Славеите на Армения


Gohar Gasparyan performs "Casta Diva" Bellini / Гоар Гаспарян, "Норма" В. Белини
Гоар Гаспарян Гоар Гаспарян

През 60-те години, когато бях ученик в гимназията, бях обсебен от прекрасния свят на операта. Родителите ми купиха радиограмофон и всяка седмица от спестените от закуски пари си купувах по някоя плоча от централната музикална книжарница в Русе. Тогава плочите бяха български и от социалистическите страни - руски, полски, немски, унгарски румънски и чешки. Един ден попаднах на непознато име - Гоар Гаспарян, и плочата бе на  "Мелодия" (Москва). Останах запленен от невероятния глас на тази певица, от съвършената й техника, от стилната й интерпретация.

По-късно си купих и първия достигнал до България запис на операта на Росини "Италианката в Алжир", в която главната роля бе изпълнена от Зара Долуханова. Бях впечатлен от тази истинска Росиниева белкантова певица- виртуоз от най-висока, световна класа. След време я открих и като проникновена интерпретаторка на камерна и кантатно- ораториална музика. Оттогава минаха много години, но Гоар Гаспарян и Зара Долуханова все още са славеите на Армения.


БЛЕСТЯЩАТА  КОЛОРАТУРКА

Gohar Gasparyan4ГОАР ГАСПАРЯН


Гоар е родена в Кайро, Египет, на 14 декември 1924 г., под знака на Стрелеца. Там тя получава музикалното си образование, като учи при знаменития испански педагог Елвира де Идалго (учител и на великата Мария Калас). Едва 24-годишна, Гоар заминава за Съветска Армения и само след година дебютира в Ереванската държавна опера, на която не изневерява до края на кариерата си.

Както разбрах след години, тя пътува много, но винаги се завръща в Ереван. От прозорците на дома й на булевард "Баграмян" се вижда величественият Арарат, заграбен от съседна Турция, но съхранен дълбоко в сърцето на всеки арменец като символ на родината. Тя умира през май 2007 г. в Ереван. Приема я пантеонът на класика на арменската музика - Комитас.

Розина от "Севилският бръснар", Виолета Валери от "Травиата", Олимпия от "Хофманови приказки", Маргарита от "Фауст", Лучия от "Лучия ди Ламермур", Неда от "Палячо", Дездемона от "Отело", Джилда от "Риголето", Норма и Ануш от едноименните арменски опери - дълъг е списъкът на ролите - красиви и трудни, в които Гоар се превъплъщава на сцената в Ереван и в редица други театри по света.

"Пеенето беше главният смисъл на моя живот досега, целта на моето съществуване. Живях само заради моето изкуство. Моят девиз беше: "Не удивлявай, а вълнувай!" - споделя Гоар Гаспарян в интервю в края на дългата си кариера.

Когато слушам тези изключителни записи, си мисля: "Ще може ли днес някой да вземе "сол" на трета октава, както нея?" Диапазонът на този уникален глас е над три октави - с четири тона над диапазона на редица световни певици.

Гоар Гаспарян наистина е изпълнителка от световен мащаб, макар и не така популярна като западните си колежки - Джоан Съдърлънд, Бъвърли Силз, Ана Мофо, Монсерат Кабайе - певици от нейната категория, за които целият свят бе отворен. Гоар живя в една затворена система и не напусна родината си, не стана част от пътуващите по света оперни звезди (както много български изпълнители), а остана вярна на Ереван... Не й бяха отдадени заслужените почести, другарите от организация Госсконцерт не я изпращаха в чужбина, а на нейно място отиваха и посредствени изпълнители.

Гоар Гаспарян е сред онези уникални таланти, за които може да се говори и пише дълго. Нейните проникновени интерпретации на оперни героини от различни стилове и епохи наистина впечатляват с дълбочината и хармоничното единство между вокалното, музикалното и сценичното начало. Този рядък синтез при нея превръща изпълненията й в истински музикални шедьоври от най-висока класа.

Удивителната трудоспособност и целеустременост на Гоар Гаспарян я карат да търси непрекъснато нови изразни средства и да разширява сценичния и концертния си репертоар. Богатият й, мащабен глас и невероятната й техника (старата италианска белкантова школа) й позволяват да посегне и на по-драматичните роли, въпреки че е висок колоратурен сопран.

Освен роли като виртуозните Лакме и Лучия, тя преодолява и драматичните Норма, Дездемона и Неда. Подобно явление наблюдаваме само при Мария Калас, която учи при същия голям педагог Елвира де Идалго и притежава глас над три октави. В изкуството не бива да се правят сравнения, но може да се каже, че Гоар Гаспарян е арменската Мария Калас. Ако Калас е преди всичко сценичен артист, то Гаспарян е в равна степен и концертен артист.

Огромен е камерният и кантатно-ораториалният репертоар на Гоар Гаспарян: от Бах и Хендел до съвременните автори. Тя е силна и въздействаща не само на голямата сцена, но и на концертния подиум. След нейно концертно изпълнение на една от ариите на Манон от "Манон Леско" на Пучини големият тенор от Болшой театър Иван Козловски възкликва: "Това е наистина едно невероятно, феноменално изпълнение на арията. Толкова е силно и завършено, сякаш тя изпълни с него целия спектакъл".

