БЛАГОВЕСТА КАРНОБАТЛОВА – ЕДНА БЪЛГАРСКА ТЕБАЛДИ
03 юли 2017

БЛАГОВЕСТА КАРНОБАТЛОВА – ЕДНА БЪЛГАРСКА ТЕБАЛДИ

Сред плеядата звездни лирички в българския оперен театър се откроява името на  народната артистка Благовеста Карнобатлова- Добрева. Тя притежаваше рядко красив и съвършено школуван лиричен сопран и определено може да се каже, че бе певица от класата на прочутата италианка Рената Тебалди. В своите роли – от 60-те до 80-те години, особено във вокално отношение, тя беше просто съвършена, ненадмината.

Родена е на 24 януари 1936, под знака на духовния Водолей в морската ни столица Варна, дала много певци и инструменталисти на музикална България. Произхожда от бедно семейство. Детството и ученическите години минават в труд, учение и лишения. Но съдбата й е щастлива. Още като дете откриват гласа й попада под грижите на незабравимия Събчо Събев, тогава директор на Варненската опера, която я привлича в детския хор към трупата. Така влиза в  прекрасния свят на операта и решава да стане певица. В Музикалната гимназия „Добри Христов”  - също има късмет, влиза в класа  на една голяма педагожка, виенската възпитаничка Вяра Здравева, която й дава добра основа.  В Консерваторията я поема проф. Илия Йосифов, също виенски възпитаник, който поставя отлично гласа й, насочва я и към камерното музициране. След като се дипломира постъпва във Варненската опера, основана от знаменития Петър Райчев.

През 1962 година печели второ място на Международния студентски фестивал в Хелзинки, а година по-късно — второ място и сребърен медал на Международния конкурс за млади певци в София. Специализира в Милано през 1965-66 година при прочутата Мерседес Лиопард. Продължава да пее на варненска сцена до 1966 година, когато бива приета в състава на първата ни оперна сцена, където преминава по-голямата част от певческата ѝ кариера.

kar01010Много са ролите на Благовеста Карнобатлова от българския, славянския и западния репертоар. В разговори и интервюта тя споделя, че сред тях може да отдели четири като най- обичани и добре изградени: Мими от „Бохеми”, Татяна от „Евгений Онегин”, Маргарита от „Фауст” и преди всичко Виолета Валери от „Травиата”. Но към тях могат да се прибавят още: Лиу от „Турандот”, Лейла от „Ловци на бисери”, Памина от „Вълшебната флейта”, Микаела от „Кармен”. В тях тя просто бе ненадмината. Пишещият тези редове имаше възможност да я чуе и види в тези роли. Съжалявам, че не познавам творчеството й на варненска сцена, оценено твърде високо от критиката и особено участията й в „Годеж в манастира”, „Албена”, „Така правят всички”, Риголето”, „Дон Жуан”.

За Благовеста Карнобатлова просто нямаше тайни в пеенето. Лекотата, с която преодоляваше проблемите на всяка от тези партии бе наистина завидна. Гласът й бе напълно изравнен във всички регистри, с красив, запомнящ се тембър. Нейната емисия беше невероятно красива и съвършена. Една първокласна белкантова певица с възможности и за по- виртуозни в техническо отношение роли. С не по- малък успех се изявяваше години наред и на концертния подиум. В богатия й песенен репертоар влиза музика от различни стилове и епохи, от предкласиката до съвременността. Тя изпълняваше с голяма любов и песните на българските композитори, като бе и първа, вдъхновена изпълнителка на немалко техни нови опуси.

Още като солистка на Операта – през 197 година тя започна да преподава на младите в Музикалната академия. Отначало беше асистент на своя професор, Илия Йосифов, а по- късно самата тя защити блестящо това научно звание. Подготви редица първокласни певци, сред които бих споменал: Арсени Арсов, Людмила Хаджиева, Петя Иванова и още: Мартин Цонев, Любомир Виденов, Илина Михайлова, които се утвърдиха у нас и на редица чужди сцени.

През успешната си кариера тя обиколи Европа, а също и други краища на света, беше член на журитата на авторитетни международни конкурси като: „ Чайковски”/ Москва/, „Роберт Шуман”/ Цвикау/, „Мария Калас”/ Атина/.

Радио София и „Балкантон” съхраниха нейния прекрасен глас в документални и студийни записи, които дават отлична представа за голямото майсторство на тази забележителна българска певица, чието име, без съмнение, ще остане в аналите на българската опера.  Да й пожелаем здраве и дълъг живот.

hqdefault
                                                                                                                                    Мими в „Бохеми”

Огнян СТАМБОЛИЕВ