РЕЖИСЬОРЪТ ДРАГАН КЪРДЖИЕВ - 120 години от рождението му

Венедикт Бобчевски, Макс Лоренц, Драган Кърджиев. Байройт, Германия Венедикт Бобчевски, Макс Лоренц, Драган Кърджиев. Байройт, Германия

125 godini opera red
Професор Драган Кърджиев/ 1896- 1968/ посвети живота си на Софийската опера, за която работи от средата на трийсетте до началото на шейсетте година на миналото столетие, като даде своя принос и за българските музикални театри в страната / Стара Загора, Русе, Варна, Ямбол, Сливен/.  Режисира близо 40 постановки,  подготви няколко поколения наши певци за сцената, основа Учебния оперен театър при Музикалната академия. Името му остана като един от градителите на българския музикален театър, а Ямболският прие неговото име.

Роден е на 4 ноември 1896, под знака на взискателния Скорпион, в Париж, в семейството на агроном. Обича музиката от дете. Свири на пиано и цигулка. Учи две години право в София и същевременно работи като оркестрант в Свободния оперетен театър, а след това и в Народната опера. Започва да пише за музиката – статии, отзиви и рецензии за печата. Две години учи инженерни науки в Дармщадт, Германия, като едновременно посещава курсовете на филмовата школа на „Орландо филм” и на Музикалната академия във Франкфурт на Майн. През 1928 се дипломира в тази академия и работи като асистент на режисьорите Мордо и Баумайстер във Франкфурт. След година се завръща в България. Постъпва в Народната опера като артистичен секретар / 1929- 1931/, след това  преподава музика в Еврейското училище в София/ 1931- 1933/. Междувременно редовно участва във Вагнеровите тържества в Байройт като асистент на Алфред  Шпринг и Хайнц Титиен. Става запален „вагнерианец” и  през 1934 година по препоръка на проф Шпринг поставя за първи път у нас, заедно с диригента Моисей Златин „Лоенгрин”. Това е истинско събитие и бележи началото на възходящата му кариера като голям оперен режисьор.  Оценен от българската и немската критиката, той е признат за един от най- задълбочените тълкуватели на творческото на великия немски композитор и реформатор на операта. Скоро започват да го канят и като гост- режисьор в Германия, където поставя опери на Моцарт, Глук, Сметана, Вагнер. На софийска сцена той ще постави трите най- популярни опери на този автор, освен „Лоенгрин”, още: „Летящият холандец” и „Танхойзер”.

От 1951 година, след блестящата си, изключително мащабна постановка на Вердиевата „Аида”, за която бива удостоен с Държавната/ Димитровската/ награда той е вече главен режисьор на първата ни оперна сцена.  С артистите от солистичния състав и от хора работи упорито и всеотдайно всеки божи ден и именно той успява да спои всички творчески звена. Режисьор- педагог Драган Кърджиев подготвя всеки от театъра – от първия тенор до артиста от миманса, затова в този период Софийската опера е оценена високо и в чужбина като „първокласен ансамблов театър”. По същото време става и редовен преподавател, професор в Музикалната академия, където открива и първата учебна сцена, така необходима за изграждането на младите певци като артисти. Полага основите на една  и плодотворна традиция.  През 1948 работи и за току-що одържавената Старозагорска общинска опера като поставя „Фауст” на Гуно, „Мадам Бътерфлай” на Пучини и „Травиата” от Верди. През следващата година, заедно с младия диригент Константин Илиев основава Русенската народна опера и режисира „Травиата”, а по- късно и „Фауст”, като дава едно силно начало на този наш музикален институт. Тези две постановки се играят дълго и се считат за еталонни в историята на българския оперен театър.

Репертоарът на професор Кърджиев в Софийската опера е богат и разнороден, съобразен с нуждите на състава, на публиката, а също и с някои негови пристрастия. Той се обръща сравнително рядко към Верди и Пучини, макар че поставя с успех и техни творби. Открива по- малко познати автори и заглавия  като „Таис” на Масне, „Луиза” на Шарпантие, „Мъртвите очи” на Д, Албер, „Сорочински панаир” на Мусоргски, „Фиделио” на Бетовен, „Невидимият град Кижеж” на Римски- Корсаков, „Четиримата грубияни” на Волф- Ферари...   Цени високо и родното оперно творчество. Поставя „Луд Гидия” на Хаджиев, „Саламбо” от Веселин Стоянов, „Момчил” на Пипков, балета „Змей и Яна”на Христо Манолов.  Той е и един от малкото добри преводачи на оперни либрета. А това е един от най- трудните видове превод, с който той се справя блестящо.

Привърженик на реалистичния театър, Драган Кърджиев е винаги верен на автора, чиято опера поставя. Неговите постановки са винаги прецизно обмислени и изработени, в синхрон, с респект към стила, епохата, естетиката на композитора. Той не търси ненужното им ”осъвременяване”,  счита го за кощунство спрямо автора, не търси и ефектния мизансцен и външните ефекти. За него музиката е абсолютното,  водещото начало, в нея е драматургията, сцената, театърът. Режисьор- музикант, който предварително познава не само клавира, но и партитурата на творбата, над която ще работи, той приема операта преди всичко  като „музикална драма” или „музикална комедия”, в зависимост от жанра.  Мизансцените му винаги са логично построени, лаконични, без излишни движения и жестове. Акцентът е винаги върху артиста- певец и разкриването на ситуацията. В постановките си на Вагнер той донася у нас „от извора” естетиката на вече осъществената, мечтаната от Вагнер музикална драма с цялата извършена в немския театър революция в актьорската игра, режисьорски функции, постановъчно мислене, сценична техника... 

Режисьор- ерудит, театрал, музикант, педагог, градител, от тези, от които се нуждае днес българският оперен театър.

Огнян Стамболиев

Новини и събития