът в общността придобива по-висока стойност.

- Правите ли Кармен по-различна?
- Постановката е великолепна. С концепцията на маестро Карталов имаме силна цел, която всеки иска да постигне. Трудно е да се опише с думи, така че публиката ще трябва да дойде, да види и преживее спектакъла на живо, за да разбере магията.

- Вие сте ученик на големите Лорин Маазел и Фабио Луизи. Какво най-интересно сте усвоили от тях?
- Всеки ментор ми е давал толкова много. Всеки от тях ме е научил, че най-важното е да давам най-доброто от себе си, когато музицирам. Не само, когато дирижирам концерт или представление – а също и за репетиции и въобще за всеки миг, в който съм жив. За да имаш живот на професионален музикант, трябва да си напълно ангажиран и да мислиш за музика 24 часа 7 дни в седмицата. Умът ми рядко спира да мисли за музика. И тъй като сега имам привилегията да дирижирам ноти на гениален автор като Бизе, трябва да се уверя, че всичко е повече от перфектно. Важното е да си честен. Честен към намерението на композитора, честен към своето майсторство.

- Имали сте покана от Валери Гергиев, който преди седмици бе у нас... Вярно ли е, че сте дирижирал пред 5000 души?
- Да, маестро Гергиев ме покани да дирижирам на Тихоокеанския музикален фестивал на открито пред петхилядна публика в Япония преди няколко лета. Със Симфоничния оркестър в Синсинати, където съм диригент, провеждаме летните ни концерти в Музикалния център Riverbend. На концертите там се събират повече от 20 000. Наистина е невероятно да почувствате енергията на общността, подкрепяща изкуствата.

- През 2018-а ще ръководите японското турне на „Кармен" на Софийската опера. Какви са очакванията ви?
- Развълнуван съм. Японската общественост със сигурност ще се наслади на тази „Кармен". Тя е толкова мощна. Има много дзен в постановката. Фокусът е върху центъра и как светът циркулира около него. Това ще говори много силно на Япония. Щастлив съм, че ще пътувам с трупата на вашата опера към моята родина.

- Да ви върна малко назад във времето - като дете мечтаехте ли да бъдете диригент?
- Абсолютно не. Имах толкова много цели и мечти - и те бяха напълно далеч от музиката. Музиката дойде късно в моя живот. Да бъда диригент, е благословия и Божие дело. Ако бяхте запитали тийнейджърското ми „аз", думата „диригент" нямаше дори да има мисъл.

- Кой е диригентът в семейството ви?
- Музиканти няма. Но аз слушам жена си, така че тя определено е диригент на диригента в къщи.

от Оля Ал-Ахмед |

Интервю

Връзка към публикацията

Новини и събития