Превод на стиховете на песните на Р. Щраус

Рецитал от творби на Рихард Щраус

Участват Цветана Бандаловска, Мариана Цветкова и Милен Станев

 

Песенен цикъл Оп. 22 „Момичета-цветя“

по стихове на Феликс Дан

Изпълнява Цветана Бандаловска

  1. 1.     МЕТЛИЧИНИ

Метличини ще нарека ония

девойки с мек лазурен взор,

които макар и скромно тиха власт да крият,

споделят с всеки най-открито

покоя, бликащ им в сърцата,

дълбоки, чисти, без тревога

неподозиращи за красотата,

с която надарени са от Бога.

Тъй волно чувства се сред тях духът

и сякаш рее се сред житна нива

във вечерния лъх по своя път,

където кротко щастие открива.

  1. 2.     МАКОВЕ

А макове са кръглите,

най-здравите, червенокръвните,

на слънце почернели,

безстрашни, верни, смели

девойки, с ведър дух дарени

и нивга в танца уморени,

които през сълзи се смеят

и как игриво те умеят

с Метличините все да се шегуват,

но в тях туптят и се вълнуват

най-меки и добри сърца,

прикрити зад безброй лица.

И знам ли – ако я целунеш ти,

немирницата ще се укроти!

Ала човек не се ли опасява,

че щом прегърне я, тогава

в пожар ще лумне тя и в плама

ще изгорим така и двама!

  1. 3.     БРЪШЛЯН

Ала бръшлян ще нарека девойките

със думи кротки, нежни и с коси

добре пригладени и светли

над техните заоблени чела,

с кафяви изразителни очи,

които често пълнят се със сълзи

и именно чрез тях неустоими са;

без сила и без самомнение,

неразкрасени, с цвят дълбоко скрит,

но със неизчерпаемо дълбок

душевен верен усет.

Със сили собствени не могат

от корените си да се изтръгнат:

родени са да се увият здраво

със обич около живота на любимия.

От първия любовен трепет

зависи жизнената им съдба,

защото те числят се към цветята редки,

които дават цвят веднъж в живота.

  1. 4.     ВОДНА ЛИЛИЯ

Ти знаеш ли едно вълшебно цвете,

възпято в саги и легенди?

На тънкото си етерно стебло то носи

прозиращата си главица,

тя – безцветната цъфти върху тръстиковото езеро в леса

и пазена от лебеда, кръжащ до нея в самота,

тя се разкрива само на светлика на луната,

на който меко в сребърно блещука:

така цъфти сестрата на звездите

от чуден тъмен рой фаланги обкръжена,

които от брега на езерото все копнеят по далечното,

но никога не го достигат, колкото и да копнеят.

Ах, водна лилия, така наричам тънката

девойка с черни къдри, с бузи алабастрови,

с дълбока мисъл и предчувствие в очите –

тя сякаш дух е, на земята уловен.

речта като сребърен поток е,

мълчанието – като предчувствието на нощта.

Тя сякаш със звездите погледи разменя

и никога не се измаряш да се взираш в нейните очи,

които дългата плитка в сребърно обгражда.

И вярваш, като омагьосан от божествен страх,

във всички романтични сънища за елфи.

Превод от немски: Мария Пашова

Песенен цикъл Оп. 27

Изпълнява Мариана Цветкова    

  1. 1.ПОЧИВАЙ, ДУШО МОЯ!  – Карл Хенкел

Ни лъх не лъхва тихо, лесът потънал в сън е,

прокрадва се лъч слънчев само през тъмните листа.

Почивай, душо моя, че бурите ти зли вилняха,

вилняха диво, бързо те, като пожар във теб горяха.

Могъщи времена това са, сърце и ум понасят в нужда...

Почивай, душо моя, и забрави туй, що те застрашава!

Превод от немски  Христо Маринов

  1. 2. СЕСИЛИЯ – Хайнрих Харт

Да знаеше що значи да копнееш

за пламенни целувки, за разходки

с любимия и за почивка с него,

в очите му да гледаш,

на разговори с него да се наслаждаваш,

сърцето ти към мене би склонило!

Да знаеше що значи

да се страхуваш в нощите самотни,

треперещ в буря, щом душата,

от битки уморена,

утеха не познава,

да знаеше, тогава

при мене би дошла.

