45 ГОДИНИ БЕЗ ИГОР СТРАВИНСКИ, КОМПОЗИТОРА - ХАМЕЛЕОН

125 godini opera red



Игор Стравински / 1882- 1971/ е роден в Ораниенбург/ Ломоносов/ в семейството на именития руски оперен артист Фьодор Стравински. Получава солидно образование и рано влиза в света на голямата музика. Учи в юридическия факултет на Петербургския университет и взема уроци при композитора Николай Римски - Корсаков, който го съветва да не учи в консерватория.  За дълго време творческата му съдба е свързана с трупата на прочутия импресарио Сергей Дягилев „Руски балет”. Първата световна война и революцията от 1917 го заварват зад граница. Дълго време живее в Швейцария и Франция,  а през 1939 се преселва в САЩ. По това време изгубва  майка си, съпругата и дъщеря си.  Световна известност му донасят балетите за „Руските сезони” на Дягилев в Париж. През 1910 е премиерата на „Жар птица”, през 1911 – на „Петрушка”, 1913 - на първата му опера „Славеят” / 1914/,по приказката на Андерсен. Тези оригинални произведения са дълбоко свързани със стилистиката на руската музика от началото на ХХ век.

Още с първите си сценични опуси Стравински започва полемика с представителите на по- старато поколение в руската музика / Чайковски, Балакирев, Бородин, Римски- Корсаков/. Балетът „Петрушка” го скарва с учителите му, а „Пролетно тайнство” предизвиква истински скандал. По време на премиерата през 1913 година в Париж зрителите били толкова недоволни от музиката, че направо освиркали балета и напуснали представлението. По-късно той си спомня: „В живота си на композитор аз съм се учил главно от собствените си грешки и от опитите да съответствам на лъжливи представи, а не от източници на мъдрост и знания.

В Швейцария Стравински създава хореографската кантата „Сватба”/ 1914-1923/ и „Байка, или Приказка за Лисицата, Котарака, Петела и Овена”/ 1917/ - стилизирано руско панаирджийско представление с черти и от италианската мадригална комедия от XVI век. „Историята на войника”/ 1918/ е остроумна съвременно звучаща приказка- притча за четец и танцуващи актьори. В нея се разказва за войника, попаднал под властта на дявола. Към тези специфично руски произведения може да се отнесе и комичната опера „Мавра” по поемата на Пушкин „Къщичка в Коломна”/ 1922/, пародия на руския романс и водевил от началото на ХIХ век, както и на естетиката на Глинка, Чайковски и Пушкин.

В Париж започва т.нар. „неокласически период” в творчеството на Стравински. През 1920 Дягилевската трупа поставя балета „Пулчинела” – обработка на композитора по творби на Джовани Батиста Перголези. Седем години по- късно е премиерата на „Едип цар” по текст на Жан Кокто. Следват митологичният балет „Аполон Мусагет”, алегоричният балет „Целувката на феята”, по теми от Чайковски и сюжет от Андерсен, мелодрамата Персефона” и операта „Похожденията на безпътника”/1951/, вдъхновена от цикъла гравюри на английския художник  Уйлям Хогарт.

В Щатите Стравински пише повече симфонична и камерна музика. Най- значителните му опуси от този период са: „ Симфония на псалмите” за събора „Сан Марко” във Венеция, „Движения”, мадригалната симфония „Монументът на Джезуалдо”/1960/, кантатите „Проповед, разказ и молитва” и „Потоп”...

„Човекът с хиляда и един стила”, „Музикалният Прометей”, „Композиторът- хамелеон”, „Законодателят на музикалните моди”, „Изобретателят на нови музикални блюда”... Това са част от характеристиките на Игор Стравински, една от най- оспорваните личности в историята на музиката. Неговата сложна и противоречива натура проличава не само в стилистичната пъстрота на еволюцията му, но и в непосредственото  радуване на различните по характер и стойност негови опуси, около които неведнъж са пламвали страстни полемики.

