280 ГОДИНИ ОТ СМЪРТТА НА БАЩАТА НА КОМИЧНАТА ОПЕРА ДЖОВАНИ БАТИСТА ПЕРГОЛЕЗИ
24 фев 2016

280 ГОДИНИ ОТ СМЪРТТА НА БАЩАТА НА КОМИЧНАТА ОПЕРА ДЖОВАНИ БАТИСТА ПЕРГОЛЕЗИ

125 godini opera red



ТРАГИЧНО КРАТКИЯТ ЖИЗНЕН ПЪТ НА АВТОРА НА „СЛУГИНЯТА- ГОСПОДАРКА” –
може да се разкаже с няколко думи. Роден е в градчето Йези, провинция Анкона, в много бедно семейство. Учи цигулка и композиция в Неаполската консерватория „Дей Повери” / За бедните/, след което ръководи капелата на принц Стилиано в същия град. За кратко време е на служба при друг принц в Рим. На 26 години се разболява от скоротечна туберкулоза и умира във френския манастир на град Поцуоли.

Приживе Перголези се прочува като майстор на религиозната музика – особено с велеколепната си великденска кантата „Стабат Матер” / 1736 /. Първото му сценично произведение – религиозна музикална драма / мистерия/ - има невероятен успех в Неапол. Младият маестро веднага получава поръчка да напише истинска опера със светски сюжет. Само за няколко години той създава десет големи сериозни опери – днас напълно забравени, но се прочува като родоначалник на един съвсем нов жанр – сценичното интермецо. В буквалния смисъл това е игра между отделните действия. Но по същество е кратка комична опера, която в зората на жанра – 18 век – се е изпълнявала като музикален антракт. Е ако в първия акт действието се развива някъде в Олимп, между първия и втория акт започва веселата история за Уберто, Серпина и Веспоне. После на  същия този Олимп продължава действието на драматичната опера- серия. Във втория антракт – между Второто и Третото действие вече завършва / при това непременно щастливо! / пикантният анекдот за богатия стар ерген и за неговата духовита и изобретателна камериерка, решила на всяка цена да стане господарка. Накря следва помпозният финал на високата митологична трагедия. По този начин на сцената воюват патосът на сериозната опера и веселата непосредственост на комичната опера, наречена „буфа”. Но зад тази интригуваща борба между „високия” и „ниския” жанр историята на музикалния театър открива борбата на аристокрацията с току- що появилата се на световната сцена буржоазия: на хората от дворците и хората от улицата. Това е историческата заслуга на комичната опера на Перголези. Този нов и демократичен жанр довежда на сцената традициите на италианската народна комедия „дел арте”  и изразните средства на площадния, уличния театър. И вместо митичните хора полубожества, главни действащи лица са обикновените хора с техните реални характери и съдби.

Операта „Годрият затворник” , „приложение” към която е е било това интермецо, е отдавна забравена, докато „Слугинята- господарка”, възвестила началото на новия жанр – комичната опера,  достига своите върхове с „Тайният брак” на Чимароза, „Севилският бръснар” на Росини, „Сватбата на Фигаро” от Моцарт, „Фалстаф” на Верди и „Джани Скики” на Пучини.

 photo big 203805Операта “Слугинята- господарка” е поставена за първи път у нас в Пловдив през 1959 г. с участието на примата Валентина Александрова и нпезабравамия Алексей Милковски. Интересното е, че премиерата се  състоя в цеха на един от машиностроителните заводи в града, тогава по повелята на БКП: „ Изкуството по- близо до народа, по- близо до живота!”. Следват постановки в Работническата опера на Сливен / 1967/, Ямболския музикален театър „Проф. Драган Кърджиев” / 1978/, а в София е представена за първи път на 20 май 1988 година, под диригентството на Стоян Марев и режисурата на Милко Стоянов с участието на Румяна Барева и Павел Герджиков. През 1977 година е реализирана за първи път на сцената на Камерната опера в Благоевград от нейния директор и основател проф. Пламен Карталов и диригента Михаил Ангелов  с участието на Валерия Широканска- Карталова, по- късно възстановена през 1989 година от диригента Красимир Топалов. През 1982 година „Слугинята- господарка” е първата опера, заснета у нас по филмов способ от БНТ. Постановчици са Константин Димчев и Петър Крондев, а диригент Борис Спасов. В главните роли се изявяват Виолета Шаханова и Евгени Ганев. Продукцията е наградена със „Златната антена” , а след това пренесена в нови вариант на сцената на Русенската опера, по-късно и в театрите на Габрово, Добрич и Велико Търново и това бяха първите оперни постановки, осъществени с камерните оркестри на тези градове.

Огнян Стамболиев

На снимката
Виолета Шаханова/ Серпина/ и Евгени Ганев / Уберто/ в сцена от „Слугинята- господарка”