„Мантията”, опера мистерия в едно действие от Джакомо Пучини (съдържание)

Либрето: Джузепе Адами (по едноименната новела на Давид Голд) Първо изпълнение: 4 декември 1918 г., Метрополитън опера, Ню Йорк. Първо изпълнение в България: 20 януари 1936 г., София.

Действащи лица:
• Микеле, собственик на шлеп – баритон
• Жоржета, негова съпруга – сопран
• Луиджи, хамалин – тенор
• Кърта, хамалин – бас
• Невестулката, негова жена – мецосопран
• Селдата, хамалин – тенор
• Влюбен младеж – тенор
• Влюбена девойка – сопран

Място и време на действието: Париж, началото на 20 век.

Шлепът на Микеле е привързан към кея на Сена, недалеч от катедралата „Парижката Света Богородица” (Нотр Дам). Свечерява се. Хамали, огъващи се под непосилната тежест на денковете, разтоварват шлепа. От кея долитат звуци на разстроена латерна, свиреща валс. Жоржета, младата съпруга на собственика на шлепа, откъсва от работа младия хамалин Луиджи и танцува с него под звуците на латерната. На борда се качва Невестулката, стара, измъчена от житейските несгоди и непрестанната бедност жена. Дошла е за мъжа си, хамалина Кърта. Старците мечтая да се изтръгнат най-сетне от бедността и на старини, преди смъртта си, да заживеят спокойно, без неволи и лишения в малка собствена къща. Работния ден свършва: старците си тръгват за вкъщи. На другия ден още от зори Кърта го очаква нов ден на тежък, изморителен труд. Все повече се стъмва. Жоржета остава сама с Луиджи на палубата. Тя отдавна е разлюбила своя стар съпруг и е обикнала младия хамалин. Щом настъпи нощта и старецът Микеле отиде да спи, Жоржета ще се срещне с Луиджи. Сигнал за идването му ще бъде запалена клечка кибрит. След като се уговарят за предстоящата среща, Луджи отива на брега. На палубата идва Микеле. Не е спокойна душата на стария мъж. Той отдавна подозира, че неговата жена му изневерява. С тъга си спомня Микеле щастливото време, когато е живял в разбирателство с Жоржета и когато през хладните есенни вечери, загърнал я в своето наметало, я е притискал до гърдите си. Жоржета се стреми да отпрати по-скоро стареца да спи. Тя се оплаква, че е уморена и се оттегля в каютата. Става съвсем тъмно, Микеле остава сам с мрачните си мисли. За да разсее тягостните размишления, той запалва лулата си. Яркият пламък на запалената клечка кибрит разкъсва нощната тъмнина. Мислейки, че това е условният знак на Жоржета, Луиджи скача от брега на палубата на шлепа и се натъква на Микеле. Подушил нещо недобро, стария мъж хваща хамалина и насила изтръгва от него признание. Обезумял от ярост, той започва да души любовника на жена си. Няколко мига и всичко е свършено: Луиджи е мъртъв. Чуват се стъпки. Приближава Жоржета. Микеле бързо покрива трупа с широкото си наметало. Срещнала мъжа си толкова късно на палубата, Жоржета е разтревожена. Тя се опитва с ласки да предразположи стареца, но Микеле грубо я отблъсква. После я повиква и й казва: „Гледай”, като рязко дръпва наметалото. Жоржета вижда с ужас трупа на своя любим.

Новини и събития