125 ГОДИНИ СОФИЙСКА ОПЕРА - ДИРИГЕНТЪТ АСЕН ДИМИТРОВ - ВЛЮБЕН В ОПЕРАТА И В ПЕВЦИТЕ...

 

125 godini opera red

Маестро Асен Димитров открива таланта на Борис Христов

34 години от живота си отдава на Софийската опера Асен Димитров и още три години, /до смъртта си през 1960 / работи за Оперната студия при Консерваторията. Може да се каже, че освен Тодор Хаджиев и Асен Найденов, сред диригентите, той има най-големи заслуги за първата ни музикална сцена. Оперен и симфоничен диригент, композитор, хормайстор, корепетитор,  педагог маестро Асен Димитров е сред най-светлите, обичани и уважавани личности в историята на института.

Роден е на 6 януари 1894 , под знака на Козирога, в Пловдив, в семейството на скромен митнически чиновник, който е влюбен в литературата и музиката. Майка му пее великолепно много български народни песни. Баща му забелязва отрано дарбата му и му купува цигулка. Започва да свири в прогимназиалния оркестър. След гимназията заминава за Прага, за да учи в консерваторията. Попада в класа на ученика на  Сметана Витезлав Новак. Учи 6 години  . 4 в общия клас и 2 в майсторския. Дипломира се с отличие.  Учението  и животът в Прага / тогава един от световните музикални центрове/ го бележат за цял живот, дават му изключително много. Дипломната му работа по композиция е симфоничната поема „Хаджи Димитър”, която представя в Сметановия театър. Завърнал се в България, през 1915 заминава за фронта – започнала е Първата световна война. На фронта при Добро поле е до 1919.

След края на войната  основава в София камерен ансамбъл, преподава в Музикалната академия, работи и като пианист- акомпанятор. За щастие, / негово и на Операта!/ бива забелязан от главният диригент Моисей |Маркович Златин, който го привлича като хормайстор, корепетитор и помощник диригент. При постановките на най-трудните заглавия от обширния репертоар на Операта  младият маестро поема  най-отговорната и трудната част от работата – разучаването на ролите с артистите, и хоровите партии, репетициите с отделните оркестрови групи и после сглобяването на целя ансамбъл. Сред първите му задачи са такива трудни партитура като „Садко”, „Китеж” и „Снежанка” на Римски- Корсаков, „Княз Игор” на Бородин, „Хованщина” и „Борис Годунов” на Мусоргски.

Още тогава Маестро Асен |Димитров проявява големите си музикантски качества. Диригентското му майсторство се характеризира с академична точност при изграждането на музикалната фраза, правдивото тълкуване на авторовия замисъл и умелото уравновесяване на звучността на оркестровата и певческата партии. Освен това, като истински, роден диригент- театрал, той държи твърде много на ясната и отчетлива дикция, на правилното произношение, както и на сценичното изграждане но образа.  В работата си е роден учител, педагог, който дълго и търпеливо обучава и подготвя певците. Под неговото художествено ръководство се създават и израстват редица изтъкнати артисти от по-старото поколение: Петър Золотович, Констанца Кирова, Мария Милкова- Золотович, Диана Герганова, Елисавета Йовович, Мария |Митович, Цветана  Табакова, Михаил Люцканов, Тодор Мазаров, Христо Бръмбаров, Любен Минчев, Таня Цокова, Надя Тодорова, както и поколението след тях: Катя Попова, Райна Кабаиванска, Юлия Винер, Любомир Бодуров, Димитър Узунов, Маргарита Лилова, Никола Николов...Списъкът е наистина впечатляващ. След него малцина диригенти работят така усърдно и резултатно с певците, може би само Асен  Найденов и Михаил Ангелов... Може да се каже, че е бил влюбен в операта и в певците.

Асен Димитров поставя музикално повече от 20 опери и дирижира  още 30 други, поставени от негови колеги. Сред върховите му постижения са постановките му  на „Дама Пика”, „Продадена невеста”, „Бал с маски”, „Луиза”, „Фаворитката”, „Садко”, „Фауст” / тази опера дирижира на последния си спектакъл през 1957/. Изявява се успешно и като симфоничен диригент, а също така и като хоров. От 1930 до 1960 година е главен художествен ръководител на прочутия мъжки хор „Гусла”, с който прави редица успешни турнета из страната и в Европа. От обикновени любители- певци, той успява да превърне „гусларите” в големи майстори на певческото изкуство, оценени високо от критиката и публиката. След тях той открива и таланта на младия Борис Христов. Определя го като:  „ голям, но още нешлифован диамант”. Препоръчва го на царица Йоана и тя веднага  му урежда стипендия за Италия.  

Преподава в БДК, води и диригентски клас. Неговият най- изтъкнат ученик е синът на знаменития тенор Петър Райчев, големият български диригент Руслан Райчев, който работи дълги години за Националната опера, а също и за редица други театри и оркестри у нас.

Ще завърша с думите на неговия колега и ученик диригента на Операта и „Гусла” Венедикт Бобчевски: ”Асен ни вливаше любовта си към музиката, със своя пример, с всекидневната си работа, със своето чисто отношение към изкуството и в най-малките наглед подробности. Той градеше музикалния образ и в най-малкия детайл, та до завършеността на крупната музикална форма. Асен (така с обич го наричахме всички) беше черноработник на репетициите и вълшебник на сцената. Той грабваше душите и на нас, и на публиката...”

Огнян СТАМБОЛИЕВ

Новини и събития