220 години от рождението на ГАЕТАНО ДОНИЦЕТИ

 29 ноември 1797 г., Бергамо ¬ 8 април 1848 г., Бергамо 29 ноември 1797 г., Бергамо ¬ 8 април 1848 г., Бергамо

Като юноша Доницети учи при най-големите майстори на своето вре­ме: Симон Майер, Матеи и Пилоти, но родителите му настояват да стане учи­тел по музика. За да избегне подобна „скучна перспектива“, той постъпва на военна служба. Ротата, в която служи, е преместена от Бергамо във Ве­не­ция. Там Доницети написва първата си оперна партитура ­ „Енрико от Бо­лоня“, и я представя в театър „Ла Фениче“. Операта е представена и има го­лям успех. Като войник в Мантуа написва втората си опера ­ „Зориада от Гра­нада“, която покорява не само меломаните, но и критиците. Успехът му е тол­кова голям, че военното командване го освобождава от служба и До­ни­це­ти се посвещава изцяло на композицията. Започва да пише с фантастична бър­зина. На 36 години композиторът вече е знаменитост. След ранната смърт на Белини (1835) и отказа на Росини да пише повече опери Доницети става не­ко­ронованият крал на операта чак до Верди.

През средата на 30-те години на XIX век всички европейски театри поставят Доницети ­ много от тях воюват за правото на първи изпълнения. „Любовен еликсир“, „Лукреция Борджия“, „Лучия ди Ламермур“, „Ана Болейн“, „Вива ла мама!“, „3вънчето“, „Робер Деверьо“ вече са завладели всички сцени, носят му популярност, награди, добри доходи. А той продължава да твори трескаво, без почивка лирични и драматични опери, комедии, както и опери в стила на френската „гранд опера“. Трийсет и осем годишен е назначен за професор и директор на консерваторията в Неапол. Прави голямо турне из Европа. Виена, Париж и Берлин го посрещат триумфално. В същото време папската цензура на Ватикана го преследва заради избора на някои забранени сюжети за опери. През 40-те години създава последните си шедьоври: „Фа­воритката“, „Дъщерята на полка“ и най-майсторското си произведение ­ комичната опера „Дон Паскуале“. Лебедовата му песен е любовната драма с исторически сюжет „Катарина Корнаро“. На 48 години Гаетано Доницети получава тежко психично разст­ройст­во, вследствие на неизлекуван сифилис. Връща се в родния Бергамо и след няколко години на мъки и страдания умира.

За да разберем естетиката на Доницети, би трябвало да се запознаем по-отблизо с историята на музиката от неговата епоха. Оперните автори от оно­ва време са били вечно между два огъня: публиката, непрекъснато жаду­ва­ща за нови и нови мелодии ­ красиви, лесно запомнящи се, завладяващи слу­ха и сърцето. И певците, на които трудно е можело да се угоди ­ те пос­тоян­но искали ефектни арии, с които да изтъкнат най-добрите си певчески дан­ни и умения. Всичко останало: драматургия, сценични ситуации, кон­флик­ти и дори логика е трябвало да отстъпи на втори план. Доницети, при все че е бил голям майстор на сцената, нерядко е правел компромиси и при избора на сюжетите, и при драматургичното им решаване. Нещо, което неговият ве­лик наследник Верди никога не допуснал. Но неизчерпаемата фантазия, ле­котата и находчивостта, с които създавал своите опери и при тези неб­ла­гоп­риятни обстоятелства на диктат на певците звезди (Паста, Гризи, Рубини, Ал­бани), все пак са помагали на Доницети да се справя и да бъде нео­бик­но­ве­но плодовит. Доницети е рекордьор в операта ­ 71 са неговите творби. Той оставя и много други произведения за оркестър, различни инст­рументи, ка­­мерни ансамбли и песни, които се изпълняват и днес. Про­дължител на Чимароза и Росини, Доницети подготвя появата на колоса на италианската опера Джузепе Верди.

