УНИВЕРСАЛНИЯТ ГЕОРГИ ГЕНОВ - 10 ГОДИНИ БЕЗ АРТИСТА

От края на 40-те до началото на 70-те години баритонът Георги Генов / 1923- 2007/ беше сред стълбовете в силния и многоброен солистичен състав на първата ни опера сцена. През този период на нея творяха редица първокласни баритони / Христо Бръмбаров,  Михаил Люцканов, Асен Селимски, Никола Василев, Стоян Попов, Сабин Марков, Никола Смочевски/.   И всеки от тях беше силна, ярка индивидуалност, със своите върхови постижения. Но бих казал, че не всички притежаваха универсалността на по- скромния от тях Георги Генов. Той  беше певец и артист без амплоа. Наистина стълб на театъра, ценен и уважаван от публиката, от специалистите, от режисьорите и диригентите, с които работеше.

Роден е под слънчевия знак на Лъва, на 20 август 1923 година в Пловдив, където завършва гимназия. Пее още като ученик в училищни хорове и самодейни спектакли. Учи в Музикалната академия в София, в класа на известната педагожка Елена Ангелова Орукин, немска възпитаничка, подготвила няколко поколения наши певци, сред които и абсолютните примадони на сцените в София и Берлин Юлия Винер и Мария Попова Корели. Школата му бе наистина солидна. Височините за Георги Генов никога не бяха проблем. Техниката му беше безупречна – с лекота се справяше и с най- трудните пасажи у Росини, Моцарт, Чимароза, Доницети, Верди.

След Академията постъпва в оперетния театър Одеон, където е солист в продължение на два сезона. Работата там му предоставя възможността да разкрие и актьорския се талант, което по- късно  му дава добра основа за операта. Но оперетата съвсем  не е неговото амплоа. Влече го голямата опера. През есента на 1946 се явява на конкурс за солист в Софийската опера и при многобройна конкуренция се класира на едно от първите места. На 4 юни 1947 е големият му дебют – с мащабната роля на Княз Игор в едноименната опера на Александър Бородин.  Ролята изработва музикално със забележителния диригент и педагог Асен Димитров, създал поколения големи певци за нашата първа сцена, а сценичната част подготвя под ръководството на известния театрален режисьор Боян Дановски.  Успехът е наистина голям. Така Георги Генов влиза триумфално в Операта. За кратко време подготвя:  Риголето, Жорж  Жермон от „Травиата”, Амонасро от „Аида”, Белкоре от „Любовен еликсир”, Тонио от „Палячо”,  Флут от „Веселите уиндзорки” на Ото Николай, Леско от „Манон” на Масне, Маурицио от „Четиримата грубияни”,  Доктор Малатеста от „Дон Паскуале”. Роли – твърде различни:  комични, лирични, силно драматични. И навсякъде е посрещнат добре, оценен високо от специалисти и публика.

През 50-те и 60- те години – апогеят в кариерата му! – се превъплъщава в редица интересни образи /– повечето от тях са премиери за България или първи изпълнения: Съб от „Момчил” на Любомир Пипков, Хитър Петър от операта на Веселин Стоянов, Осман бей в „Луд Гидия” на  Парашкев Хаджиев, Грязной в „Царска годеница” на Римски Корсаков, Януш от „ Халка” на Монюшко,  Томски от „Дама Пика” на Чайковски,  Княз Андрей във „Война и мир” на Прокофиев,  Шакловити в „Хованщина” на Мусорски.

През тези години пее интензивно, понякога по два- три дори четири  пъти в седмицата. Операта поддържа огромен репертоар – 45 различни заглавия, а баритоните никога не достигат. Георги Генов е неизменно на сцената.  Неговият Папагено от „Вълшебната флейта” на Моцарт наистина не може да се забрави. Както Маркиз Поза от „Дон Карлос” или Жермон от „Травиата”, също Валентин от „Фауст” на Гуно. Самият той ги счита за своите големи постижения. Но Георги Генов беше съвършен навсякъде!  В края на 60-те и началото на 70-те години имах удоволствието да го видя и чуя на живо много пъти и бих казал, че беше един наистина първокласен певец и артист. Доказват го и малкото останали записи във Фонда на БНР. Звучен, тембрист лирико- драматичен баритон, изравнен отлично в трите регистъра, безпроблемни, полетни височини, великолепна дикция, изразителна, въздействаща музикална фраза.

Беше лауреат на престижния певчески конкурс в Женева / 1946/ и на Първото общобългарско състезание за певци и инструменталисти в София / 1948/. С Операта и самостоятелно гостува на редица големи европейски сцени, но не напусна България, остана верен докрай на първата си любов – националната опера.

Огнян СТАМБОЛИЕВ

Новини и събития