39089СЪВЪРШЕНАТА  ЗАРА  ДОЛУХАНОВА

По-различна е кариерата и съдбата на Зара Долуханова. Родена е под знака Риби на 15 март 1918 г. в Москва. Рожденото й име е Зарухи Маркарян. Майка й Елена Маркарян притежава забележителен по своята красота сопранов глас. Баща й Агаси Маркарян е машинен инженер, който обожава музиката, свири добре на цигулка и пиано, изявява се и като флейтист в любителски симфоничен оркестър.

Зара учи при прочутата певица от Болшой театър Ана Юриева. На 5 години вече учи пиано, а на десет постъпва в едно от московските музикални училища. Тя изпълнява сонати от Хайдн, Моцарт и Бетовен, прелюдии и фуги от Бах. После се прехвърля в класа по цигулка в прочутото училище "Гнесини", където се обучава от 1933 до 1938 г. На 16 години вече е много добра пианистка и цигуларка, но скоро нейните учители откриват, че притежава красив глас. Главната заслуга за това е на проф. Валентина Беляева-Тарасевич, която определя гласа на Зара като мецосопран заради красивите й естествено звучащи тонове.

Когато завършва училище, Зара Маркарян среща известния композитор и пианист Александър Долуханян и заминава с него за Ереван. Става негова съпруга и приема фамилното му име. През есента на 1938 г. е солистка на Ереванската опера, като дебютира в две класически руски заглавия: "Дама пика" на Чайковски - в ролята на младата Полина, и "Царска невеста" от Римски-Корсаков - като Дуняша. По време на войната Зара работи на тази сцена и подготвя редица малки роли в опери на Верди, Чайковски и Тигранян. Очакват я и големите партии, но на двадесет и шест тя казва сбогом на театъра. Вече достигнала до едно завидно майсторство, Зара Долуханова решава, че сцената не е за нея и се посвещава изцяло на концертния подиум. Следват повече от четири десетилетия кариера, посветена на камерната и кантатно-ораториалната музика, на радиото, а след това и на телевизията - концерти, записи, гастроли... Зара Долуханова създава огромен, впечатляващ репертоар, включващ всички възможни стилове и безброй автори от старата музика до наши дни. Част от песните са написани специално за нея.

Долуханова притежава великолепен, мащабен, красив, кадифен мецосопран, изравнен идеално във всички регистри, невероятно подвижен, отлично школуван, с изключителна техника. Тя има съвършената дикция и артикулация и пределно изразителна фраза - всичко това в един невероятно плътен и въздействащ музикален образ. По-късно чух други нейни Росиниеви интерпретации - операта "Пепеляшка", откъси от "Семирамида", прелестния вокален цикъл "Музикални вечери". Тя изпълнява творби и на други автори: Кабалевски, Шчедрин, Шапорин, Гаврилин, Свиридов, Таривердиев, Петров. Вярвам, че те са й били задължени за нейните първи и еталонни интерпретации на техните вокални опуси. Долуханова е сред първите автентични белкантови певици на съвременността, а те съвсем не са толкова много.

Зара Долуханова споделя, че предпочита вокалната миниатюра, че чрез нея се изразява като певица и творец най-цялостно и истински, защото с малката форма могат да се кажат много неща и тя дава абсолютна свобода на изпълнителя.

Стремежът към съвършенство е една от главните цели и грижи на певицата, а интерпретациите й на творби от старите майстори - Перголези, Вивалди, Марчело, Калдара, Скарлати, Джордани, доказват това. Записите й на тези произведения в Радио Москва и в "Мелодия" днес се използват от ученици и студенти като незаменимо учебно помагало. След тях идват опусите на Бах и Хендел, циклите на роматиците Шуберт, Вебер, Шуман, Брамс, а също и на Моцарт, Бетовен, Бритън, Прокофиев, Стравински, Равел. Цялата руска вокална класика е в репертоара на певицата. Забележително е, че Зара пее със съвършено произношение освен на родния си език и на руски, на още шест езика: италиански, френски, немски, английски, испански и латински.

Зара Долуханова е носител на много награди. Първата си държавна награда получава още през 1951 г. (това е първата присъдена награда на певец тогава). Следват поредица от звания и премии. "Тя изумяваше публиката преди всичко с музикалността и културата си, с оригиналните си и много изискани програми, с невероятно красивия си глас и виртуозната си техника. Бих казала, че на нейните концерти публиката влизаше като в храм!"- споделя за нея прочутото мецосопрано и примадона на Болшой театър Елена Образцова.

Зара Долуханова работи дълги години и като вокален педагог в академията "Гнесини" и подготвя повече от 30 първокласни певци, част от които са вече педагози или правят голяма кариера. Долуханова умира на 4 декември 2007 г., седем месеца след Гоар Гаспарян. Армения и целият свят никога няма да ги забравят.

"Арменците са необичайно действен и активен народ в най-различни области на духовната сфера - и в областта на науката, и в областта на литературата, и в областта на изкуството".

Академик Дмитрий Лихачов

Огнян Стамболиев

Новини и събития