ТЕНОРЪТ ГЕОРГИ ХИНЧЕВ

ГЕОРГИ ХИНЧЕВ В ДВЕ ОТ КОРОННИТЕ СИ РОЛИ - ПИНКЕРТОН И ФАУСТ

Лиричният тенор Георги Хинчев / 1897 – 1968/ твори от края на двайсетте до началото на петдесетте години в нашата опера като остави незабравими спомени у публиката както с централните си така и с характерните си комедийни роли и за част от тях бе незаменимият им изпълнител. Син на учител по музика и на даровита народна певица, той е баща на двама изтъкнати наши музиканти – оперния диригент Борис Хинчев/ 1933- 2008/ и пианиста Александър Хинчев / 1945/.

Роден е на 25 май 1897 година, под знака на артистичните Близнаци в града на поетите и липите,      Стара Загора. Израснал в музикантска среда, той още като гимназист участва активно в интензивния културен живот на града. / Известно е, че в Стара Загора още през 1925 година се открива първата опера у нас, след столицата. / През 1919 година постъпва като стажант- артист в столичния театър „Ренесанс”, където дебютира в малки роли в оперетите „Баядерка”, „Феята на карнавала”, „Жрицата на огъня”, „Кралят се весели”. Успоредно с това е ученик в Музикалното училище, в класа на първия наш вокален педагог проф. Иван Вулпе. Живее твърде бедно. Скоро става хорист в Софийската опера, но заплатата му е мизерна и започва работа като чиновник. Пеенето обаче надделява. Успява да получи стипендия и да замине за Неапол. Близо три години учи в страната на Белкантото, като подготвя роли от класическия репертоар при прочутия Назарено Де Анджелис. През 1927 година, въпреки поканите за работа в Италия, се завръща в родината си и както повечето свои колеги от онова време, решава да отдаде силите, таланта и младостта си на българската опера. През 1927 година прави голямо концертно турне с арии и песни из страната / през тези години публиката посещава масово тези концерти!/ и окрилен от този успех, се явява на конкурс за солист в Операта. На 29 януари 1928  прави своя голям дебют, не в малка, а в една от най- тежките роли – Фауст от операта на Шарл Гуно.  Следват: Джералд от „Лакме”, Херцога от „Риголето”, Рудолф от „Бохеми”, Алфред от „Травиата”, Фентон от „Веселите уиндзорки”,  Ернесто в „Дон Паскуале”, Зефорис от „ Ако бях цар”, Ерик от „Летящия холандец”, Надир от „Ловци на бисери”....

Гласът на Георги Хинчев е лиричен, със звънлив, металически център, изравнен, поставен по стандарта на италианската школа. Пеенето му напомня за това на великите Тито Скипа и Джили, също от италианската / неаполитанската школа.  Без проблеми той поема лирични и лирико- драматични роли като, например, Калаф от „Турандот” Дълго време носи този централен класически репертоар. С част от тези роли гостува на редица чужди сцени: Загреб, Любляна, Братислава, Белград, Карлсбад, Виена...

През 40- те години гласът му приема и една характерна, комедийна окраска. Застъпва едновременно и този тип роли / като не изоставя и лиричните и това е рядък случай в оперната практика/ и може да се каже, че ги изгражда със забележителен успех, защото е рядко музикален и артистичен.  Налага се като един от най- ценните солисти в състава, без който не минава нито една нова постановка. В  много от ролите си е без дубльор или ако има такъв, той поема повечето от спектаклите. Така се раждат неговите Вашек от „Продадена невеста”, Моностатос  от „Вълшебната флейта”, Джерардо от „Джани Скики”, Педрило от „Отвличане от Сарая”, Уродливия и Шуйски от „Борис  Годунов”, Ерошка в „Княз Игор”, Афанасий в „Сорочински панаир”...  Участва в почти всички първи изпълнения на български опери – по онова време нашите първи солисти считат това за свой висш дълг!  След войната, освен спектаклите в Народната опера, изнася много голям брой образователни концерти из цялата страна, когато води „концертната бригада „Република”, на която е обявен за „ударник”!

ОГНЯН СТАМБОЛИЕВ

Новини и събития