120 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА ВЕНЕДИКТ БОБЧЕВСКИ
20 май 2015

120 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА ВЕНЕДИКТ БОБЧЕВСКИ

Едно почти забравено днес име. Но в периода между двете войни, когато  Софийската опера   израства и започва бързо да се утвърждава като високопрофесионален музикален театър, Венедикт Бобчевски / 1895- 1957/ е сред нейните градители.  Талантлив диригент, музиковед, преводач и композитор, немски възпитаник, той работи усърдно и ползотворно за българската опера и музикална култура. А в историята на националната опера името му се нарежда непоследствено след това на неговите колеги- диригенти :Тодор Хаджиев, Асен Димиров, Асен Найденов, тримата  с най- значителен принос в развитието й.

Роден е във Варна, на 8 ноември 1895 година в културно семейство, в което музиката, поезията и театъра са на почит. Пръв негов учител по пиано и теория на музиката е неговият прочут съгражданин Добри Христов / 1875 – 1941/. През 1918 той прави музикалния си дебют като пианист- корепетитор в постановката на първото у нас оперетно представление – на „Маркиз Бонели” от Делингер, състояло се на 10 февруари 1918 в театър „Одеон”. В края на 1919 е вече втори диригент в новооснования оперетен театър „Ренесанс”. През следващата година заминава за Виена, за да учи музика при Йозеф Маркс и Вилхелм Грюмер, а през 1924 е в Мюнхен като студент по композиция и дирижиране при Ернст Хаузегер. След тази солидна школовка, през 1926 година е вече помощник, а след няколко години и редовен диригент на Народната опера. По онова време в София главни диригенти са предимно чужденци / немци, руснаци, италианци, поляци/, но Бобчевски се налага с големия си талант, сериозния си професионализъм и голямата си култура. Той дирижира / поставя музикално много нови за София заглавия, осъществява и премиери на нови български опери, поема вече поставени от други диригенти заглавия/, оркестрира, редактира,  превежда, пише, преподава. Една многостранна дейност, свързаната с музиката. Превежда от руски, немски, френски и италиански либретата на 19 опери от класическия репертоар, като повечето от преводите му живеят и днес / „Травиата”, „Кармен”, „Фиделио”, „Дон Паскуале”, „Летящият холандец” и др. /.

В Софийската опера работи до 1940 година и  дирижира с успех близо 50 различни заглавия от световния и българския репертоар. Поставя за първи път „Алцек” , „Цвета”  и „Косара” на Маестро Атанасов / за него пише студия/, „Оберон” от Вебер, „Таис” на Масне, „Бал с маски” на Верди,„Цар и дърводелец” на Лорцинг, „Джоконда” на Понкиели.  Като немски възпитаник, той е и страстен вагнерианец. През 1930 година поставя заедно с режисьора Илия Арнаудов /1889- 1946/ за първи път у нас „Летящият холандец” и това е първата среща на българската публика с творчеството на този автор.

Като диригент е гастролирал с успех н оперните театри в Белград, Берлин, Вроцлав, Любляна, Байройт, Виена, Дортмунд, Мюнхен. Ето и част от един интересен отзив от берлинската преса по повод гастрола му в „Риголето” през 1940 :”  Схващането на Венедикт Бобчевски за музиката на Верди притежава според нас истински  италиански черти – широки, разгърнати темпа, спятост на отделните линии, прецизен и точен ритъм, отсъствие на сантименталност и първичност в драматичните избухвания...”

Бобчевски е и изтъкнат композитор, автор на оперите „Князът отшелник” / 1932/,  и „Лъжите на живота” / 1935/, на детски оперети, на музика към пиеси на Шекспир, Шилер, Лесинг, поставени в Народния театър. Каталогът на творчеството му като композитор включва 264 опуса / оркестрови и камерни творби, художествени солови и хорови песни, военна музика, вокални квартети и триа, кантати, обработки на народни песни./ Част от творбите му са изпълнявани и зад граница / Германия, Румъния, Чехия, Югославия/.

Като музиковед и теоретик ни е оставил и един ценен, определено не изгубил стойността си през годините  историко- критически етюд „ За изкуството на диригента” / издаден през 1958./, както и първия български „Речник на музикалните термини”, а също и внушителен брой критически статии, рецензии, отзиви, както и няколко сериозни теоретични студии. Редактира списанието „Музикален живот”, основано от него през 1928 година. Работи като хоров диригент в хоровете „Гусла” и „Кавал” и като музикален директор в Радио София.

Огнян Стамболиев