ДОНИЦЕТИ НА БЪЛГАРСКА СЦЕНА

  Заедно с Верди, Росини и  Пучини, Доницети е любим автор на нашата публика и певци. Още в зората на българската опера – през периода април- юни 1891 година Оперното отделение при Столичната драматическа трупа „Сълза и смях” представя откъси от „Лучия ди Ламермур” / 1835/. А на 9 юли е премиерата на една от големите сценични творби на майстора от Бергамо – „Лукреция Борджия” по драмата на Юго. Преводът на български е на Владислав Шах, музикалното ръководство е на Хенрих Визнер, многозаслужилият за българската музикална култура диригент, пианист и педагог, а режисьор Ярослав Хашек. Участват хорът на Италианското певческо дружество в София, Гвардейският оркестър и Орке4стърът на Шести пехотен полк. Главните роли се изпълняват от български и чешки солисти. По- късно същите постановчици реализират за първи път и шедьовъра на Доницети – „Лучия ди Ламермур”.

От 70-те опери на този изключително плодовит и надарен автор на българска сцена досега са показани само десетина – или една седма част. Общият брой на премиерите е около 70, като първенството държи триадата: „Лучия”,     „ Дон Паскуале” и „ Любовен еликсир”. Всяка от тях с повече от 15 постановки във всички оперни театри – от столицата до общинските сцени в Сливен, Враца и Казанлък.

„Дон Паскуале” / 1843/ – една от последните комични опери на композитора, е представена за първи път у нас на софийска сцена през 1932 година под ръководството на маестро Асен Найденов, главния режисьор Асен Попов със сценография на Александър Миленков – първия български театрален и оперен художник. В четирите главни роли блестят имената на тенора Петър Рачев / Ернесто/, колоратурното сопрано  Мария Золотович / Норина/, баритонът Иван Петров / Доктор Малатеста/ и басът Михаил Попов / Дон Паскуале/. Хоровата партия е поверена само на 8 певци, като всеки от тях е със самостоятелна сценична задача. Постановката се радва на много голям успех сред публиката и не слиза от афиша на Операта близо десет сезона! Следват постановки във всички оперни театри, повече от 15 на брой.

„Любовен еликсир” / 1832/ вижда светлините на рампата  две години по- късно, през 1934. Постановъчният екип е същият, като към него се присъединява и хореографът Анастас Петров. В соловите партии се изявяват с много голям успех: Любен Минчев, Георги Хинчев и Петър Райчев / Неморино/, Мария Золотович и Младенка Ангелова / Адина/, Иван Петров и Михаил Люцканов / Белкоре/, Павел Елмазов / Дулкамара/ , Райна Стоянова и Надя Тодорова / Джанета/. Успехът, както и на „Дон Паскуале”, е голям. Операта става репертоарна за първата ни музикална сцена. Досега е поставяна 6 пъти, като последната реализация е на режисьорката Вера Немирова от Германия, която е в афиша на Софийската опера вече от няколко сезона и се радва на голям успех.

След трите най- играни опери у нас, се нарежда едноактната „Рита”. През 1969 бе представена в една много удачно подбрана програма – един триптих за любовта, заедно с „Бастиен и Бастиена” на младия Моцарт и „Телефонът” на американския композитор Джан Карло Меноти. Идеята на режисьора Николай Николов и диригента Атанас Маргаритов се прие много добре от състава и се радваше на заслужен успех сред публиката и заради участието на един добре подбран екип от талантливи певци и артисти: Лиляна Барева, Петко Маринов, Георги Томов, Николай Стоилов, Мария Димчевска и Минчо Попов. След  София „Рита” се поставя с голям успех от  акад. Пламен Карталов в основаната от него Камерна опера / спектакълът бе филмиран от БНТ/, а след това и в Пловдив, Бургас и Русе.

Като събитие се посреща и „Вива ла мама!” или „Театрални радости и нерадости” / 1827/ – тази необичайна творба на Доницети, вдъхновена от идеята „театър в театъра”. Първата постановка е дело на Кузман Попов /режисьор/ и Недялко Недялков/ диригент/ със сценография на незабравимата Мариана Попова. Приема се много добре от публиката, след което е поставена и в Русе / 1988/ и Стара Загора / 1995/  от Павел Герджиков.

