125 ГОДИНИ СОФИЙСКА ОПЕРА - Великата българска певица  ХРИСТИНА МОРФОВА
24 апр 2016

125 ГОДИНИ СОФИЙСКА ОПЕРА - Великата българска певица ХРИСТИНА МОРФОВА

125 godini opera red
В историята на операта на XX век  българката Христина Морфова / 1889- 1936/ е наистина явление от световен мащаб. Би трябвало да се гордеем с нея, често да я споменаваме / но нали сме си малко чуждопоклонници, склонни сме да забравяме нашите велики артисти/.  А невероятният й глас – цели три октави! – я прави сравнима единствено с  Мария Калас. А и музикалността й, техниката й, маниерът на пеене са съизмерими с мащабите на великата гръцка певица. И само две неща са й попречили да стигне до нейните висоти: не толкова едрата й, възпълна фигура, а преди всичко - нежеланието й да прави кариера извън родината си – била е  убедена, страстна патриотка. Чувствала се е българка до мозъка на костите си!. От онези, които отдавна не виждаме в българската опера. След нея почти всички големи наши певци предпочетоха да работят за чуждите сцени и публика, а в края на кариерата си  се завърнаха да събират лаври в България. Докато великата Морфова  искаше да твори преди всичко у нас, да пее на български, да радва българската публика, но тук повече й пречиха, завиждаха, унижаваха, отколкото  я уважаваха...Оцениха я истински, както нерядко се случва в България, едва след смъртта й.

Родена е в сърцето на Тракия, Стара Загора, на 24 април 1889 в бедно семейство

на прокудени от турските варвари наши сънародници от опустошените български села край Цариград, което преди нея се сдобива с 9 момчета. Ранното й  детство е тежко, изпълнено с глад и лишения.  Напомня за това на Козета от „Клетниците” – едва четиригодишна  е дадена за слугинче! По- късно живее в Търново и в София. За щастие, в столицата попада под влиянието на най-големия си брат, музикантът Александър Морфов, който открива уникалната й природна дарба и я насочва към музиката. /От дете е закърмена с песента. По- късно ще стане страстна популяризаторка на българската песен, която ще представя с  огромна любов по света.../ Учи в една от столичните  девически гимназии. През 1906 г., подобно на  много млади българи по онова време, заминава за Европа,  да учи в Прага стопански науки, без да има пари, само  с една златна пара, скътана от майка й, без да знае езика, без протекции, препоръки и познати. Когато слиза от влака, няма дори къде да отседне. Но щастливият случай я спасява... Непознат мъж я завежда в дома на младата пианистка и певица Людмила Прокопова и срещата  им се оказва съдбовна. Българката и чехкинята ще станат приятелки и ще се посветят на музиката, докато смъртта на Христина ги раздели. В  известната със старите си музикални и театрални традиции столица на Чехия  младата Морфова ще се откаже от стопанските науки и ще влезе в прочутата певческа школа на проф. Пивода. Там ще получи солидна музикална и вокална подготовка. По- късно ще специализира и при проф. Иснардон от Париж. Ще участва в студентски концерти и постановки на опери, ще бъде забелязана от директора на Пражката опера и ангажирана за редовна солистка.  Бързо и категорично ще се утвърди като първа солистка и дори примадона. Чехите, въпреки национализма си, ще я оценят високо и дори ще я обикнат. Така Чехия ще стане нейната втора родина. Там не са я забравили и до днес! В Чехия има книги за нея и плоча на „Супрафон”, Прага.

  

В „Златна Прага” Христина  Морфова ще направи своите най- добри роли от чешкия и световния репертоар.

Скоро ще се утвърди като абсолютната Марженка от шедьовъра на  Бедржих Сметана „Продадена невеста”/ това ще е нейната коронна партия, с която ще се представи и у нас!/,  а също и  героичната Либуше от едноименната опера, в сопрановите роли от „Далибор”, „”Целувката”, „Двете вдовици”- също от класика Сметана. Близо 40 са образите, в които ще се превъплъти голямата българска артистка. Огромният й, красив и пробивен глас ще й позволи с лекота да преодолее партии от колоратурата – Лакме, Миньон, Царицата на нощта, Розина, през тези за лиричното и лирико-драматичното сопрано: Татяна Ларина, Русалка, Катя Кабанова, Йенуфа, Травиата,  Мадам Бътерфлай, Мирей, до драматичните като: Аида и Леонора и дори до мецосопрановите/!/: Кармен и Далила. Наистина, невероятен репертоар!  След години само великата Калас ще може да повтори това. Далила Морфова  ще изпълни пред самия автор –  Камий Сен Санс в Париж, след което той ще възкликне: „ Аз сигурно няма да доживея часа на вашата слава, но тя неминуемо ще дойде. Прекланям се пред Вас!”.

