Мариус Иванович Петипа

Мариус Иванович Петипа е роден на 13 март 1818 г. в Марсилия. По националност той е французин. Ученик е на своя баща. 20-годишен започва работа като танцьор и балетмайстор в театрите на Бордо, Нант, Ню Йорк и Мадрид. Тази негова работа продължава 8 години – до 1846-та. От следващата 1847 година животът на Петипа е свързан с Русия, където той е поканен от дирекцията на императорските театри като „танцьор-мим“. Постепенно дейността му става многопластова: той работи и като преподавател в Петербургското театрално училище, и като щатен балетмайстор на балетната трупа на Мариинския театър, а през следващите 4 години /до 1903-та/ е негов главен балетмайстор. Творческият път на Петипа в Русия продължава повече от половин век. През това време той е поставил повече от 60 балета, като в процеса на работата си над тях се опира на традициите на руския балет и на майсторството на руските актьори-изпълнители.

Мариус Петипа създава множество правила в балетния академизъм. Постановките му се отличават с майсторството на композицията, със стройността на хореографския ансамбъл, с виртуозната разработка на соловите партии. Съществена роля в неговите спектакли играят формите на дивертисментната сюита, която обикновено увенчава танцово-драматичното действие с щастлив край, а в балетите-трагедии – предшества развръзката. Вътре в спектаклите си Петипа изграждал разгърнати хореографски сцени, в които се заражда танцовият симфонизъм. Най-добрите балети на Петипа се поставят на световните сцени като забележителни образци на наследството на 19 век. Сътрудничеството с Пьотр Илич Чайковски се превърнало във връх и краен резултат от творчеството на Петипа. Тяхното познанство става през 1886 г., когато Чайковски отказва да съчини един балет. Но двамата се сближават по време на съвместната им работа над балета „Спящата красавица“. Подробният сценарий, по желание на композитора, бил разработен от Петипа. В този период Чайковски често се срещал с Петипа, за да уточнят отделни моменти в балета. Постановките на балетите на Чайковски, осъществени от Петипа, се превърнали в ненадминати шедьоври. Докато композиторът бил жив, такъв шедьовър станала „Спящата красавица“. Музикално-хореографските кулминации в този балет – четири адажио на всеки акт – са уникални примери за поетическата обобщеност на образността на танца. Шедьовър на руската хореография е и па-де-дьо на Одилия и принц Зигфрид в балета „Лебедово езеро“ в постановката на Петипа, осъществена след смъртта на Чайковски. Много от балетите на Мариус Петипа се запазени в съвременния репертуар като ненадминати образци – „Спящата красавица“, „Раймонд“, „Лебедово езеро“.

Мариус Петипа живее дълго – 92 години. Умира на 14 юли 1910 г

Новини и събития