Едва ли има българин, който да не е чувал името на акад. Пламен Карталов – човекът, който притежава, освен изключителен режисьорски талант и усет за мениджмънт, без който в днешно време изкуството няма как да вирее. Той е създател на интересни проекти на Софийската опера, които привличат все повече почитатели, а големите спектакли на площада събират гости и от чужбина. В следващите редове акад. Карталов споделя специално за списанието, историята по мениджмънта и подготовката на едно от най-сериозните музикални събития на Балканите – Вагнеровата тетралогия „Пръстенът на нибелунга“.
Винаги съм смятал, че изключително важна връзката между режисьора и мениджмънта на творческа формация. Режисьорът категорично трябва да има визията от самото начало до крайната цел на всяка творческа задача, както с измислянето на оригиналната концепция и артистична реализация, така и да умее и владее процесите на продуцирането на своята идея. Всичко по вертикала и хоризонтала на цялостната работа, ако иска замисленото, да не се провали, трябва да е в ръцете му. И трябва да призная, че това е огромна тежест.
Освен творец със своя персонална визия и почерк, мисля, че един режисьор трябва да знае и как финансово да се обезпечи творческия проект. За нашите български условия изглежда ужасно подобна задача е направо ужасна, особено когато в България отварянето на бизнеса и т.н. политически класи към изкуството и инвестирането в култура, образованието и духа на нацията, е пример за несъвместима още идеология.
Да погледнем към Америка и Япония например – това са страни, лишени от предимствата на дълбоките корени на европейската цивилизация, културни традиции и образци на изкуствата през вековете. Но те намериха необходимите икономическите предимства и правила за създаване на своя културна идентичност, пренесена от примерите на европейската. В САЩ например, над 60% от финансирането на оперите идват от частни фирми, за което има и регламентираните финансови механизми за спонсорство. Мениджмънтът е също голямо изкуство на икономиката.
В последните няколко години, едно от най-големите предизвикателства за мен беше не само да създам режисьорската визия, но и да продуцирам първата българска реализация на колосалната Вагнерова тетралогия „Пръстенът на Нибелунга“ с четири различни заглавия; „Рейнско злато”, „Валкюра”, „Зигфрид” и „Залезът на боговете”.
Първите стъпки на проекта бяха още през 2007 г. Тогава трябваше да реша имам ли сили и нужен капацитет на Софийската опера за извървяването на един много дълъг, рискован и опасен при нашите условия път? Трябваше да убедя и увлека много хора, и да ги запаля за едно национално културно дело. Достигането до крайната цел можеше да се осъществи само с наличен български творчески и финансов ресурс – за първи път в историята на българското оперно дело да се „изкове” български „Пръстен” на Вагнер.
Замисълът ми беше от 2010 г. до 2013 г. всяка година да показваме по една опера от цикъла, а в чест на 200 годишнината на композитора през май/юни 2013 г., за първи път в България и на Балканите, с целия си творчески ръст, Софийската опера да се включи в световното отбелязване на юбилейната годишнина.
Смело поех риска да осъществим този сложен проект, но за отбелязване е дързостта - само с български оперни артисти. Трябваше да открия 52 точни оперни гласове, които никога преди това не бяха имали в репертоара си вокалната и стилова традиция на този специфичен като изразност оперен стил. Последва няколкогодишна програма по специалната им музикално-езикова подготовка, необходима за спецификата на вагнеровия стил и гаранция за издръжливостта им, защото продължителността на изпълнението и присъствието на сцената на артистите на пръв поглед изглежда безкрайно. За тяхното обучение открих и доведох един от най-добрите немски корепетитори за Вагнеровата вокална и стилова интерпретация. За мен оставаше да продължа режисурата по сценичното изграждане на характерите им.
Вторият рисков момент беше финансирането на четирите заглавия. Спектаклите имат времетраене над 15 часа. Визуализирането на партитурата е другата много сложна задача.
Успяхме да се справим със собствени средства от бюджета ни, приходи от билети и безценна подкрепа на спомоществователи, които вярваха в първата реализация на Вагнеровия „Пръстен”. Успяхме, защото нашите разходи, спрямо европейски и американски реализации на тетралогията, са нищожни. Със собствени средства успяхме да закупим и нови музикални инструменти за постигане на отличен звук на вагнеровия оркестър, както и нова осветителна техника за фантастична и космична визуализация.
С гордост споделям, че през юни 2013 г. Софийската опера представи пред своята публика пълния цикъл на тетралогията. През юли 2014 г. повторихме цикъла, за който пристигнаха заклети вагнерианци от 11 страни по света. Радостно е, че най-страстните почитатели на Вагнер от цял свят, отдавна знаят за нашите спектакли и това се оправдава с продължаващ и нарастващ огромен интерес към резервиране на билети за посещението им на следващите спектакли на тетралогията, която представяме за трети път, през юли 2015 г.
Смятам, че с публиката, идваща от страната и чужбина, Софийската опера влияе със своя културен принос за ръст на икономиката на. Заедно с купуването на билети за опера, нашите “оперни” туристи влагат свои средства с ползването на различни други услуги, градски транспорт, такси, хотели, ресторанти, музеи, екскурзии в страната и др.