От 1910 до 1920 година Морфова е вече европейска знаменитост. Прага, Бърно, Братислава, Мюнхен, Бреслау/ Вроцлав/, Берлин, Дрезден, Хамбург, Милано, Лондон аплодират голямото изкуство на гласовитата българка. Лондонска звукозаписна компания прави първите й  грамофонни плочи, които са съхранили за нас, макар и с несъвършената техника от епохата, нейното необикновено певческо и музикантско дарование. Тя е наистина „гласов феномен”, „изумително дарование”, както ще кажат критиците. Пеенето й е изключително свободно, естествено и много  красиво, лишено от каквото и да е било напрежение. Регистрите на гласа й са пределно изравнени, закръглени, техниката й гъвкава, позволяваща й да преодолява със завидна лекота и  най- трудните виртуозни пасажи, дикцията и артикулацията й са съвършени.  И най-главното: тя умее да прави музика с гласа си.  Не случайно нейните съвременници са казвали, че пеенето й е създадено, за да радва ухото, защото и за самата нея то е било „радостна необходимост”. Както знаем певците са обикновено два вида – „направени” след  упорита работа с педагози или самостоятелно, и „родени”. Христина Морфова, без съмнение, е от втория вид. Била е родена за пеенето и то е било нейният живот.

На върха на славата си, вместо да продължи кариерата си в цивилизована Европа, тя се връща в родината си, за да даде своята дан за  младата българска оперна култура. Но въпреки любовта и признанието на публиката,  сред колегите си среща повече завист и недоброжелателство.  На едно от представленията й  на столична сцена бива дори освиркана! Пее, преподава заедно с вярната Людмила Прокопова, концертира редовно из страната, режисира / тя е и първата жена- режисьор у нас!/, но, все пак, остава недооценена. Българската завист я тормози непрекъснато.

 Огорчена се връща в Чехия, където е високоуважавана. Но носталгията надделява,  и отново идва в България.

След 1931 г. Морфова  става професор по пеене в столичната музикална академия / заедно с Прокопова ще създаде своя  школа и  ще подготви  голям брой ученици! /  и редовен солист на Софийската  опера. Концертира много активно в страната и чужбина. Във всяка от своите програми  непременно включва българска музика. Всъщност, през цялата си кариера Морфова упорито и целенасочено пропагандира българската песен / народна и художествена / – представя я и на най- престижните концертни подиуми в Европа. Записва я на грамофонни  плочи.  Изпълнява я на живо в радиоконцертите си. Не се срамува като днешните ни оперни певци да пее българска музика и на български!

През 1935 г. след едно задгранично турне, министърът на културата я уволнява без никакви обяснения. Но въпреки удара Морфова, която притежава силен и борбен характер, се съвзема и планира  нови  концертни турнета в България и Европа.. Но... рано сутринта на 1 юни 1936 г., след като  тръгва с приятели  на екскурзия до любимата й  Розовата долина им разказва странен сън, в който баща й я вика от Отвъдното.
"Имам лошо предчувствие - изпраща Христина  бележка до Людмила Прокопова в София. - Повече никога няма да пътувам без теб." И  интуицията не я излъгва -  фатална автомобилна катастрофа отнема живота няколко дни  след 47-ия й рожден ден.


За съжаление , много късно идва признанието й в родината. Едва след безвременната й смърт.
Ето какво пишат в некролога й нейните приятели и ученици от Консерваторията:  "Тя беше истинско чудо. Пееше със затрогваща простота, без поза, без предвзетост – тъй както се разказва приказка на дете, владееше във висока степен изкуството да разгадава и тълкува тоновите символи, чрез които компонистът изразява своето съзерцание на прекрасни и възвишени образи и идеи. Тя притежаваше ключа, който отключва човешките сърца, за да ги направи достъпни за това съзерцание"...

Огнян Стамболиев