Да знаеше що значи да живееш,

благоговейно и обгърнат

от творческия дух, понесен

към святи висини,

да знаеше, тогава

ти с мене би живяла!

Превод от немски  Христо Маринов

  1. 3. ТАЙНО ПОДКАНВАНЕ – Джон Хенри Маккей

Искрящия бокал вдигни нагоре,

в приятелска компания ти пий,

и щом го вдигаш, тайно ми махни,

с усмивка, тихо, като теб ще пия...

Гуляещите ни оглеждат тихо,

ала не ги презирай много ти.

Бокала, пълен с вино, ти вдигни,

във веселбата нека си щастлива.

Наситиш ли се, жажда утолила,

оставяй шумните другари, вън

в градината при розите излез,

там ще те чакам,

за да те притисна до свойта гръд,

целувките ще пия, тъй както нявга,

и в косите твои на рози красотата ще вплета.

Ела, о, чудна, възжелана нощ!

Превод от немски  Христо Маринов

  1. 4. УТРЕ – Джон Хенри Маккей

И утре слънцето отново ще изгрее

и по пътеката, която ще поема,

то нас, щастливите, отново ще съедини

всред тази слънце вдишваща земя...

И тихо, бавно, ще се спуснем към брега –

широк, обливан в синкави вълни,

ще се погледнем във очите, занемели,

и ще потънем в най-щастливото мълчание...

Превод от немски: Мария Пашова,

Песенен цикъл Оп. 67 „Три песни на Офелия“

из „Хамлет“ на Уилям Шекспир

(Превод: Валери Петров)

Изпълнява Цветана Бандаловска

9. ПЪРВА ПЕСЕН НА ОФЕЛИЯ

Твоята любов от друга

как бих разпознала?

Шапката му – в раковини,

с меч и със сандали.

                                  

Той умря, изчезна, мила,

той умря, изчезна,

при глава му – зеленика,

при нозете – камък. О!

Бял като сняг бе плащът негов...

И покрит с цветя,

оросени с топли сълзи,

сълзите на любовта.

10. ВТОРА ПЕСЕН НА ОФЕЛИЯ

Утре е ден на свети Валентин,

ти ще ме чакаш самин

и под прозореца – млада мома, аз

твоя ще съм, Валентин.

Той отвори – в най-нова премяна

влезе тя вътре сама.

Пусна мома той да влезе при него

но не излезе мома.

Дево света и света Катерино!

В срам ме сърцето боли!

Всеки млад момък тъй също би сторил –

боже, ах, колко са зли!

Казва тя: „Ти преди туй обеща ми

да се ожениш за мен“.

Той отговаря:

„Вярвай, оженил се бих – да не беше

влязла ти вече при мен.“

11. ТРЕТА ПЕСЕН НА ОФЕЛИЯ

Положиха го в смъртен саркофаг,                  

Уви, уви, ах, мой любими!                     

И сълзите обляха гробний праг…

Прощавай, гълъб мой!                

Ах, моят любезен е моята радост.

Той няма ли да дойде пак?

Той няма ли да дойде пак?

Не, не! Той мъртъв е, уви!

И ти към своя край върви.

Той няма да се върне пак.

Брадата му бе бяла като сняг

и като лен му бе косата;

изчезна той, изчезна,

и всяка скръб е безполезна.

Бог нека му спаси душата!

И душите на всички християни.

Моля Бога за това. Бог да бъде с вас!                                                                                                                

                                                              

Изпълнява Мариана Цветкова    

12. ПОСВЕЩЕНИЕ – Херман фон Гилм, Oп. 10, №1

Знаеш ти, душа безценна,

че далеч от теб скърбя.

Любовта сърцето разболява.

Слава Богу.

Някога високо вдигах

чашата на свободата.

Глътката ми ти благослови.

Слава Богу.

И пъдеше ти злите духове,

докато – нечувано преди –

свят в сърцето ти потънах.

Слава Богу!

Превод от немски: Мария Пашова,

 

13. СЪРЦЕ, УМ И МИСЛИ – Феликс Дан, Oп. 21, №1

Сърце, ум и мисли, незнаещи мир,

към мойта любима стремят се безспир.

През зидове, порти политат тогава,

препятствия никакви те не познават,

във въздуха, сякаш са птици, се реят

през бездни, стихии и бързат към нея,

градчето откриват, дома намират,

сред всички прозореца неин съзират.