Рядко изпълняваната по света опера на Доницети „Фаворитката” /1840/  има своята българска премиера  през 1939. Постановчици са диригентът Венедикт Бобчевски, режисьорът Илия Арнаудов, а декорите и костюмите са на неуморния Александър  Миленков. „Фаворитката” изисква певци с белкантова школа – ролите на Леонора, Ферандо , Балтазар и Дон Алфонсо са доста трудни във всяко отношение. Но премиерният състав от 31 март 1939 година / това е вече време на възход на първата ни оперна сцена! Директор е Владимир Тенев./ е наистина първокласен: Таня Цокова, Георги Белев, Събчо Събев, Михаил Кюпев. Певци със завидна школа, способни да преодолеят трудностите на доницетиевия виртуозен стил.

През 1978 година „Фаворитката” се завърна на наша сцена, в Стара Загора, с участието на младата и надарена Стефка Минева, един от най- красивите български мецосопранови гласове. Диригент е Димитър Димитров, тогава музикален ръководител на най- старата ни оперна сцена след столичната, а режисьор Георги Петров.

През 1985 година, на 4 юни, завесата на Софийската опера се вдигна за „Фаворитката”, в реализацията на маестро Михаил Ангелов и режисьора Николай Николов, отново със Стефка Минева в главната роля.

На 4 октомври 1940  година Атанас Маргаритов и Илия Арнаудов поставят за първи път комичната опера на Доницети „Дъщерята на полка” с един звезден състав: Петър Райчев, Мария Золотович, Младенка Ангелова, Павел Елмазов, Констанца Кирова. Костюмите на художника Преслав Кършовски, а танците поставя голямата хореографка Мария Димова.

През 1983 година „Дъщерята на полка” / 1840/ беше реализирана  на сцената на театъра в Сливен от Учебния театър на Музикалната академия с режисьор Павел Герпджиков, а след десет години и в Плевен – на 18 май 1983  - под диригентството на Георги Нотев и режисурата на Бисер Шинев, с хормайстор Виолета Димитрова.

Едноактната опера „Звънчето” / 1836/ бе представена за първи път у нас на 21 май 1971 в Пловдив – диригент Кръстю Марев, режисьор Кузман Попов, в една вечер заедно с „Джани Скики” на Джакомо Пучини. През 1993 и в Благоевград – диригент Красимир Топалов, режисьор Николай Николов.

Мисля, че Доницети заслужава по- голямо внимание от страната на нашите музикални сцени. Повечето от неговите опери не са познати у нас, а вярвам ще се приемат добре от публиката. Особено: „Мария Стюарт,”, „Лукреция Борджия”, „Линда да Шамони”, „Дон Себастиан”, „ Елизабета Английска”, „Роберто Деверьо”... Музиката на Доницети е любима на меломаните, а освен това е и балсам за гласа на певците – тя поддържат техниката и певческата им линия. Може да се каже, че ние винаги сме имали прекрасни изпълнители на музиката на този велик оперен автор. Ще спомена само част от тях: тенорите Петър Райчев, Георги Белев, Георги Хинчев, Любен Минчев, Николай Здравков, Георги Чолаков, Любомир Бодуров, Павел Куршумов, Арсени Арсов, сопраните Мария Золотович,  Серафина Динева, Катя Апостолова, Петя Иванова, Надя Харитонова, Мария Димчевска, Виолета Шаханова, Валерия Широканска, баритоните Събчо Събев,  Иван Хр. Попов, Михаил Люцканов, Кирил Кръстев, Никола Василев, Иван Консулов, басите Михаил Попов, Димитър Кожухаров, Алексей Милковски, Неделчо Павлов, Павел Герджиков, Асен Чавдаров....

ОГНЯН СТАМБОЛИЕВ

Новини и събития