Александър Дюма-син е едно от трите извънбрачни деца на  Александър Дюма, автора на прочутия роман „Тримата мускетари”. През 1824 г., когато големият Дюма е женен за актрисата Ида Ферие, му се ражда син от парижка шивачка. Въпреки че майката се отнася с нежна любов към сина си, въпреки че авторът на “Граф Монте Кристо” признава веднага бащинството, малкият Александър изкарва детството си с усещането  за непълноценност. По-късно, вече изграден писател, Дюма-син се връща към този меланхоличен период от невръстните години в пиесата “Незаконният син” (1858 г.).

Французинът придобива популярност със сценичната версия на “Дамата с камелиите” през 1852 г. Сюжетът разиграва съдбините на куртизанката Мари Дюплеси, която се жертва заради щастието на любимия човек. Авторът среща Дюплеси през 1844 г., когато се мести в Сен-Жермен, за да живее при баща си.

Следват пиесите “Паричен въпрос” (1857), “Любител на жените” (1864 г.). Драматургът се застъпва за равноправието на половете и се отнася снизходително към миналите им грехове в “Идеите на мадам Омбре”.

Александър Дюма-син гледа на френския театър като на  инструмент за обществено въздействие. Своите възгледи за социалните недъзи на времето той излага в дълги предисловия към пиесите си. Манията му за нравствен порядък стига дотам, че предлага оздравителни средства и закони, които да се борят с обществените недъзи. От това “страдат” и огромните монолози в текстовете, които труфят пиесите.

“Жените не мислят за нищо или мислят за нещо друго”, счита писателят. Но както и да звучи това изказване, той остава ревностен пазител на правата на нежния пол. В драмата “Принцеса Дорж” (1871 г.) той критикува законите на брака, които не позволяват на жените да се развеждат с неверните си мъже, а в пиесата “Жената на Клод” обосновава моралното право на мъжа да убие невярната си съпруга.

През 1853 г. знаменитият Джузепе Верди създава своята опера “Травиата” по текста на “Дамата с камелиите”. Макар Дюма-син да признава, че адаптирал романа си, за да реши тогавашните си парични проблеми, постановката носи огромна популярност на писателя. Самият той казва още: “Бизнес? Толкова е просто - това са парите на другите.” Двайсетина години по-късно Александър Дюма-син става кавалер на почетния легион.

Драматургът има две дъщери от брака си с Надежда фон Кноринг. Умира през 1895 г., а мемориалът му в парижките гробища по странно съвпадение се намира на стотина метра от гроба на Мари Дюплеси.