и тропат; „Пусни ни ти вътре! – крещят, –

любимият праща ни с поздрав най-свят!“

14. УЖАСНО ВРЕМЕ – Хайнрих Хайне, Oп. 69, №5

Ужасно времето навън е,

вали, фучи и трупа сняг;

аз до прозореца седя си

и гледам ледения мрак.

Проблясва светлинка самотна,

придвижва се едвам;

с фенерче майка се клатушка

по уличката там.

Брашно, яйца, масло, си мисля,

е купила, че иска тя

сладкиш за щерката голяма

да опече сега.

В креслото щерката лежи си,

сънливо мига в светлината,

къдриците от злато падат по сладкото ѝ личице.

Превод от немски Христо Маринов

                                           

Изпълнява Цветана Бандаловска

                                      

15. НОЩТА – Херман фон Гилм, Oп. 10, №3

От гората иде нощ,

тихо се промъква от листака

и обхваща с взор далечината.

Хей, внимавай.

Всички светлинки на този свят,

всичките цветя и цветове

изличава тя – открадва от полето

снопите.

Всичко най-прекрасно взема –

от потока блясъка сребрист,

а от медния църковен покрив –

златото.

Оплячкосани са храстите.

Пристъпи към мен, душа в душа,

че боя се да не би нощта

теб от мене да отнеме.

16. ЗАДУШНИЦА – Херман фон Гилм, Oп. 10, №3

Сложи на масата дъхтящи хризантеми,

последните червени астри донеси

и пак за любовта да поговорим,

тъй както някога през май.

Ръката си ми дай, да я притисна тайно.

Дори и да ни видят, ми е все едно.

Дари ми своя нежен поглед,

тъй както някога през май.

Дъхтят цветя днес върху всеки гроб,

веднъж в годината са мъртвите свободни.

Ела, сърце, бъди отново моя,

тъй както някога през май.

17. ОСВОБОДЕНИ – Рихард Демел, Опус 34, № 4

Ти няма да заплачеш. Тихо ще се усмихнеш.

Като тръгвайки на път поглеждам те, целувка ти изпращам.

Любимите ни четири стени, които ти приготви

в цял свят аз разширих.

О, щастие!

Тогаз ще стиснеш ти ръцете ми горещо,

душата си ще ми оставиш,

а също нашите деца.

Живота си ти ми дари –

сега на тях аз ще го върна.

О, щастие!

Ще бъде скоро, двамата го знаем,

от мъката взаимно се освободихме,

и тъй – аз връщам те обратно на света!

И само в сънищата ми ще се явяваш,

като ме благославяш, плачейки със мене,

О, щастие!

Превод от немски: Мария Пашова

 

Изпълнява Мариана Цветкова

18. ЛЮБИМА, ИДВА ВРЕМЕ ЗА РАЗЛЪКА – Феликс Дан, Oп. 21, №3

Любима, идва време за разлъка,

през планини и долини вървя,

върбите, елшите във мъка

неспирно плачат.

Те виждаха ни толкоз често

край речния просторен бряг,

един без друг да ни съзират,

тъй чуждо е за тях.

Върбите, елшите, превити

от скръб, те ронят сълзи,

сега си мислят

сърцата ни какво ли чувстват.

19. НОЩНА РАЗХОДКА – О. Й. Биербаум, Oп. 29, №3

В спокойна, нежна нощ вървяхме,

в ръката си ръката ти държах,

в очите ти се взирах.

Сияеше ликът ти

в сребриста лунна светлина,

изглеждаше ми ти

като светица, блага, блага,

възвишена и чиста

като любимото ни слънце.

В очите се надигна

един тъй топъл порив,

като предчувствие за сълзи.

И здраво аз те хванах

и те целунах...

Безкрайно нежно те целунах...

Душата ми заплака.

20. ЗАВРЪЩАНЕ В РОДИНАТА – Aдолф фон Шак, Oп.15, №5

Леко клоните се олюлявят,

ладията към брега се носи,

към гнездото гълъбът полита,

връща се сърцето ми при теб.

На деня блестящ съм се наситил,

щом навред кипи животът,

който със блуждаещи криле

в далнини се разпилява.

Ала слънцето залязва вече,

тишина прокрадва се в гората,

чувствам аз сега: при теб мирът е,

да, при тебе само е покоят.

Превод от немски Христо Маринов

Новини и събития