Стравински започва като прилежен ученик на Римски- Корсаков и Александър Глазунов, но скоро попада под силното влияние на френския импресионизъм. Но и това увлечение не трае дълго. Младият петербургчанин се отказва от импресионистичната „вяра” и става един от лидерите на творческата опозиция на изкуството на Клод Дебюси. Минават няколко години и от неопримитивизма Стравински прави нова  внезапна „модулация” към неокласицизма. Най- после, след различни експерименти „вътре” в това направление, авторът на „Петрушка” и „Жар птица” отново поразява съвременниците си като става убеден последовател на авторите на додекафоничната система, негови бивши антиподи!

А на въпроса дали се  смята за руски композитор, Игор Стравински заявява следното:

„Цял живот аз говоря на руски, мисля на руски, стилът ми е руски. Може би в моята музика това не проличава изведнъж, но то е в нейната скрита природа...”

СТРАВИНСКИ НА БЪЛГАРСКА СЦЕНА

Близо 30 са постановките на балетите и оперите на Игор Стравински на българска сцена досега. Всички наши музикални театри / без Бургаската опера/ са се обръщали неведнъж към оригиналните и трудни  за реализация сценични  опуси на този модерен класик.

Още през далечната 1935 година Софийската опера се обръща към най- прочутата му творба – „Жар птица” и  я представя за първи път у нас пред  неподготвената за този род музика балетна публика. Хореографията е на  немската възпитаничка д-р Лидия Вълкова, а изключително живописната сценография на прочутия наш художник Иван Пенков. Трудната музикална партитура подготвя маестро Асен Найденов. На премиерата успехът е много голям, но хореографсият език на балетмайсторката се оказва твърде сложен и непривичен за публиката и постановката не се задържа за дълго в афиша, макар се представя в една вечер с балета на Моцарт „Зелената флейта”. В своите спомени за Софийската опера хористката и мемоаристката Злата Божкова казва следното: „ Лидия Вълкова бе последователка на модерната по това време хореография, която отричаше неизменно установените форми на класическия балет и се стремеше да изведе от ритъма на музиката съвсем нови танцови движения за всяка художествена задача”...

След „Жар птица” трябва да минат цели 30 години ,за да се завърне Стравински у нас. През сталиновата ера  той беше считан  от нормативната критика за „краен модернист” и „упадъчен автор”, бе обвиняван в „космополитизъм”, „формализъм” и в какво ли не още! . Години наред музиката му не звучеше дори в концертните зали. След хрушчовското „размразяване” го „реабилитираха” в СССР и Източна Европа. Лениградският възпитаник Петър Луканов постави изключително успешно „Целувката на феята” в Русенската опера / дир. Ал. Владигеров/, а Богдан Ковачев направи свой авторски  вариант на „Жар птица” в Пловдивската опера / дир. Иван Маринов/ . По същото време и балетмайсторката Нина Кираджиева посегна към това заглавие и го постави  за втори път на столична сцена.

Така започва пътят на Стравински у нас - досега с 10 балети  и  5 опери, като най- често и дълго играни са: „Жар птица” „Петрушка”/ в София, Пловдив, Стара Загора и „Арабеск”, „Байка” / Благоевград, Русе,  София, Плевен/, „Историята на войника”/ Пловдив и Русе/  и „Пролетно тайнство” / „Арабеск”, Пловдив и София/ . Като значими  културни събития се открояват и постановките на „Едип Цар” / реж. Кузман Попов, дир. Йордан Дафов/  на фестивала Варненско лято – 1995, „Мавра” и „Байка” в Камерната опера на Пламен Карталов, 1979 и 1981, „Агон” и „Аполон Мусагет” на Петър Луканов през 1969 в Софийската опера с диригент Борис Хинчев.

Все още не са  поставени  две от най- интересните и значими опери на  Игор Стравински „Похожденията на безпътника” и „Славеят”, които би трябвало да се видят и чуят и от нашата музикална публика.

Огнян СТАМБОЛИЕВ

Новини и събития