В началото на ХХ век тримата родолюбиви бесарабски българи Константин Михалов- Стоян, Драгомир Казаков и Иван Вулпе се отказаха от блестящата си кариера в Русия, за да се завърнат в родината- майка, за да осъществят голямата си мечта – българска опера. Тя се ражда трудно в неотдавна освободилата се от едно варварско безпросветно робство, забавило с векове културното ни развитие. Но голямата им вяра и енергия успява да преодолее трудностите от всякакъв род и да даде своя плод – раждането на Българската оперна дружба през 1908 година в София.
Иван Вулпе е роден на 1 септември в годината на Априлското въстание / 1876/, под знака на Девата в село край Болград, в семейство на бесарабски българи. Първият му учител по музика е майка му, притежавала е красив лиричен сопранов глас и е свирела отлично на пиано. След като се дипломира в Българската Болградска гимназия, той постъпва във вокалния факултет на Московската консерватория. Там попада в класа на двама знаменити педагози Карло Еверарди и Енрико Мазети. Това е голям шанс за него, защото успява да овладее основите на италианското белканто. През 1899 година се среща с вече известния български тенор Констатин Михайлов- Стоян, който прави голяма кариера в Русия. През 1902 се дипломира с отличие и званието „свободен артист на Московската консерватория”. Започва да концертира активно из цяла Русия, ангажират го и като солист за спектакли на оперните трупи на Винтер и Солодовников и престижната частна опера на Зимин в Москва. През 1902 година среща своята голяма любов – певицата Богдана Гюзелева, завършила Дрезденската консерватория, която след година става негова съпруга. Двамата заминават за далечния Иркутск, където стават солисти на операта и преподаватели по музика. През 1907 Константин Михайлов- Стоян предлага на младото семейство Вулпе да направят концертно турне из България. То преминава при небивал успех. И окуражава тримата артисти да се заемат с осъществяването на своята „мечта на живота” – българската опера. Дотогава са правени няколко опита без особен успех, поради липсата на подкрепа от държавата, а и от обществеността, част от която е все още с ориенталски манталитет. Така на 18 октомври 1908 е първото представление на Оперната дружба – с откъси от „Фауст” на Гуно и Вердиевия „Трубадур”. А на 5 юни 1909 година се изнася първото цялостно оперно представление – „Палячо” от Леонкавало. Басът Иван Вулпе е един от стълбовете на състава, заедно с Драгомир Казаков, Катя Стоянова, Богдана Вулпе, Желю Минчев, Димитър Попиванов, Мария Василева и, разбира се, Константин Михайлов- Стоян.
Иван Вулпе започва да работи не само в Оперната дружба, но и като първият вокален педагог в новооткритото Музикално училище, в което подготвя кадрите за българската сцена. По- късно то прераства в държавна музикална академия. В операта изпълнява близо 20 роли от класическия и българския репертоар. Сред големите му постижения тогавашната критика отбелязва: Мефистофел от „Фауст”, Мелничарят от „Русалка” на Даржомижски, Кончак в „Княз Игор” на Бородин, Спарафучиле в „Риголето”, Гремин в „Евгений Онегин”, Кецал в „Продадена невеста” на Сметана, Марсел в „Хугеноти” от Майербер”...Вижда се, че се е превъплъщавал с успех както в драматичните, така и в комедийните персонажи. Притежавал е обемен басов глас, с широк диапазон, с благороден тембър, отлично школуван, с възможности за всякакъв репертоар. Бил е много музикален и с драматичен актьорски талант. Заедно с Михайлов- Стоян е бил радетел за създаването на национален оперен репертоар- по това време се играят често българските опери на Маестро Георги Атанасов: „Гергана”, „Цвета”, „Запустялата воденица” и „Борислав”, опери на незаслужено забравени днес автори като Иван Иванов и Карл Кауцки, Димитър Хаджигеоргиев, а също и на съпругата му Богдана Гюзелева- Вулпе / 1878 – 1932/, която освен талантлива певица, е и автор на оперите „Психея” / 1915/ и „Ферандо” / 1918/.
Възпитаник на руската музикална и театрална школа той внедрява тази реалистична традиция и върху основата на италианското певческо изкуство, работи повече от две десетилетия за младите певци и артисти. За съжаление, през 1926 година е преждевременно пенсиониран от Софийската народна опера – от правителството заради русофилските си убеждения.
Наистина, огромни са заслугите на Иван Вулпе като вокален педагог. Всъщност той е основоположникът на българската вокална педагогика. Това, че е владеел тайните на Белкантото и самият той е бил отличен вокалист и музикант е било истинско щастие за неговите ученици. Те просто не могат да се изброят – това са почти всички първи големи солисти на Операта: Петър Райчев, Ана Тодорова, Михаил Попов, Христо Бръмбаров, Илка Попова, Констанца Кирова, Георги Хинчев, Диана Герганова, Мария Милкова- Золотович, Елена Николай, Петър Золотович, Михаил Люцканов, Цветана Табакова, Надя Свиларова...Списъкът е дълъг, впечатляващ. Цяла плеяда български певци, негови ученици. По- късно делото му ще поеме Христо Бръмбаров.
Огнян СТАМБОЛИЕВ